Сега ми идва една друга мисъл на дневен ред. Колко давност има подарената свобода? Щото ако не беше дядо Иван до ден днешен щеше да си переш потурите на реката. Кога ще се освободим от освободителите? Некой да има некво число?
Няма нищо даром на тоя свят.
Но така както питаш, аз ще те попитам, колко хора познаваш, които са родени до 1925г. и колко от тях обичаха руснаците.
Аз от тия, където познавах, нито един не ги обичаше, дори ги мразеха и презираха.
Различни хора са ми разказвали едни и същи неща, които със сигурност ги знаят от техните родители, а някои са ги виждали със собствените си очи като са били деца.
Те просто са влизали като у дома си, грабили, били и ебали.
Жените са се въргаляли в кюмура и са се цапали навсякъде та руснаците да ги е гнус и да подминават.
При поколението от 1940г. е друго.
Партията, далаверки, работа, постчета, апартаментчета. Те ги обичат.
Колкото до днешни дни с потурите, като ги гледам те къде са, ние къде сме, дали с потури или без, голяма част от българите си останаха потуркьо гащи, дори и без гащи.
Проблема не е от кой да се освободим, а от себе си как да се освободим.
В смисъл, начина ни на виждане и възприемане на всичко заобикалящо ни.
Знаеш темата - Ние и Те, май така беше.
Виждаш последната тема по твоето споделяне, което не касае само закона, а и човечност.
Никога не съм харесвал родолюбците.
Те са точно като вързано куче със синджир, което му е опъната една тел на две дървета в един двор и то обикаля по тая тел и злобно ръмжи и лае по всеки минаващ извън двора и си мисли, че то е навън и свободно, а не другите, които са от другата страна на оградата.
Разбра ли сега кога и от какво трябва да се освободят хората.