Имаше подобна тема, ама там се търсеше промяната, а сега търся непреходното, "котвата във времето" или поне това, към което бихте се върнали с мерак и топлинка там някъде дълбоко... Кое от миналото трябва да се запази в "територията" и колко от него та хем да е приятно, хем да не нагарча. Примерно един клуб за игра на фунийки и пускане с лагерни колички... без очила каски в стил "ние навремето ей така...". Може и по-зрели неща, или по-лично-усетени тривиални... Абе, знам ли, то и заради това питам, де. Та какво не трябва да пипаме или дори какво трябва да възстановим, за да изпитате мерак да се върнете.

Цените на стоки и услуги.

Да, и заРплатите да са същите : 105 лева за начинаещ вишист, 180-190 за старши асистент с кандидатска (по нивото на 1970).
Като се вземе предвид, че от тези заплати се вземаше данък десятък (10%), плащаше се членски внос поне за ОФ-то, задължително абониране поне за един (ако имаш шанс) вестник, разни "доброволно-задължителни" помощи за разни "братски" движения : Виетнам, Ангола, Kонго ...

Правете сметката - аз не мога!

И да се върна за това?!

Аз само казвам какво ми харесва в България сега за да се върна. Евентуално някой ден - да харча френска пенсия.

Ти както искаш, но аз нямам никакво намерение да се "връщам", дори с френска пенсия. Само ще ходя от време, на време на "посещение".
Мислиш ли, че ще можеш за по-дълго да издържиш българския манталитет, дори с цени и услуги на нивото при соца?

Аз започнах да издържам трудно и френския манталитет напоследък.

Някъде бях чел разказ за един сляп просяк. Седял той на улицата, сложил пред себе си паничка за подаяния и табелка, на която пишело "И аз съм сляп". Табелката се оказвала ключов елемент. Предизвиквала спиране на голяма част от забързаните минувачи с въпроса "Ама защо И ти?". Начало на философска дискусия за непреходното, която просякът обикновено откривал с Есхил: "Те бяха с очи, ала не виждаха..."
Е, сега бързам за работа и няма да отворя такава дискусия. Може би друг път...

Cъвсем малка част от живота ми бе в България, и никога няма да отида да живея там, защото не мога дори да си го представя...
Hо...нещо, което ми е много по сърце - е чудния климат на тази страна.

Френския или ... арабския

То, и 2,5 милиона българи не са си представяли че може да живеят някъде извън България и то без изходяща виза, пък гледай какво става — хем живеят, хем дори им остават излишни над 1,2млрд.евра да пращат към родните места... Имаше една лакърдия: "Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му че имаш точен план..."
За четирите сезона бива, щото бързо се сменят и не ти писва от еднообразие. Между другото, зимата е най-изненадващия сезон в България...

А, спокойно, това дето "на Вуте да му е зле" си го пазим и скоро нЕма да го променяме. В смисъл, че ако случайно бутнем нагоре цените на услугите и стоките, ще намерим друг начин да му го .... да му е зле на Вуте.

Плодовете и зеленчуците

и дините да са нахвърляни на голяма купчина пред магазина...и да са със семки и да пазаруваме с мрежички

- Пенка на Анче : "При Станка докараха чушки (домати). Бързай докато не са се свършили""

Станка : "Абе другарко, к'во ги подбираш! Земаш наред - я к'во ше ги праaим другите!"

Подозирам че иска от "сезонните плодове и зеленчуци" (узрелите дето ги има само в сезона им, не тези дето ги внасяме от комшиите), а не че иска да се "реди на опашка за пипер"...

We are the nobodies
Wanna be somebodies
we're dead
we know just who we are ...

:.)

Както се казва "С какъвто живееш, такъв ставаш"

C'est pour ça qu'on vote (avec regret) Le Pen (Marine)

Аз не гласувам за нея.
Но като си говоря с приятелки българки, почти всички го правят.
По-националисти и от французите.
Не мога да си обясня този феномен.

Какво НЕ трябваше да се променя: Ами ние, не трябваше да ставаме на повече от 20 - 30 години, сега вече не ми се мести никъде.

* Не трябваше да стират наливната истинска боза по сладкарниците;

* Не трябваше за затварят кварталните бани в градовете;

* Не трябваше да се строят небостъргачи, а да остане само ниското строителство;

* Не трябваше вносни плодове и зеленчуци да заливат пазарите, а да е пълно с родни такива.

Първото е лесно, че дори и по една сиропчийница (с традиционните поумити тежки чаши) ще отворим.
За второто, за него трябва да измислиш как да промениш основната дейност на обществените бани, щото вече се къпем у дома (колкото и да е чудно, че някои и по няколко пъти седмично се къпем, а и парното пуска безкрайна топла вода ) и само за едноото къпане никой няма да ходи в градската баня. То дори няма и казарма, та старшината да води цялото поделение под строй... Ма има Леб и салам у това с градската баня, само трябва умно да се подходи. Може пък някой освен умно, да подходи и исторически, щото в територията има бани, от преди Европа да стане Европа.
За небостъргачите не си познал, щото пък гледката няма как да я имаш с ниското строителство... а и българина (особено габровеца) обича високите сгради*.
За "родните домати" няма да стане, щото на комшиите доматения сезон е мноооого по-дълъг от нашия, от там вадят количество и ниски цени... а и вече всички сме мързеливи и не садим лук и домати ами се мъчим с кебапчета, салами** и гурме.

---------------------
*— Колко струва стая във вашия хотел?
— На първия етаж е 15лв, на втория 10лв и на третия е 5лв. Ама чакайте, къде тръгнахте?
— Абе, много ви е нисък хотела...

** — Тате — рекло най-голямото, — я гледай, че един човек яде салам! Купи и за нас!
— Маани го оня! — рекъл Шлямбата. — Нека се мачи със салам, като го е мързяло да си насади лук!

Винаги съм се чувствала по-силно обвързана с хора, отколкото с неща. Хората, с които се чувствам обвързана, се разпиляха насам-натам, срещаме се по какви ли не места и пак се радваме на компанията си. Не ме тегли назад, и отварянето на клуб по фунийки или жмичка няма да промени това. Съжалявам, ако те разочаровам.

На мен ми харесва идеята за един отворен свят. Примерно Европа такава каквато е. Живея в малък град, които е непривлекателен, сив и скучен. От 7 до 17-18 часа съм на работа. От града в който живея не виждам нищо. Но в радиус от 60 мин с кола имам 5 летища. В рамките на Европа днес се пътува за малко пари. Дори през уикенда човек може да отскочи нявсякъде. Може да се хванеш и да отидеш примерно на мач на 2000 км от дома и да се върнеш за нула време.

Няма нужда от връщане. Не говоря конкретно за България, а принципно. Светът е отворен. Отворен за тези, които го искат така. Носталгията и спомените от миналото правят животът малигнен и безслислен. Живот има само в бъдещето.

П.П. Сори! от недоглеждане се вкючих под теб.

Е ти щото знаеш, че ще се подпиша с две ръце под това за отворения свят.

Споко, бе, другарските срещи също ще ги запазим в арсенала. Ще ви пратим по един билет да се сберете да се видите, да се наприказвате... Ще разтурим сделката за руския самовар и ей ти ги 5-6млн билета.

Благодаря, много щедро, ама ние другарските срещи си ги организираме така или иначе на собствени разноски къде ли не. Билетите не са проблем. Инак стискам палци да разтурите сделката за самовара.

Е то, билетите ще са от към уловките и стековането на компаниите и групите, абе от страната на решението, а не от страната на проблемите. За проблемите все още си имаме достатъчно български политици.

E, да обясня, все пак...макар че често пиша спонтанно и после не се сещам какво съм имала навпредвид.
Пишеш за мерака за връщане...към миналото...ами че то е невъзможно. Иначе идеята ти за възкръсване на клубовете по фунийки и жмичка ме развесели Бих имала мерак (ако ми се отдаде възможност) да се спускам с шейна по пързалка...на времето това беше някакъв зимен спорт, към който бих се върнала. И то само защото вече не мога да се изправя със ските, ако падна.
Когато пиша за мерак, бих искала да обърна внимание, че на времето това, което сега ми се струва, че с мерак бих се върнала, не е задължително да НЕ бъде променено, за да се върна към него. Времето е променено, и не е задължително да ям същите домати - и сега има ужасно вкусни в България...но колко много от нашите плодове и зеленчуци загубихме. Нямам нищо против и да се редя на опашка...стига да имам време и за това, и да не бързам.
Специално за дините - липсва ми почукването, прехвърлянето от купчинка на купчинка, мрежата, която се издуваше от динята...защото сега просто не мога да намеря диня със семки, и то вкусна...и да ям и да плюя семките.

Не трябва да пипаме и да променяме естеството на нещата - да се опитваме да имитираме и да заблуждаваме населението, че ще го изхраниме лесно. Да не се пързаляме по плоскостта на биологично чистите храни, като оставим тези - небиологично чистите, едновремешните, за простолюдието - с по-ниски цени. Сега просто сме заляти от органични, биологично чисти...хм, разбира се, задължително по-скъпи. И дори тези, които не могат да се модифицират - като кокоса напр. го етикетират навсякъде вече като биологично чист....а той си е обикновен кокос.
Загубихме си хубавите, макар и с нитрати, плодове и зеленчуци, заради какво...да произвеждаме компютри, вместо компоти?
И най-вече - да се научим да не отричаме тотално миналото - не само с плодовете и зеленчуците - но това е вече трудна работа.

Станка е права...тогава е било грехота да се изхвърлят на боклука...
А сега си избираш от идеално блестящи чушки, още по-блестящо идеални...

Абсолютно се съгласявам, макар че вече се прехвърлих към наливната бира.
Само да допълня, че кварталните бани можеха да се трансформират в спа центрове, а не разни там фитнеси на борчета и елхички.
Не е задължително да се къпете заедно...

Варената царевица по улиците, и то не тая (дето и тук я има) с млечните хилави зърна, а оная фуражната с плътните големи зърна. Всичко старо и евтино им пречеше и го затриха.

Става. Само с ТКЗС-то и безплатния бригадирски труд, дето да бъде евтина царевицата, няма да успеем да го докараме като едно време, ама пък кой ще се вглежда толкова в детайлите.

По онова време са взимали десятък само ергенски данък и то на ергени без деца над 30 годишна възраст, но останалият е бил пропоционален и с необлагаем минимум. Нямало е и осигуровки.
Бях много малък, но си спомням, че на баща ми му бяха удържали от заплатата заради земетресението в Стражица. Какво е бил виновен за това земетресение, не разбрах.
Казах на баща ми, че не ща на онова време нито меда, нито жилото.

П.П. Доколкото разбрах темата е ако се върнеш, какво би искал да се запази от сегашното положение, примерно цените.

Хубу де, но тези дето не шофират с автобус ли да ходят до летището? После следва едно чакане на терминала, а багажът ти е ограничен. Там където отидеш имаш разходи за транспорт и хотел. Билетите за мач или концерт също не са евтини. Минавал съм неведнъж по този път. Е, ако заплата ти е над 4000 евро, донякъде ще се съглася с теб.
По-добре живей в град, който не е скучен и има летище и море или планина. Варна, Бургас или София, ако си в България, в краен случай в Пловдив или Стара Загора. С две хиляди лева месечен доход, ако си ерген, нямаш никакви грижи. Има лекари в БГ, които изкарват три пъти по толкова, че и повече.

С последното съм напълно съгласен. Трябва да се гледа напред, а не назад.

Не познавам хора, които не шофират. След 17 животът е несъвместим без книжка. А и както казах, разходите за път са нищожни.
А в България не бих живял повече от 7 дни. Толкова стигат за години напред.

Ти може да не познаваш, но ги има. Аз например не съм шофирал от много години. Подарих колата си на баща ми. Книжката ми изтече и не съм я подновявал. Има хора, които дори не могат да шофират по една или друга причина.
Нищожни са защото си с яка заплата, но не това е важното. Два дена почивка при положение, че губиш толкова време в път, дори да е със самолет, не е оферта. Ако са четири или повече дни става.

Човек живее в даден град най-често по случайната причина, че се е родил там някъде. Или пък защото си е намерил подходяща работа в района. Обаче колкото и да е интересно мястото, то бързо омръзва, обхождаш го и го опознаваш и ти се прищява да разгледаш, усетиш нещо по-екзотично и различно. И не е толкова до размера на доходите, с които разполагаш, а до твоите приоритети в живота. Може да не ходиш само по скъпи хотели, круизи и екскурзии, може да отсядаш при приятели, познати, на обменни нала, къмпинзи и прочее. Колкото и да са присъщите разходи за такива пътешествия, ако човек има желание, може да спести за тях спо-евтино жилище, по-малко ядене и пиене, по-малко ненужни парцали и вещи за дома и тнт. Даже и тия с няколкото или многото деца нямат оправдание за заседналия си живот. Щото ако децата им самалки, значи са млади и енергични и трябва да си намерят добре платена работа. Ако пък тия са поотраснали, значи може и да подработват и да помагат на семейството с работа и финансово.¶
***¶
Да, и ако не виждате никакъв транспорт до или от летището, значи света още не е толкова отворен. Щото иначе щеше да има много таксита, маршрутки, рикши и прочее, предлагащи ви превоз от хора имащи нужда от пари, а бедни хора по света има много...¶
¶
Самолетът предлагал малко място за багаж? Аз най-често пътувам с едно куфарче ръчен багаж под 10 кг, всичко друго необходимо може да се намери на място.

И аз пътувам извън страната, но не и само за два дни. Няма смисъл за толкова малко. Деца нямам и ми липсват такива проблеми.
Във Варна където живея не е скучен град, а и има летище и удобен транспорт до София и Бургас, където също има летища. Ако живеех в Силистра например щеше да е малко по-различно.
Добре, но има хора, които не са свикнали да се задоволяват с 10 кг, а дори да купиш нещо на място после какво ще го правиш? Ще го изхвърлиш или ще пллатиш за допълнителен багаж?

Чувството, че сме общност, че сме част от цялото.
Това трябва да се върне.
Преди 1989 г. бяхме по-сплотени като общество.
Може би защото бяхме "Ние срещу тях, комунистите".
В момента сме сбор от индивиди, всеки със свои собствени цели.
И сме настроени всеки срещу всеки, което е много удобно за комунистите.
Днес нямаме обща цел.
Влизането в Еврозоната и Шенген не ни е обща цел.
Когато станем пак общност с обща цел, тогава хората избягали в чужбина ще искат да се върнат в България.
Само остава да дефинираме общата си цел и кое е това, което ще ни сплоти като общност.
Може би ако управляващите националисти подпалят една война или се присъединят към вече подпалена война, това ще обедини народа да не ги иска на власт никога повече.
Но това само ще ни сплоти срещу тях, няма да ни е обща национална цел.
Много сложен въпрос задаваш.

А ти сигурен ли си, че "навремето" сме били единни и то срещу комунистите? Щото имам едни такова дълбоко усещане, че бяхме обединени от мерака да имаме достъп до онова в "Кореком"-а от "Некерман"-ите, а не толкова срещу комунистите (чиито брой растеше с времето). Ма и двете не са ми отговор, щото нито някой ще се върне заради "заедно против ХХХХ", нито някой ще се върне за да му липсва "кореком"-ското изобилие... то и посрещачите няма да искаме да ни върнат "Нармаг"-а с дефицитите.
Друго търся, дето хем е "от/като едно време" хем да си струва някой да се върне (хубаво де, да убеди сериозен брой хора, да прекарат некоя седмица от отпуската) заради "онова дето едно време...". Абе дори само за да се опита да покаже "усещането/нещото" на децата и внуците си.

Общност като част от цялото? Това е само един гол лозунг.
Колективизмът е типичен за първобитните племена. Обединяващите принципи при развитите общества са различни от примитивния колективизъм. Комунистическата идеология се опита да го насади обратно чрез идеологическа методика и лозунги, но успя само при по-ограничените и несамостоятелни натури.
Естественото състояние на осъзнатия индивид е да отстоява собствените си интереси и интересите на умаления модел на обществото, представен от семейството му. В тази връзка за обществото е от значение механизмът за компенсация на конфликта на интереси. Част от което е осигуряването на онези, чиито единствени умения се свеждат до скандиране на лозунги, варианти на пледиране за благодатен колективизъм.

Аз съдя по себе си.
Преди 30 години хората около мен бяха обединени срещу комунистите, защото не харесваха диктатурата.
Явно не при всички е било така.
Ако искаш евакуиралите се българи да се върнат в България заложи на домашното кисело мляко и лютеницата на баба.

Аз мисля, че колективизмът е нещо съвсем различно от чувството за общност.
Според мен колективизмът предполага стадно/кошерно мислене, при което индивида губи своето значение в името на общото благо.
При чувството за общност имаме група от индивидуалисти с общи цели и интереси.
Кое е вярното?

Единственото по-хубаво нещо от лютеницата на баба е ракията на дядо...
А реално, домашното кисело мляко и домашната лютеница (и куп още "домашни" и "като на баба" вкуснотии) отдавна пътуват към държавите, дето са се преселили децата с внуците. В смисъл, хората навсякъде по света могат на място да се уредят с "бабината лютеница", та няма да тръгнат да се връщат заради едното ядене.

Всъщност това е, което е според теб, и то не е много вярно:

Преди 1989 имаше някои наивни младежи с добре промити мозъци, които мислеха, че с комсомолска активност ще променят света към добро. Като общност, част от цялото. На практика само агитката на ЦСКА беше сплотена като общество.

Не позна, опитай пак. И недей да съдиш по себе си.
"Евакуиралите се" българи, които в качеството си на граждани на света са не по-малко българи от теб, не се оплакват от липса ка кисело мляко и лютеница.

Кисело мляко си правя сам без да се налагам да имам контакт с България или нещо българско. Не знам от къде идва този мит, че киселото мляко вирее само в България.

Не е мит. Донесох купичка кисело мляко от България, с което успешно подквасвах прясно мляко. Обаче опитът да подквася прясно мляко с местно кисело мяляко завърши неуспешно. Пресече се, превърна се в суроватка, нещо течно и лигаво.

За да се върнат българите от чужбина, трябва много неща да се променят, а те не се променят. Така че на въпроса в заглавието на темата може да се отговори с едно просто "не".

Вече нямаме живи баби, ерго - никакъв мотив да се връщаме. А пък и тука ни карат такива хубави български лютеници и фермерски кисели млека от български производители, дето не си ги и чувал ...