Чувствам се пренебрегната. Ще ревна. Искам да имаме нормален, чисто български национален празник, на който освен на българи, на друг няма да благодарим. На трети март се правим буквално на неадекватни, да не кажа улави. Няма друг народ, който да благодари за ....окупацията и автономията си. Сърбия, Черна гора и Румъния не бръснат този ден за слива, ние за национален празник го избрахме, по-точно някои наши представители го избраха, ние не възроптахме.
Да живее Съединението!!! 6. 09. 1885г.
Трудно се сменя съзнанието, а още по-трудно - подсъзнанието.
Трети март се празнува ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО ИГО, а на шести септември - Съединението на България /от кого - не ме интересува/.
Харесва ми пролетта и есента.
Но трети март трябва да си остане нашия най-голям национален празник /независимо от кого сме били окупирани-парадокс/, защото тогава Духът на българина и мечтата му за освобождение се е СБЪДНАЛА.....
....а се видяхме колко сме "СЪЕДИНЕНИ" толкова години вече от Това Народно Събрание /и не само от там/ - даваме си задника на всеки който ни предложи...повече.