„Кърпичке, дай да ям!“ — тя сама се постила. Каквото ядене поискаш, тозчас ще се яви пред тебе! “ — друга една българска мечта.

Само дето в българските приказки дума не се обелва за цената ми все нЕкой подарява вълшебните неща. От там децата не схващат, че магията (или технологията) си има и цена, и последици... Ей ви го в по-приятен вариант:
" ... Някак-си на Олян това му изглеждаше познато. Той слушаше с тъга. Пътуването във времето в крайна сметка беше само един вид магия. Ето защо с него винаги все нещо се прецакваше.
Тъкмо заради това имаше пощальони с реални крака. Тъкмо заради това щракалките бяха низ от скъпи кули. Като стана дума, тъкмо затова селяните обработваха нивите, а рибарите хвърляха мрежи. О, разбира се че можеше да се направи всичко и с магия, ама разбира се. Махваш с вълшебната пръчица, блясват звездички и ето ти прясно изпечен самун хляб. Можеше да направиш така, че рибите сами да изскачат от морето направо сготвени.
После обаче, все по някое време, все по някакъв начин, магията ще ти изпрати сметката си, която непременно ще се окаже по-голяма отколкото можеш да си позволиш.Тъкмо затова магията беше оставена на магьосниците, които знаеха как да се оправят с нея безопасно. Основната задача на магьосниците беше да не правят изобщо никаква магия. Но не поради неумение, а да не правят магия, когато биха могли да я правят. Всеки невежествен глупак беше в състояние да не може да превърне някого в жаба. Но се изискваше доста ум за да се въздържиш да го сториш, след като разбереш, колко е лесно. На света имаше места пазещи спомена за времената, когато магьосниците не са били чак толкова умни. По много от тях никога вече няма да порасне трева. ..."