Българско изказване: "Те се мислят за щастливи, щото не знаят колоко са нещастни..." Та това трябва да е друга формулировка на същата мисъл.
Та оная статистика за кой народ колко процента е щастлив, може да е и частично резултат от това, как е прието да се предсавят хората в обществото, пред другите. Примерно те питат: Как си? На много места не е прието да казваш, че си зле или не чак много добре, гледат те учудено при такъв отговор. Макар, щом си на крака, не трябва ли да си добре? А може би българите са възприели навика да се оплакват и представят зле през онова същото турско робство, щото нали са били по-долна класа, един вид не им се полага. А оттам и усещането за нещастност. Или пък същото е придобито, подсилено, през последните години, когато не се сбъднаха очакванията да заживеят веднага по-добре и щастливо, като в ония демократичните и с големи възможности страни. Или поне както розово са им представяли живота там по медиите.А може би е най-добре да гледаш само около себе си, как се справяш с ежедневните задачи и семейството и да се чувстваш щастлив. Нещо от типа: "Всеки ден, прекаран над повърхността (на земята) е един чудесен ден!"

Освен това тия класации се променят според методиката и по години, не са статични. Аз намерих и по-различни данни в нета. А и най-нещастните индивиди обикновено не са много склонни да участват в разни анкети.
Така че е важно наистина как се чувстваме сами по себе си. И няма никаква гаранция, че ако се преместим на място с много щастливи хора, ние също ще се почувствме такива.

Тази логика върви ако има само черно и бяло, докато щастието може да се степенува. Примерно, ако утре те "окошарят" (невинен при това) дали ще си щастлив както си бил щастлив когато си пътешествал? За мен една анкета за нивото на щастие, задължително трябва да включва и отговор на въпроса "А защо сте толкова щастлив/нещастен?" Така де, за да се сравнява, трябва да се мери степента, а за степента трябва да се знае каква точно е, щото иначе мерим ябълки на литър и ракия на метър...

Значи ония от севера..... щастливи та знае ли се , не мрънкат, не се оплакват , но накрая вземат и приключат земния си път ...... по собствена воля. В пъти над средното ниво ......

Ми като не мрънкат редовно нямат тренинг, а без тренинг...
Може пък да ти писва да си щастлив и в един момент...
Може пък да не издържаш да си нещастен и в един момент...
Може пък... много неща може да докарват щастие и висок процент самоубийства, ама как да ти отговоря, като нямам поглед върху техния стил и начин на живот. На Акира Куросова брат му и той така — яко труд и щастие, ама решил да е само до 30годин (или 32 г, май, забравих) и като му дошъл срока се самогътнал. Хем нищо общо със скандинавците.

Тая история е друга работа , Акира е 8 дете има още 3 братя и 4 сестри. Единия брат умира мисля , при раждане , но ние говорим за другия - Хеиго . Та тоя пич работи във висшето общество някаква странна работа като ..... сецумейша ( тълкувател на неми филми ). Обаче по това време ( периода Мейджи , Япония се отваря към света , позволява на тоя - оня да акостира на бреговете и да прави някакъв алъш - вериш ), започват да навлизат филмите с говор , които изместват нямото кино. Така Брат Хеиго остава без работа , оглавява стачен комитет срещу филмите с глас и прави стачка разбира се.
Стачката се проваля , той явно трудно приема този провал взема едно момиче отива в планините и извършват ритуално самоубийство ...... луда работа . ...... а на 27 г. е бил

Сетих се и друго........ не се сещам да знам евреин - еленовъд . Що ли няма ?

А за некой световно известен българин еленовъд сещаш ли се?

По БТВ-то...... даваха един гледаше еленчета по Родопите....той се подпрел на гегата , те ближат лишей.....но как му беше името.......не знам.
Сложил камери , обаче пак му тровели еленчетата....... някакъв местен табиет явно.

Уцели в десятката. Разликата е в отношението помежду ни: евреите си помагат, а ние си пречим. В смисъл, че не е до вида на бизнеса (елените също си струват, особено трофейните) а е до отношението на околните към тези дето се пробват да правят разни неща.

Какво да ти кажа? Явно си ни е в генът и манталитетът. Наследството от многото робства. Изкривена ни е психиката.
Само от нас си зависи обаче да се променим.
Промяната винаги започва от нас самите.

Напълно съм съгласен с теб. Но българина се промени. Деградира. атова и хората емигрират.
Когато и аз емигрирах през 2002 година го направих със смесени чуства.
Но от всичко разочаровснието от политиците, "държавата и родината", както и от бг манталитетът бяха най-големи.
С времето разбрах че всичко е човешка направа. Че и в чужбина изобщо не са перфектни и цветета за мирисане.
Вече над 15 години съм навън.
От едно известно време обаче работя върху себе си чрез програма.
Дойде времето за раносметка. И честност.
12 стъпки на АА и голямата книга промениха много живота ми.
Благодарение на Бог, скоро ще станат година и половина трезвенност.
Преди това не пих близо 7 години.
Наследствен алкохолик съм. С баща ьаминал си в бг от пиене.
Рано останах кръгъл сирак.
Преживях много.

Струва ми се ,че има тънка граница м/у нещастие и недоволство.Нещастието е нещо лошо,сполетяло ни по независещи от нас причини,което не подлежи на промяна.Недоволството е това, което движи прогреса.То се появява, когато започнеш да сравняваш твоя живот с живота другаде.Нямаш ли база за сравнение щастието е пълно.Така, че харесвам сентенцията на Питето и Хайне,"по добре недоволен човек ,от колкото доволна свиня."

Не мога да се съглася с теб.
Дълги години живях в недоволство, нерви, егоизъм и исках все нещо повече.
Мислех че целия свят е против мен.
Пропих се много.
Баща ми си замина от алкохола.
Аз обаче накрая отидох в АА клуба. Макар и в чужбина.
Днес съм много по осъзнат.

Сега пиеш с отвращение?

Съжалявам, ама някои вицове прилепват на житейските ситуациите като лъжица в масло, та после и с ръки-сапун да ги триеш, пак не може ги махнеш... та и този виц е от тях.

Не пия.
Иначе вица си го бива.