...се отнесе човешки мен!

Бях младши научен сътрудник в един институт по физика и разработвах една идея. Затова жена ми трябваше да работи на три места, за да оцеляваме някак си. Накратко, бях изобретил един нов тунелен диод, трудно е за обяснение...
Похвалиха ме в института. Дадоха ми премия 50 рубли. И ми предложиха да се захвана с нещо друго.
Занесох вкъщи резултата от моя тригодишен труд - 50 рубли. Жена ми ме погледна с такъв поглед, както се гледа на... нищо.
Една голяма западна фирма ми предложи да купи моя патент за много пари. Но аз - не! Исках това да работи тук, при нас. Ходих по всякакви институции, предлагах им. Казваха ми: "Много яко, но това не е нужно на никого."
Започнах да пия. Много да пия. Загубих работата си. Жена ми ме напусна. А за мен нищо не беше важно, освен пиенето.
Сутрин, обед, вечер. От сутрин до вечер бях мъртвопиян. Това беше страшно.
Веднъж почувствах, че скоро ще умра. И знаете ли, дори се зарадвах на тази мисъл. Тя изобщо не ме изплаши. Исках само едно. Да е по-бързо. Почнах да търся смъртта. Честно ви казвам.
Почнах да търся смъртта. Биех се с полицаите, закачах хората, съседите. Биеха ме, мушкаха ме.
Спях по улиците, лежах по болниците. Казвам ви, биеха ме до кръв.
И нищо. Пак се свестявах. Вкъщи, като улично куче, ближа раните си и пак се свестявам.
Само от едно се страхувах. Да се хвърля под влака или през прозореца. Само от това ме беше страх. Не знам защо! Боях се!
Веднъж пътувах в електричката. Бях много пиян. Мръсен, миризлив.
В нея имаше страшно много хора. Отново започнах да се заяждам с всички. Крещях, псувах. И знаете ли, гледах се отстрани и се радвах. Радвах се на своята мерзост. Радвах се!
И мечтаех само едно, да се намери поне един човек, който да вземе и да ме изхвърли от тази електричка, в движение. И мозъкът ми да се пръсне по релсите.
Не, всички седяха и мълчаха. Гледаха ме, но седяха и мълчаха.
Освен една жена, която пътуваше с детето си. Момиченце на 5 годинки. Чух какво каза момичето на майка си:
- Мамо, този чичко е луд. Страх ме е.
А жената му отговори:
- Не, той не е луд... просто му е зле.
Продадох технологията си на една западна фирма. Сега тя работи на практика във всеки втори мобилен телефон. А аз съм представител на тази компания. Но това не е толкова важно.
Жената от влака сега е моя съпруга, а момиченцето е моя дъщеря. Имаме и син. На четири годинки.
И това не е всичко. Не.
Възможно е и той... Този младеж, когото съдим в момента... да е длъжен да изгние в затвора. Може би това е неговата съдба. Кой знае?
Аз също трябваше да умра на улицата. Но не умрях!
Защото един човек - само един! - се отнесе към мен по-внимателно.
За разлика от другите.
монолог на физика от филма "12" на Никита Михалков

Всеки има своите моменти, своите слънца и гръмотевични бури...всеки един човек..

Колко лесно осъждате? А какво ви помага това...какво печелите, а губите ли? Ъ?

извинявай.

Хм, тва съм го чел някъде, ма пустата гинкобилоба, се я забравям.

Иначе ней лошо.

Даааа, много е важно каква е жената до теб.
Дали ще те отлюспи или ще изиграе важната роля в живота ти.
Нещо като с историята на Карл Фридрих Бенц.

Аз не осъждам. Нямам право на това.
Хората достатъчно са си осъдени.

Просто ги приемам такива, каквито са и не им обръщам внимание
В моят живот трудно бих събрал пет мъже, които да ми харесват по човещина, смелост и подобни качества, както и да събера пет жени, които да не ми харесат за същите качества.

Броят се на пръсти, а понякога се чудя, кой беше вторият

Вярвам, че всеки си има причина да постъпва по начина, по който го прави, както и решенията, които взема. Не съдя никого. Отстрани се вижда едно, но всеки сам си знае какво му е.
Всички грешим. Грешките са част от пътя ни на осъзнаване и развитие.

Не осъждам когото и да било.
Изпълва ме гнусота от насилници.
Колко може да му е болен мозъка, за да изпита кеф ритайки безащитен в главата, или на спирката, или по стълбите в метрото,...?

Точно това е, че ние хората не знаем защо става така и не трябва да осъждаме веднага.
Жертвата може да не е този, който го бият, а този, който го бие.
Просто някои си понасят наказанието.
Също и не винаги убитият е жертвата. Просто е убит от жертвата.

Дума дупка не прави, но понякога човек трябва да замълчи и да подмине, особено, когато е по-слаб.
Случаят с германката в метрото: Вероятноста е голяма да са и подхвърлили някоя приказка, а тя да ги е нарекла как и е дошло.
Онзи се нервирал и постъпил като мъж.

Това е така, на дъното на всяко действие стои някаква причина. Но това обяснява това действие, а не го оправдава. Онзи швед, който ритна чистачка, сигурно също си има обяснение за поведението си, но това съвсем не го оправдава. И трябва да бъде съден и осъден за действията си, а не да му се прави психоанализ и да се изкара жертва.

То затова си има норми и закони в едно общество. Каквото и да му е казала това не му дава право да рита. То за една дума ако се рита като гледам каква наглост показват в съдебната система направо трябва да се стреля.

Избягвам да съдя, защото най-често не знам цялата истина, че да отсъдя правилно. Но иначе смятам, че всеки трябва да бъде съден за делата си, даже да си има обяснения за тях, и даже да има супер досие. Ако някой е дал много за страната си (като изобретател, като спасител и т.н.) за това трябва да получи признание и наград, но то не може да му е индулгенция, ако после вземе та утрепе човек на пешеходна пътека. Даже и за лудите съм на мнение, че не може ей така да се казва, че няма виновен като нападнат някого. Ми не може да няма виновен, когато някой е пострадал. Все някой трябва да отговаря и да обезщети пострадалия.

А така - понякога "вината" не е съвсем ... еднопосочна:
Съдията: "Ти защо ритна комшията си в корема?" ... Подсъдимият: "Ами, защото се обърна"
...

забравено...дестинация усмивка

Не е гинкото, Унги, очилатаааа...очилатаааа

То пише от кого е!

Не мисля, че авторката имаше предвид престъпления, а дали сме морални съдници на другите.

Едно време, баща ми лека му пръст, ми казваше нещо по отношение на героят от разказа. Та общо взето: "Ако си такъв като тоя, първо ще те намрази жена ти" Касае се основно за по-ранният му период на мислене.

Имаш предвид...когато свършат парите започват кавгите ли

То това е едно на ръка по принцип в много от БГ семействата /а и не само/, ама аз друго исках да кажа, като например:

- Миме, абе днес ми се обадиха и ми казаха, че ако от двамата кандидати назнача Иван за заместник-председател на......., имаме едни хубави Малдиви идния месец. Аз обаче Георги повече го харесвам, по-начетен е и с по-голяма практика. Ще си назнача Георги, все пак принципите са важни, а не някакви Малдиви.
- Ти луд ли си бе, нормален ли си, бил по-начетен. Стефанови преди дни се върнаха от Дубай, ти къде ме заведе, какво направи за мен. Шеф те направиха, а аз нищо не съм видяла и усетила още от това. Шефствай си там.
После следва едно дълго

Ей затова ти говоря Затова и дадох по-мек пример, защото и аз не съм по крайностите, т.е. падане на всякакви пердета, морал и т.н. в името на личната изгода. Не казвам аз как бих постъпил, а просто разясних идеята си от предходното мнение, какво имам предвид

Нима може да има по-голямо удоволствие от това да отразиш нелогичността на дългото и да го скъсиш от раз?

Е, па то принципно нема разлика. Просто моралният съд е по-лесен, защото ти трябва само вътрешно убеждение, а не се искат доказателства и спазване на процедури. Но принципът е същият - заслугите са си заслуги, вината си е вина. Е, понякога заслугите могат да компенсират вината де, но не винаги.

Не осъждам. Аз съм този човек, който кой знае поради каква причина търси винаги бялото и в най-черното черно. По тази причина и не помня да съм се сърдила на някого. Това го смятам за една добра печалба, защото се отразява изключително благотворно на себеусещането. Добиваш една много приятна нагласа за собствената си личност, ставаш по-уверен, по-спокоен и околните те приемат положително от немайкъде
А спечелиш ли доверието на един човек, можеш да имаш от него толкова, колкото сметнеш за необходимо.

Ами аз маса хора знам, дето нищо не могат да скъсят, като ги емне жена им.
Хааах, сетих се за една история с един съсед. Не помня разказвах ли я в другия форум, защото някъде я споделих, ама касае очаквания и желания. Та бащата на моя съсед разправя, как един път младежа се напил и късно вечерта започнал да го буди с ритници по спалнята, като му казал: "Абе, как можа да ми се пръкнеш такава шушумига, вместо навремето да си бил по-напорист и нагъл, да си станал някакъв върл комуняга, ДС, МС, да си клал, да си трепал, да си донасял, дреме ми какво си правил, та аз сега да карам S класите и да шибам най-яките мацки, ти си баси шушумигата."

Та толкова за ценностите!

Чуден баща, прекрасен син, с други думи - по-жалка история не бях чела.

В интерес на истината са много добродушни хора. Не знам като е пийнал какво му е станало на пича, но над 30 г. ги познавам и лошо не мога да кажа. Ама ей го на. То бе отдавна тая случка, средата на 90-те когато доста хора дърпаха в нещата. Но все си говореше за хубави коли, яки мацки и т.н. Ама един друг му казва: "Само ревете, ама нищо не правите за да започнат да се случват нещата".
Абе общо взето познатото-друг е виновен за дереджето ти

Хубава история. Непременно ще гледам филма, фен съм на братята Михалкови, както на Никита, така и на Андрей, който е с името на майка си - Кончаловски. "Сибирският бръснар" ми е в топ три филмите за всички времена.

Направи ми впечатление, че си задала въпрос "Колко лесно осъждате?", а много хора са ти отговорили на въпроса - осъждате ли, съдите ли? С не. Интересно, нали. Това показва нагласи. И вероятно различна степен на самонаблюдение. А може би и победа на оптимизма над реалността.
Иска ни се да не осъждаме, наистина ни се иска, а за съжаление всички го правим под една или друга форма.

Така е, ама поне ни се иска, което значи, че осъзнаваме, че не е хубаво да съдим. А това, че го правим въпреки това, ми всички сме грешни.

Да, така си е, като каза грешни ме подсети за един друг поглед, който пуснах във фейса :

Малко от "Стопанката на Господ". Ако на някой заглавието му се стори претенциозно, да вметна, че Господ е един козел. Черен и с характер, като героините в книгата. ...
Праведната и грешната..
Райнини сънища
Имало едно време една Душа, все към Бога гледала.Друго не виждала. Не грешала, постела, не се оплаквала, почти не спяла, не се мърсила и не се любила. Зовяла се Праведна.
В съседния двор живеела друга Душа, все към земята гледала. Копала, засявала, един път откраднала, двама мъже познала, четири рожби отчувала, от време на време си пийвала, кофа сълзи изплакала. Зовяли я Грешна.

Дошло време и двете да си идат от тоя свят и да се представят пред Бога. Застанала Праведната с гордо вдигната глава, а Господ я попитал - Що си почерняла, Душо? - Все в тебе гледах, Господи, снагата ми почерня, очите ми изтекоха.
- С майка ти, брат ти и мъжа ти какво стана?
- Майка ми рано се спомина, аз късно научих, брат ми имаше едни ядове, но аз не исках да се калям и не знаех. А мъж, Господи, не съм познала, на тебе съм цяла! - завършила смирено Праведната.
Застанала пред Бога Грешната.
- А ти, Душо, що си глава прекършила? -
- Грешна съм, Боже, затуй. Два пъти сърце съм си дала, на двама мъже. Веднъж се случи ръка да вдигна и хляб да открадна за рожбите си, че храната не стигаше. И все на земята, Господи, се кланях, че тя ни хранеше, към теб не ми остана време за молитва. Затуй сега чакам наказание да ми пратиш.
Изправил се Господ и рекъл: Ей тука, към Светлото, има просната стълба. Стъпалата й чет нямат. На всяка душа по едно кълбо с мисли е дадено. Мислите са от оня живот дето го минахте. Първо ще си разплетете кълбото и след туй ще тръгнете по стълбата. Колкото по-малко работа сте свършили долу, толкоз повече работа тука, толкоз кълбото по-голямо и по на ниско стъпалото. Ако долу сте отметнали повечко работа, тукашната ще е по-дребна, по-малко идва кълбото и по-височко стъпалото.
Я ти - Грешната, дето си четири рожби отчувала и си земята копала, я на онуй горното стъпало стъпи, малкото кълбо да разплиташ! А ти, с празните очи - Праведната, ела да ти дам една кошница, че ти е едро кълбото, да не се търкулне. И ей на тука долу приседни, че бая време ще поостанеш...
Тъй отредил Господ, па вдигнал една дамаджана и рекъл " Наздраве и наслука! на работниците. А дяволът съвсем се омърлушил. Пак за него работа не останала.

Тъц. Филма не съм гледал, но имах предвид, че съм чел някъде публикация подобна на твойта - някой го метка с възпитателна цел.
Па да си го пускала и преди?

Приказки от стълбата, а? Началник, дето хем споделя с жена си, хем не се сеща как да обясни, че освен Малдивите, с Иванов върви комплект и една разкошна млада секлецарка, а и тимбилдинги се очертават за после, ама са само за служителите...

Номера е, да осъждаш в по-малко случаи от останалите. В смисъл, че ти пак ще си го осъдиш човека, ама може преди това да си проведеш едно бързо вътрешно разследване тип "Дванадесет разгневени мъже", да му видиш мотивите, изходите от ситуацията и какъв точно вариант е избрал, че чак след това или му издавай присъдата или виж там как да се включиш в ситуацията (нали си огледал мотивите и реакцията) та да изкярите и двамата.

Има норми, има всичко, но лично при мен има едно друго нещо:
Можеш да ми набиеш един. Можеш да ме напсуваш. Можеш да ми кажеш какво ли не.
Мога да подмина всичко това или да възникне спор или скандал, но има думи и хора от които ставам хипер агресивен и нищо не е в състояние да ме спре да ги смачкам като валяк хлебарка.

Ето ти нагледен пример от преди няколко дни.
Това ако беше лице в лице, направо щях да и покажа на тоя надрусан боклук как се затваря не една дупка, а всички.
Проблема ми е, че аз такива не ги забравям и ще разбера някой ден, когато ми се занимава, коя е и откъде е.

6 ноември г. 17:31
От утре ФБ става платен !!!

"Здравейте, аз съм Марк, директор на Facebook. Здравейте всички, изглежда, че всички предупреждения са реални. Използването на Facebook ще струва пари. Ако изпратите този ред на 18 различни от вашия списък, вашата икона ще бъде синя и ще бъде безплатна за вас. Ако не ми повярвате, утре в 18 часа Facebook ще бъде затворена и за да я отворите, трябва да платите. Всичко е в съответствие със закона. Това съобщение информира всички наши потребители, че нашите сървъри наскоро бяха претоварени. Ние ви молим да помогнете за разрешаването на този проблем. Ние изискваме активните ни потребители да изпращат това съобщение на всеки от хората в списъка ви за контакти, за да потвърдят активните ни потребители на facebook. Ако не изпратите това съобщение до всичките ви контакти в Facebook, профилът ви ще остане неактивен, като по този начин ще загубите всичките ви контакти, без да изпратите това съобщение. Вашият SmartPhone ще бъде актуализиран в рамките на следващите 24 дни, ще има нов дизайн и нов цвят за чата. Уважаеми потребители на Facebook, ще направим актуализация за Facebook от 23:00 часа. до 05:00 часа сутринта. на този ден. Ако не го публикувате във всичките си контакти, актуализацията ще бъде отменена. Няма да можете да общувате с вашите послания във Facebook. Ще трябва да платите таксата, ако не сте честен потребител. Ако имате поне 10 контакта, изпратете това SMS съобщение и логото ще стане червено, за да покажете, че сте потребител Потвърден ... Завършихме го безплатно. Утре те започват да събират съобщения за facebook на 0.37 цента. Изпратете това съобщение на повече от 9 контакта и ще бъде безплатно за вас. Часовникът и топката ще станат зелени. Направете това и ще видите, че Facebook вече е безплатна. Изпратете 10 души, за да активирате отново услугата си.Край на кореспонденцията.Въведете съобщението си ..."
Вие приехте тяхното запитване.

zdr Koi si ti
pratimi snimka da te vidiq

Здравей,
Човек като теб. Но с по-старо тяло.

ce ne se se6tam
da znam ce si covek no nz koi si vuv deistvitelnost

Сигурно не се познаваме.
Ти ми изпрати това съобщение за платен фейсбук и аз го приех

za tova ti kazax ako moje da mi prati6 snimka

Нямам моя снимка в телефона

emi da qvno ne ne poznavume
e kak taka nqma6
of dobre bb nepoznat si mi takace cao

Във фейса имам

of boje moi cao
az dori ne te poznam koi si ikakkuv si pokani stql da m pras6tal
prestani dami dosaj be ei momcence

Чакай малко
Ти ми пращаш съобщение, после аз съм ти виновен
Аз не общувам във фейса

kvi suobsteniq are begai i ne me zanimavai dori nz suz koi si pi6a i neznam kolko godi6en si ot kudesi itn dori ne me vulnyvat
dremeli mi za tvoite nejsta ne aide pali gymite i y levo ne mi se otvariq mnoogogogo deto ne ti znae ystata
ne jelai da miotgovari6 ipise6 nitocsi mi na godinite nito nisto zatvarii si ystata daneti q zatvoriq az

Това ми изпрати.

i az kvo da napraviq be ei momcenze pocva6 da me drazni6 jestoko
ne mi e do teb

Дори не ти отговорих, а ти се набута.
Обаче ще видя как така отправяш закани на непознати

dori nz kak si abe ei ti zapla6 li me nesto be
are maxai se i da te nqma do 3 sekyndi da si s e razkaral ot tyka
i si zatvariq ystatta da ne ti q zatvoriq az
pp toiq puk are cybkata maxai se izcezvai hodi y 4 kilometur i se lekyvai i si pii rozovite xapcetatat
ne me zanivai suz tvoite glyposti

Е що ще го риташ? Вземи му пробутай нЕкой стар телефон с кирилица, щото гледам че има нещо архаично щом кара на 6льокавица.

Момиче е, не е момче
Абе, кво да кажа. Една жена си е цял психо диспансер.

Ми излез най-сетне от детската градина, бе Перси!

Аз много отдавна съм одебал всички, ама все ще се намери някоя да ми лази по нерва

Героят от историята толкова човешки се е отнасял към всички, че не мога да се начудя - защо бе към него така с лошо бееее?!

Аааа, моля не обобщавайте - на мен не ми се иска да не осъждам осъдителното. Много даже ми се осъжда понякога!

А може ли да има морал без да има морално осъждане/съдене?

Който е безгрешен,да хвърли камък пръв!
Не осъждам никого,не съм безгрешна,че да хвърлям камък по другите.
Всеки сам носи своя кръст и изкатерва своята Голгота.Ако не можем да облекчим страданието му,по-добре да не притурваме още отгоре връз товара му.

Крайно нереалистичен сюжет. В реалния живот не става така.
Посветил три творчески години на оригинална разработка, а след неадекватна оценка от страна на работодателя, отхвърля изгодно алтернативно предложение и се отдава на пиянство и простащина. Обаче след като случайна стрина го погалва по главичката, изведнъж изтрезнява.
Би трябвало да съм на възрастта с детските приказки за добрите и лошите персонажи, та да се впечатля от нещо толкова неправдиво.
Иначе какво да го осъждам? Всеки си знае хала. Може авторската идея да е за емоционалното замъгляване на разума. С други думи и гений да си в една област, това не те предпазва да си тъпанар в друга.

Не знам защо, но всеки път чета заглавието на тази тема като ... "изпразних се" и а, а да я отворя и ... разбирам грешката си

Горски, Горски, що само пълнители са ти в главата, бе......?

Ало, заинтересуван, прав си - първо ще те намрази ЖЕНА ТИ!
В това трябва да си НАЯСНО /повече няма да използвам капитал летърс/, и затова повечето мъже, бягайки от Едиповия комплекс, се мъчат да угодят на жените си, вярвайки си, че ги обичат или там каквото трябва да бъде - да ги уважават. Нали са едно семейство, един бизнес, едно име.../в повечето случаи/.
В откъса от този разказ ли, филм ли /да някакъв си филм, който не съм го гледАла, а и няма да го гледам, Никита Хрешщков, пардно, там както трябва да се казва режисьора, се проектира илюзията /едвам се сдържах да не използвам отново главни ппутки, ох , бутки, букви, тю/ за това ЕДИН /ето че не съм се излекувала от адикшъна си/ човек ПОНЕ да ти повярва.
Живей си с тази илюзия, Неразбран и заинтересуван!
Или по-точно нека режисьора ни пробутва някакви си негови измишлюотини, нека му ръкопляскат критиците, за мен - животът е по-велик от театърА!
И в живота действат ДРУГИ правила! Не тези...при които публиката ти ръкопляска.....

Къри, както винаги, ти си баланса - но понякога, когато нещата опрат до кокала, до теб или мен, нещата губят формата си, губят тежестта си в скалата на ценностите /кой имал заслуги, кой нямал, кой имал вина, кой нямал и други измишльотини/.

Хайд, сега, пък и ти, това ли искаш да кажеш....
- той Господ си знае, работата де....
Аз не мисля така...даваш му много карти....

Унгиано, имаш предвид фейк, лъжлива новина, или копи и пейст ?

Чакай сега, и двата филма са много стари...особено тоя с 12 ...те мъже!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!което трябва да ти говори ВСИЧКО - мъже, само мъже! и то разгневени...съдебни заседатели....? Емоции, да, у мъжете....
Докато Сибирския бръснар е нещо друго...винаги съм се чуди/ела защо се нарича бръснар...за Сибир ми е ясно....обръснали са малко гора там, за да построят железница и......някаква си там любов, ама сега да ме питаш - за какво? - не мога да ти отговоря.
Животът се случва....да, хаха - всъщност това е любовта.

Поне си искренна....

Гив ми 5!
Така е!

Слабо литературно произведение. Описаният сценарий е 100%-ва еманация на социалистически реализъм. Конфликтът е разрешен изкуствено, книжно.
Е, поне хепи ендът не идва благодарение Партията. Директната ѝ "елегантна" намеса при разрешаване на трудни ситуации е класика.