Сентенция на Сенека е тема на ​кандидат-студентския изпит по български език в СУ

Кандидат-студентите по български език и литература ще разсъждават върху сентенцията на Сенека "Всеки е толкова нещастен, за колкото се мисли".



Имах един приятел , като го срещнех и го питах ....,, Как е ?.....той ми отговаряше ....,, Как се не обесих по- рано , та сега ми дойде това тегло до главата.
Е викам му - ,, Нали вчера щеше да се бесиш ,, ? .....а той ...,, - Да бе ,бях тръгнал , ама се сетих , че няма кой да върне колата.
Българите като цяло всички се чувстваме нещастни ( социологическо проучване ), даже една от нацийте която се чувства най - нещастна .

,, България е на 123 място от общо 151 страни в класацията на индекса "Щастлива планета" за най-щастливите държави в света.

Страната ни е най-нещастна на Балканите, ако не броим Македония, която е на 143 място, като пред нас са дори Сирия (64) и Ирак (38), в които в момента се води гражданска война.
В топ 10 на най-доволните от живота страни са: Коста Рика, Виетнам, Ямайка, Белиз, Индонезия, Салвадор, Колумбия, Бангладеш, Панама и Куба.
Класацията включва в себе си до колко една страна дава възможност за дълъг, щастлив и обезпечен живот на гражданите си, като не отдава толкова голямо значение на паричното богатство и икономиката.,,......цък

Та да ви попитам....... от къде идва тая работа ? Защо такива ,, свежи ,, мисли ни ражда главата . Доста съм мислил по тоя въпрос....... отговора ( за мен ) буксува,...

Българинът мачка Българинът, тъй както Турчин не го е мачкал. Отам идва и балканският ни манталитет на ниско национално и лично самочувствие. Ние един други не се уважаваме много, това е било още от оно време, 3 племена Българи, Траки и Славяни, всеки е дърпал черджето към себе си. Особенно сега в ерата на модерното меркантилно общество, всеки стремящ се към капитали и печалби, е има и изключения но общо взето всеки е станал вече краен материалист, и то предимно от средната и бедната прослойка на обществото, защото богатите имат богатство и то не ги блазни. Но като че ли има някаква макар и малка тендейцийка вече да се излезе от този негативен коловоз, все повече се увеличават младите хора с други ценности и самочувствие, говоря за грамотните и способните а не за циганорите и наркоманите. Естественно повечето от тези млади хора за съжаление бягат зад граница, но има и такива от тях които остават или се завръщат. Аз съм оптимист, един ден България ще заприлича на швеицария. Дано да го преживея това.

Щастието е функция на съотношението реалност/реализациа към очаквания.

Големи постижения към безкрайни очаквания/мераци = нулев индекс на щастие;
Слаби резултати към нулеви очаквания = безкраен индекс на щастие.

Конкретно за средно статистическия жител на България, добри, над средното ниво постижения, но съпоставени към прекалено големи очаквания, (които обикновенно някой друг трябва да ни ги осигури) = нисък индекс на щастие.

По-интересното е, защо нещастните хора си стоят в нещастните държави вместо масово да емигрират при щастливите? Мисля си, че или цели държави са населени с мазохисти, или отново някой е ползвал статистиката по схемата "винт забит с чук"... Е, а може да е и по Сократ: "По-добре недоволен човек, отколкото доволно прасе."

Колкото повече условия поставяме на щастието си, толкова по-трудно ще го постигнем. Живеем в материалната част на света и обикновено свързваме щастието си имането на определени неща. Смятаме се за нещастни, защото нямаме нещо си, но не се смятаме за щастливи, защото имаме нещо си. Примерно - нямам собствен дом, едва вързвам двата края и това ме прави нещастна, не мога да отида в Париж, а така ми се иска, но в същото време почти нямам здравословни проблеми, родителите и децата ми са в добро здраве, харесвам работата си.... но това не го отчитам, когато самоопределям състоянието си.

Щастието не е в чужбина не е в пари и коли и хубави жени. То е позитивна настройка към заобикалящият ни свят. Вътрешно самоусъвършенстване. Някои хора обаче смятат че щастието идва отвънка, национално самочувствие и лично самочувствие съчетано с материални придобивки, също могат да направят човека щастлив, но за кратко време, защото нещата могат и да се обърнат, икономически срив, войни, болести, и т.н социални явления.

Българина не си признава, че е добре за да не "чуе дявола".
Това ни е народопсихологията. От малки на хората им се втълпява да не се хвалят за да не предизвикат завист, а след нея и уруки.
На нас градивната ни сила не е позитивното, а негативното.
Не градим, а само възпрепятстваме разруха там където може, където не може, се оставя така.
Работи се със злобен хъс "Ах неговата майка, аз сега ще му разкажа играта... да гойбъ... "
От там и цялостно негативно виждане за всичко в живота.

Нали знаеш, че щастлив - нещастен са относителни понятия, зависещи от културата, възпитанието и изградената ценностна система. Зависи и от амбициите, възможността да се реализират или не. Зависи от гледната точка - дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, което е въпрос на характер и лично възприятие. Изобщо, толкова много неща са включени и е толкова строго индивидуална преценка, че ме навежда на мисълта, че тези статистики са пълна простотия.

Най-общо казано позитивната настройка към заобикалящия ни свят е функция с два параметъра, (1) статичен (здравословно състояние) и (2) динамичен (вписване в дадената реалност).
Статичният параметър е ясен.
Динамичният параметър обобщено може да се разглежда като под-функция с два параметра: (1) генетична и социална даденост и (2) склонност към вътрешно усъвършенстване.
Чужбината би могла да бъде част от социалната даденост в рамките на склонността към вътрешно усъвършенстване.
В крайна сметка дали фокусът на щастието се изразява само с пари, коли и хубави жени в стила на чичо Скрудж, или щастието е в съзидателната дейност, където парите, колите и жените се явяват като неизбежен бонус, е въпрос на приоритетна нагласа.

Хм.. Доста клиширано звучи този българин, сякаш е резултат на серийно производство от автоматична монтажна линия. "Да гойбъ... неговата майка" и мощен юмрук по масата в кръчмата е често срещано явление, но някак нямам впечатление всички българи по списък да са склонни към кръчмарска ерудиция и и селски патриотизъм.

Има болни хора но щастливи, има бедни хора но щастливи, въобще за щастие няма рецепта, всеки сам трябва да намери своето щастие.

Не са всички такива, то е ясно.
Но като излезеш от социалната сфера около която гравитираш, ще се изненадаш какъв е реалния облик на народа.
Този народ не е задължително по кръчми, защото няма пари. За много от тях и патриотизма е твърде висша концепция.

Е..... относително , относително , но ,, 123 място от общо 151 ,,.......относително да кажем 50 -то, 40 - то.....но 123-то...

Гледам, че Бутан го няма в класацията. Обикновено ги дават в първата десетка по щастие, дори си имат министерство на щастието и си мерят напредъка с индекс на щастието, а не с БВП. Май анкетата е "новина"...

Явно тая година ги управляват някакви комунисти и са паднали в класацията.........

Материалното не носи директно щастие, но е основата. Стой гладен и бос, чуди се как да изкараш деня. Тогава ще те питам думата щастие дали си я чувал.
Това са долни номера останали от комунистите. Държаха хората в мизерия и им набиваха в канчето, че материята разлагала човека. Ми не е вярно!

Още като се роди един човек в тази държава, му се набива с преса в психиката мега терор. Живота буквално си минава в чествания на обесени и заклани и в отдаване на почит на гробовете на знайни и незнайни войни. Ден след ден. Един ден човекът пуква и никой не се сеща да го посети на гробишата. Щото масата отдава почит на едни други гробища и бесилки.
За живите не остава много време.

За къв кур трябва да е някой щастлив?

А има и...

Което е:

Блаженни са нисшите духом;
и
Който трупа знание трупа печал.

Информацията ти е малко поостаряла, най-новата е тази от 2018, където на първо място е Финландия, а България е на 100-ното. https://money.bg/panorama/kade-zhiveyat-nay...-balgarite.html.
В същото време Финландия е на едно от челните места по самоубийства.
Така че възниква ми питанка дали на Сенека му е помогнал изборът на мисленето че е щастлив когато му се е наложило да се самоубие по принуда?

...
Цитат от "Дневник" -Скандинавските страни традиционно окупират челните позиции в класацията, изготвяна по случай Международния ден на щастието, 20 март. Миналата година първа бе Норвегия, а по-миналата - Дания.
Челната десетка за 2018 г. допълват Исландия, Швейцария, Холандия, Канада, Нова Зеландия, Швеция и Австралия.
Класацията е основана на фактори като средната продължителност на живота, социалната подкрепа и корупцията. Тази година за първи път в уравнението са включени и мигрантите.
Мейк Викинг, главен изпълнителен директор на копенхагенския Институт за изследване на щастието, коментира, че разликите в щастието на мигрантите "показват, че условията, в които живеем, са от важно значение за нашето качество на живот, че щастието не е само въпрос на избор".
...Щастието в обществото изглежда е "заразно"


...
Което не прави въпроса ти по-малко актуален разбира се. И затова болднах по-горе факторите.
- социална подкрепа
- ниво на корупция
- наличие на голям брой ощастливени мигранти

У нас няма социална подкрепа, нивото на корупция дави всичко и вместо подслон за мигранти,гласували за намерено щастие в други страни, ние сме интензивен излъчвател на емигранти, свидетелстващи за изгубено щастие. Защото те искат да се възползват наготово от изградените от други хора условия за щастие, не от мисленето за него .

Сетих се за Финландия...... един приятел ходи там , каза ,, Зло място със зли хора ,,.....
С най - много рок банди на глава от население......
Не се сещам за класация в която някога сме били в челната петдесетака по щастие......

Ние сме си щастливи, просто данните от класациите не се разчитат правилно* щото чужденците хал-хабер си нямат от българския манталитет. Българина е цар по оплакването и мрънкането, щото го кефи да мрънка и да се оплаква. В тази посока, когато на другите им мерят щастието, на българина трябва да му мерят оплакването и да го пишат като щастие. И да си докажа тезата, въпреки че сме напред с мрънкането и оплакването, сме под средното за ЕС по самоубийства**.


---------------------
*Разчитането на взаимовръзките на данните от едно проучване, особено ако е свързано с хора, е сред най-трудните неща в статистиката, а и в другите науки, занимаващи се с това, какво става в главите на хората че правят едикаквоси. Аз заради това се стремя да проверявам изводите от приказването с прословутото "по делата ще ги познаете".

**Данни на ЕВРОСТАТ за 2014г, като две години по-рано пак сме си в челната десятка по оплакване от живота.

...или до тях е почнала да достига информация от света и са почнали да осъзнават къде са...

Имаме бутанец вкъщи на гости. Довечера ще го питам.

И-и-и-и какво обясни човека? Щото наистина е интересно как така хем са много назад от към новите технологии в бита, хем са сред най-щастливите, а и това министерство на щастието, какво всъщност представлява...

Тази новина от Оффнюс е стара и невярна.
Ето актуалната класация:
Happy Planet Index
Но критериите на класацията са неясни.
Примерно Люксембург е на 139 място.
Винаги съм си мислил, че в Люксембург имат висок стандарт на живот и са щастливи.
Поради каква причина хората в Люксембург са нещастни?
Мисля, че тази класация е лъжлива и подвеждаща.
Предпочитам да се доверя на любимата ми Уикипедия.
World Happiness Report
В тази класация Люксембург е на 17 място, което е нормално.
България е на 100 място по индекс на щастието.
В класацията на "Репортери без граници" за свобода на словото България е на 111 място.
Защо България се е сринала от 34 място през 2003 година до 111 място през 2019 година?
Индекс за свобода на пресата
Най-логичното обяснение е, че през последните 10 години в България бившите комунисти, по настоящем демократи, прогониха младите хора, съсипаха бизнеса, оставиха народа без образование, без здравеопазване, без домове, без работа и без бъдеще.
Това е геноцид!
Българите са неспособни да променят съществуващата действителност, затова са нещастни.

Това понеже Великият княз е умрял тия дни!


Понеже управлява Бойко Борисов!

Те и сега са си щастливи. Вероятно статистиката не ги е обхванала. И на мен така ми изглеждаха, когато бях там. Попитах нашия приятел защо бутанци се определят за щастливи. Той каза, че животът им е спокоен. Много са скромни и не се нуждаят от много. Имало корупция, но съвсем малко. Ще го попитам и каква е ролята на това прословуто Министерство на щастието.

.......пребиват нещастните докато се почувстват щастливи......извратена работа ти казвам.

Трай бе, нека сподели човека, може пък да е нещо свястно, или поне идеята да я бива. Я помисли, тези без кльон и "по-голям брат" си стоят и не бягат, въпреки че по нашите стандарти би трябвало да са зле, зле като за яка емиграция.

Може пък да са мързеливи...........

Друго ще е. Мързела вирее дето е топло целогодишно, а тези имат сняг в излишък.

Там е постоянно студено и вероятно те са във вечен полулетаргичен сън, който не предразполага към особено голяма активност. А като си постоянно полузаспал, то шансовете да се самоквалифицираш, като един щастлив човек е много голям.

Това "в полусън заради студа" съм го пробвал, да ти кажа поражда едни съвсем други чувства, коренно противоположни на "щастие, мир и любов"... От другаде някъде извира щастието им, не от студа.

Само един поглед върху картата ще покаже, че те са на почти същата географска ширина като пирамидите с Египет, та няма как да е много студено. Климатът е почти като нашия (заради планините), но сняг пада рядко и почти не се задържа. През зимата температурите стигат до +5 градуса. Ще напиша повече за "бутанското щастие", но като имам време. Интересно е.

Корените на щастието им е в будизма. От малки ги запознават и възпитават в ценностите му. Те знаят закона за кармата и всичко, което правят, е подчинено на знанието за причината и следствието. Съобразяват се с чувствата на другите, стремят се да не нараняват никое съзнателно същество чрез "тяло, реч и ум" и получават същото в замяна. Това, най-просто казано, е една от причините за щастието им. Заслуга за това има и правителството, чрез социалната си политика - напълно безплатно образование и здравеопазване.

А аз честно.......... си мислех , че са щастливи защото не познават Цветанов.

Знам,че иронизираш, но защо си мислиш, че Цветанов е главното зло?

По-скоро нямат данъчни. Така де, нали там: "стремят се да не нараняват никое съзнателно същество чрез "тяло, реч и ум" " .

Приели са философски благородната истина, че животът е страдание и са станали щастливи?

ДАНЪЧНИЯ......това е въздуха, водата, мехлема за всяка рана, слънцето, Млечния път , 6-та от тотото за всяко общество.
Не си много прав.......

Туй го разправяй на дядо ти Матейко от Подуене (за припомняне цък) който е готов да кара цяла вечност без кръчма, стига да няма бирници.

Всъщност данъчните могат да допринесат много за щастието в обществото, ама данъчните системи по които се работи са неадекватни, а на места тотално сбъркани (докарват ядове и регрес в дългосрочен план и за поколения напред), и заради това е хубаво данъчните да не работят усърдно за да не развалят нещата.

Буда нали точно това им е показал - как да не страдат. 84000 начина е дал за това.

Ох, беееее ... Как па не разбрахте, че НЯМА безплатно нещо, ако в него работят хора, които получават заплати? "Безплатните" неща се финансират от данъците, които плащаш. Спешно трябва да сменим мечтите за безплатност с мечти да не ни е проблем да си плащаме.

Идеята е "достъпност". Независимо от възможностите и приноса.

Трябва и ние да ги изучим.
Както казва Буда, щастието е най-доброто отмъщение. Сторят ли ти зло, върни си с добро. Това обезоръжава.

Достъпност и безплатност са две различни неща. Образованието е достъпно и в България, до завършване на средно е и безплатно. Не забелязвам да цъфтим от щастие.

То е същото като в соца - щастлив си, защото не знаеш, че може и по-добре. В момента, в който разбереш, нещастието се промъква и почва да човърка. Преди да им пуснат вредна западна телевизия са били по-щастливи, защото базата им за сравнение е била несравнимо по-ограничена. Изчакай още 10-15 години и иди провери пак.

Ами, това е.
Там нещо се води, съответно има напредък, а тук нищо не се води. Как да сме добре. Безделието и бездействието убива.

Почти съм съгласен, ама правилното е "там народа нещо прави", а не както си го писал "нещо се води". Най-важното е кой води. У нас очакваме друг някой да води нещо, нещото да е свястно, а накрая да ни поканят на готовата софра да лапаме, докато ни изтръпнат краката. Та както писах, народа си заслужава и политиците, и дереджето. Ако на народа му се прави нещо и почне да го прави, ще се намерят политици дето да му се поведат по акъла щото за тях е все едно — важното е да са на власт. У нас се гласува предимно "против едикоя си партия или против едикои си групи от обещството" и най-вече за дребни файдици (социалки, некой лев към пенсията, нещо държавно и безплатно) заради това политиците ни са такива. АКо българите реално искаха средна класа и работа, щяха да знаят това-онова за иконмиката и как работи машинката и със сигурност щяхме да имаме икономически грамотни политици на предизборната сергия, щото гласоподплатеното търсене води да политико-предлагане.