Днес загубих баща си!
Отиде си завинаги!
В момента е ангелче на небето!
Най-мъчно ми е, че никой нищо не направи, за да го спаси.
Нещо повече - помогнаха му да си отиде.
В блога си разказах как се случи всичко.
Някой може ли да сподели как е преживял подобна трагедия?
Какво е изпитал?
Какво си е мислил?
Как е продължил живота си?
В този ред на мисли ... какъв е смисъла на живота?
Защо губим хората, които най-много обичаме?
Някой може ли да ме успокои, да ме утеши, да ми каже поне една добра дума?
Дали все още има добри хора в този форум, в Интернет, в България и в света като цяло?

Обичам те. тате!
Ти си най-добрия човек, когото съм познавал.
Ще те помня завинаги.

Баща ми много обичаше стихотворения.
Това е едно от тях:

Никола Вапцаров - Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Не си го загубил. Няма да е с теб, но винаги ще докосва съзнанието ти и ще те съветва.
Той е на едно по-добро място.

Животът е книга, в която друг автор написва в твоята ...Край.
Бог да го прости.
Съболезнования.

Благодаря ти за добрите думи.
С майка ми смятаме, че си написал истината - баща ми е на едно по-добро място, заедно с Бог и с всичките ни предци, хората, които толкова много обичаше.
И аз, и майка ми ти благодарим за добрите думи и мисли, които изпращаш към нас.
Отвръщаме ти със същото.

Имаш моите най-искрени съболезнования!
Баща ми си отиде дълго и мъчително преди 11 години.Диагнозата беше такава.Късно идвате - това ни казаха.
И да ти разкажа как го преживях едва ли би ти помогнало.С брат ми гледхме да крепим майка и това ни помогна.
Бог да го прости.Да почива в мир.

Чувала съм от моите баби, също си заминаха, а никога не съм го вярвала..( никой още не ми е направил техните картофки..), нещо.
Хора, които си " заминават " по време на празнични дни, значи са извървели докрай своя път и са били с много добри и светли души.
Всички, включително и татко, така си тръгнаха.....

Съболезнования! Не знам какво друго да напиша, освен да те посъветвам да си намериш добър адвокат, който да помогне виновните да бъдат осъдени. На става дума само за пари.

Благодаря ти за добрите думи.
Съжалявам за загубата на баща ти.
Мир на душата му!

И аз така мисля.
Баща ми беше много добра душичка.
Той беше най-интелигентният човек, който съм срещал през живота си.
За мен беше чест и привилегия да бъда негов син, а това, че беше мой баща беше най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи.
Баща ми никога не ме е удрял, никога не ми се е карал, а аз се стараех да дам най-доброто от себе си във всичко, с което се захванех, за да се гордее с мен.
След три дни, точно на Деня на победата и Деня на Европа, имам рожден ден.
Навършвам 35 години.
Погребението на баща ми ще бъде утре по обяд, точно между именния и рождения ми ден.
Много обичам баща си и той много ме обичаше.
Знам, че духа му ще бъде с мен на всичките ми именни и рождени дни, във всеки момент от живота ми и ще ме подкрепя с каквото може.
А аз ще го обичам, докато съм жив.

Благодаря ти за думите!
Никой лекар не би свидетелствал срещу колегите си.
Те се защитават едни други и се прикриват взаимно.
Ние никого не мразим, искаме само справедливост.

Не е баш така. Има и такива, които се мразят и гледат да се натопят. Например лекари от двете варненски болници са в открита вражда. Направи каквото трябва, пък то да става каквото ще. Адвокатът знае подробностите.

Не бих могъл да намеря по-подходящи думи в случая от тези, които д-р А ти е написал. Затова, мога да ти кажа същото, съболезнования и от мен! Вярвай докрай, изпълнявай каквото е наредил Господ, и един Ден ще видиш отново баща си. Защото Христос каза ясно: Господ е Бог на живите, не на мъртвите! Съжалявам за загубата ти. Знам какво е, аз два пъти преминавам през същото, първо с баща ми, после и с майка ми. Но, трябва да продължим напред, животът не чака. Бъди силен, и продължи да живееш пълноценно, така тази загуба ще има смисъл. Бог да го прости!

За съжаление каквото и да направим, това няма да върне милия ми баща.
А това обезсмисля всичко.
Баща ми заслужаваше да живее още много години.

Благодаря ти много за добрите думи.
Баща ми каза същото няколко седмици преди да почине: "Животът продължава, не плачете за мен, бъдете силни!".
Явно е осъзнавал какво ни предстои.

Майка ми каза, че когато с баща ми са се женили преди 36 години сватбата е започнала в 13:00 ч.
Утре погребението на баща ми ще бъде в 13:00 ч.
Какво странно съвпадение!

Да! Съжалявам, че така се получи. Някои неща са неизбежни, обаче....

Животът ни сервира, какво ли не. Харесва ми, как си го приел! Убедена съм, че е така!

Аз не бях до татко, когато му бях нужна и останаха неизречени неща...Може би е имал, какво да ми каже...

За езомепразола от листовката ли чете? То така, но не съвсем. Обективното състояние, както и полза:вреда го преценява лекуващия лекар..... (нали в болницата пускат изследвания...насочват..) Е, разбира се, че всеки може да сгреши......но да не кажа някоя глупост спирам, а и едва ли ти е до това сега. Извинявай!

Позволи ми все пак да те поздравя за именният ти ден. Бъди силен, защото майка ти ще има нужда от теб повече от всякога.

От сърце ти желая за напред здраве и късмет. Другото ще се нареди.

Няма да го върне, но смъртта му няма да е била напразна. Ако тези хора бъдат осъдени, няма да бъдат повече лекари и няма да умъртвят други хора. Представи си, че някой миналата година като теб е разсъждавал и не е предприел нищо. Докога така?
Ще получиш и обезщетение, което също не е без значение.

Нищо странно няма - просто ние нищо не знаем за живота.Не се смятам за вярващ в смисъла на религиите, но имам лични факти които ме замислиха...Ето ти две случки - абсолютно реални.През 2010 та се спомина бащата на жена ми. Някъде около 20 тия ден след погребението му, бяхме на гроба му - почиствахме и т.н.Жена ми отиде за вода, за да го прелеем, а аз запалих 3 свещици - останали от някой роднина... да догорят, бяха повече от половината цели - от църковните свещи. На 9 дни поставих една ламаринена кутия - от сирене, изрязана за свещи. Поглеждах от време на време дали не са изгаснали, полъхваше и вятър. Около нас нямаше никого, дори и животинки... Аз чистех разни тревички и буренчета...При едно от поглежданията ми дали горят, се втрещих - и трите свещи бяха изчезнали - нямаше ги... Не повярвах на очите си... махнах кутията, разрових пръстта - нищо, ако бяха изгорели, поне малки остатъци щеше да има... Но не, нямаше и следа от тях...Баща и беше върл атеист... Седнах до гроба, за нула време 3 цигари изпуших и нищо реално /то всъщност кое е реално.../ не измислих... Жена ми като се върна с водата за която беше отишла - и тя не измисли нищо...Знак от него ли е или ...Втората случка е с по-възможно обяснение... Към края на 90 те, може би е било около 97'ма подарих на родителите на жена ми едно цветно телевизорче - техния електрон се беше споминал. Много го харесваха и си го гледаха с удоволствие. Майка и си отиде през 2003 та, а баща и обичаше да си лежи на леглото и да цъка с дистанционното...Та, за случката - на 40 от смърта му, след гощавката на родата, следобеда се прибрахме в апартамента им. Пуснах тв то да погледам, почна някакъв волейболен мач, и след около минута образа се сгъна и се чу ясен гръм - изправителя му изгърмя...Телевизор който не беше ползван почти месец и стоящ изключен... Жена ми рече - баща ми си го прибра...
Та има ли нещо след, аз не знам - но имам съмнения че със кончината на земния ни път, нещата не приключват.
Изпрати баща си с усмивка и надежда за по-добро съществуване.

Съболезнования. Помни го с хубавите неща и... и се погрижи за живите около тебе. Те са ти най-важни и за тях може да направиш нещо. За лекарите, за тях, вземи си намери странично мнение от умен лекар, ако ти е толкова проблематично. Може пък да останеш изненадан, знам ли.

Благодаря ти за думите!
Ще се грижим едни за други, защото много се обичаме.

Благодаря ти за пожеланията!
Желая на теб и близките ти да сте живи и здрави и да имате много късмет в живота.

Ние не искаме пари.
Искахме нашия човек да е жив и здрав, колкото може по-дълго, за да се грижим за него и да му дадем цялата обич, на която сме способни.

Благодаря ти!
Ти си свестен човек.
Пожелавам на теб и на хората, които обичаш да сте живи и здрави.
Това е най-важното.

Това е една от любимите песни на баща ми:
Слави Трифонов - Ти Си (Slavi i Kuku Band - Ti Si)

Друга любима негова песен е тази:
Цветелина - Ранена душа / Tzvetelina - Ranena dusha, 2000

Дано ви харесат и на вас!

Забравих да ти напиша още нещо.
Видях, че си написал, че пушиш.
Не знам дали още го правиш, но ако е така - моля те спри да пушиш.
Баща ми не пушеше, не пиеше, като цяло нямаше пороци и с наша помощ и с негови усилия доживя до 58 години.
Ако имаше пороци нямаше да успее да стигне до тази възраст.
Затова спри да пушеш, да пиеш и т.н., за да си по-дълго време с хората, които обичаш.
Това важи не само за теб, а и за всички хора във форума.
За да останем по-дълго време заедно на тази земя трябва да се пазим от неща, които са вредни за здравети ни.
Бъдете силни и се откажете от вредните за здравето ви навици.
Не го казвам като някакъв ментор, а просто се опитвам да си удължим приятелството максимално дълго.

Вероятно е така. Според един от Вселенските закони енергията не се губи, а съхранява като преминава от един вид в друг. А какво друго е, ако живота не е енергия, все още не добре позната от хората. Та, ако този повсеместно действащ закон се отнася и за живота, това означава, че не умираме. Вероятно смъртта съществува единствено в човешките примитивни представи.

Аз останах рано сирак и с брат ми трябваше много бързо да пораснем, за да се грижим за майка ни.Но все пак докато беше жив баща ни успя да ни научи, и се научихме, на много неща, за което съм му много благодарен и до днес!
Най-искрени съболезнования!

Пари и години никога не стигат. Ще ви трябват, повярвай ми. Животът продължава и непрекъснато поднася изненади.

Жоро, много съжалявам за загубата ти. Баща ти си е тръгнал рано.
Не мисля, че лекарствата са го убили, не трябва да изпитваш вина и да страдаш.
Лекарят не се е отнесал човешки когато си го потърсил по телефона, но това не означава, че лекарствата са били изписани неправилно. Лекарства се изписват въпреки страничните им ефекти. Баща ти ги е вземал в изписани дози и за кратко време, няма как да се натрови. Това че е повръщал и се е обезводнил може би се е дължало на стеноза някъде по тракта, а не на натравяне. Тъмният език е симптом на язва, не задължително на натравяне.

Не би могъл да обвиниш лекарите за нищо освен за нечовешко отношение. Но за такова не съм чула някой някога да е бил съден.
Разбирам, че в момента ти се иска да има виновен за загубата ти. Може би ще ти помогне да се чувстваш добре.

Моят баща почина преди 13г от рак. Напълно лечим рак в други страни. Бяхме се подготвили психологически още от момента на диагнозата, защото в България рака за хора над 70г си е смъртна присъда. Нямахме никакви илюзии по въпроса. Прибрах се да го видя един месец преди да почине. Ревах по целия път на връщане...
Майка ми след шока, който следва такава загуба, заживя доста добре... не се съобразява с никого, не слугува на никого.. Има си забавления, приятелки...

Жоро, това е живота... И аз като много хора тук, мисля, че смъртта е просто една дълга раздяла. А като родител, се моля и се надявам тези раздели да се случват в правилния ред - от към по-възрастните...

В подкрепа на казаното от еvanka :
Аз бях в 10ти клас, когато почина баща ми - на 59 години. Почина вследствие запушване на коронарните съдове. Сега с това няма проблем - продухване, понтиране (мост), техниката е отработена и работи добре (имам опит по въпроса). Но тогава беше сигурна смърт, в по-дълъг или по-кратък период. Личният (според сегашните понятия) лекар беше приятел (може би най-добрият) на чичо ми (стари ергени). Беше видял баща ми няколко часа преди да умре и явно му е бил ясен изхода. Майка ми беше забелязала, че пръстите на краката му започват да посиняват и ме прати да викна лекаря, който беше в болницата (началник отделение). Изтичах бързо и той ми каза да се прибера в къщи - ще дойде веднага, но в момента имал спешна работа.
Дойде ... за да подпише смъртния акт. Беше вечерта. Излязох навън и бродих наоколо не зная колко време.

Бях много, ама много настършен срещо лекаря, понеже не беше дошъл веднага!
По-късно разбрах, че е било безмислено, че той е знаел, естествено това и никаква вина няма.
Всичко това ти го пиша, за да ти кажа, че не бива в такива случай да се обвиняват лекарите. В твоя случай, вината на лекарите е, че са се отнесли нечовешки, грубо, противно на клетвата на Ипократ.

Нямам нищо общо с лекарското съсловие и не ги защитавам сляпо - просто действителността е такава.
Ако това може малко от малко да те утеши - виждаш, че тук има доста хора били в твоята или подобна ситуация. В началото е тежко, много тежко, но животът продължава : The show must go on
Кyраж на теб и на майка ти!

Съдебномедицинската експертиза ведно с гласни доказателства ще покажат дали прокуратурата може да повдигне обвинение на някого за престъпление по чл.123 от НК. Друг начин няма.
За грубото отношение може да напише жалба до Комисията по професионална етика.

Ти си по-добре запознат с българската действителност и закони, но имам няколко резерви.
Така както Жоро е описал разговора с лекарите и от многобройните разкази на познати и срещанати из нета истории, си правя заключение, че българските лекари си говорят така по принцип. Не обясняват, а се карат. А се карат и са груби, защото самите те са безпомощни...
Не знам как е в България, но ако човек не е починал в болница, не мисля, че се прави аутопсия ако смърта изглежда естествена.
А щом няма аутопсия върви доказвай лекарска грешка или натравяне и то от банални и често изписвани лекарства.

Благодаря ти за думите!
Съжалявам за загубата на баща ти.
Пожелавам на теб и близките ти да сте живи и здрави.
Това е най-важното.

Благодаря ти!
Аз не обичам да се разделям с хората.
А смъртта е една много окончателна раздяла.
Ако се скараш с някого след време можете да се сдобрите и пак да сте заедно.
Умре ли някой човек, повече няма връщане назад.

Благодаря ти за думите!
Съжалявам, че си загубил баща си толкова рано.
Не знам защо Бог прибира хората, които най-много обичаме.

Още една любима песен на баща ми:
Saban Saulic - Sanela - (Audio 1978)

Това е песента, която майка ми и баща ми са слушали, когато за пръв път са излезли заедно на ресторант.
Баща ми специално поръчал да пуснат тази песен.
Майка ми била на 18 г., баща ми на 22 г.
Двамата са били големи шматки на тази малка възраст да ходят по ресторанти и да си поръчват песни.
Аз още не съм бил роден.
Нямало е как да им дам съвет да не вършат глупости.

А днес имаш рожден ден!

Аутопсия може да бъде направена и по желание на близките. Без значение е къде е починало лицето. Писах му да отиде при адвокат, който да му каже какво да направи.

Erratum : клетвата е на Хипократ - моля за извинение

Техническа грешка, не се тревожи.

Съгласна съм иначе, с всичко написано...

Това беше преди повече от 50 години.

Най-тъжният рожден ден на света.

В съобщението за смърт личния лекар написа, че баща ми е починал от мезентериална тромбоза.


Бог да го прости човека.
Аз лично съм преживявал мезентриална тромбоза и тотален перитонит.
Бях жив скелет след 2 месеца в ИСУЛ навремето през 1999.
Чичо ми също почина от посл;едствия и усложнения след мезентриална тромбоза.
Както и твоят баща го изписаха,поживя 2-3 месеца и органите почнаха да му отказват.Бъбреци,далак,жлъчка и започна отравяне на организма.
Много е важно при такава диагноза пациена веднага да започне лечение с антиколагуланти.
Първо хепарин,после синтром.
При мен през годините се получиха също усложнения.Преди година ми откриха високо кръвно и белтък в урината,следи от кръв също.
Заговориха ми за диализа и биопсии на бъбрек.
В Норвегия съм,и тук здравеопазването е доста зле,
Ма;ини и апарати много,персонал йок.И нямат добри специалисти.
Които им са добрите специалисти,са чужденци лекари.
В момента съм на три лекарства.Мареван за коагулацията,ексфордж за високото кръвно,а напоследък развих и форма на подгра.
Сега съм на диета,и хапчета за подагра.
Всичко в живота има причин-следсваие.Начинът ти на живот.
Мен от малък бг лекарите ме тъпкаха с лекарвртва за ТБК лимфаденит след казармата.Няколко години по-късно тънкото ми черво се спука.
Мезентриална тромбоза пре 1999.
Докторите се чудеха дали не съм бил наркоман,такъв случай на 29 год възраст бях тогава,не бяха виждали.
Много пиех и пушех тогава.Отделно пиех и лекарства.
Миксът от лекарства и алкохол доведе до това.
Аз съм си виновен на голяма степен за усложненията и бъбречната недосдтатъчност в момента.
Чичо ми въпреки тежката диагноза не спря винцето и ракията.
Цигарите ги спря,ама се заиграваше на селото им вечерите с винце и ракия.
Братчеда се чуди как така се случило?
Ами братчед,трябваше да не докосва нищо.И да не забравя да си пие лекарствата.
Ако виждаш баща си в чичо ми на някаква степен,ще си отговориш за усложненията.
Аз се борих със алкохола деситилетия.Зависим съм.
От над 2 години не пия,посещавам сбирки на АА клуба и се стремя да се развивам в съвсем друга насока.
САМО НИЕ НОСИМ ОТГОВОРНОСТ ЗА ЖИВОТИТЕ СИ.
Не лекарите,не хирурзите или лаборантите.
Няма как да обвиня никой освен себе си за бъбреците си днес,макар и майка ми да имаше и тя проблеми с бъбреците,макар и баща ми да беше хипертоник.
Генът играе роля,да.
Но най-основна роля играем ние,и начинът ни на живот.
Баща ми си умря с два пакета цигари на ден и над литър ракия всекидневно.
От сутрин до вечер.
Накрая гангрени вече имаше на краката от спукани варикозни язви на вените.
Аз също имам тромбоемболия и проблеми с вените.
От наследството си не може да избягаш,но може значително да промениш нещата и най-вече себе си.
Не знам баща ти бог да го прости дали я е карал през просото като моят,ама при една такава диагноза..няма случайни неща.
Трябвало е веднага да му изследвата протромбиновото време като са го приели.
При мен 5 дни се въртяха със спукан апендицит в ИСУЛ,докато не почнах да повръщам цяла нощ черни съсиреци кръв опт стомаха.И чак на другия ден по обяд ме качиха на скенера да ме гледат.
Контрастни течности и откриха спуканото черво.
Такива ужасни болки никога не съм имал.
Щом 5-6 инжекции с морфин не и подействаха особенно,смятай.За цяла нощ.
Мир на праха му.
Но не бива всеки път да обвиняваме лекарите.
Лекарите които ме спасиха мен лично през есента на 1999 са герои.
4 пъти операции ми правиха,като едната беше близо 7 часа.
Чак лекари от правителственна болница викаха да помагат.Студентите при мен идваха да ме разпитват за дипломните си работи като правеха.
Бях център на вминание към 2 месеца в ИСУЛ.
Болката ще премне,аз загубих всички мои близки.Майка,баща,дядовци и баби.Сам съм,нямам братя и сестри.
Изобщо не е лесно,а и съм в мрачната студена Норвегия.
Във Бълграия стоят празни къщи и апартаменти.
Цялото семейство на жена ми от бг и аз се тук.
Само тъстът ми е там,разведени са с тъщата от младини.
И той наглежда жилищата.
Днес се старая да живея здравословно,но вече веднъж като си с една каруца епикризи и болести..няма как да бъде особенно добре.
Отделно и ишиаси и миалгии развих от лошия дъждовен климат тук.
Пък и тежките работи на които съм бил.
Остава вече път към пенсия по болест,ако няма да ме бъде в близките десетина години.
Дано само съм жив да видя че синът ми си е тръгнал по пътя в живота,и ако дай боже доживея внуци,ще черпя.

Много добре му казваш.
И пиене да спре ако пийва повечко.

Аз ги загубих всичките.Майка ми през 1995 когато бях на 22 години,после баща ми през 2005.10 години по-късно.
През 2013 почина и баба ми по майчина линия,последната ми жива роднина.Почина на 92 години почти.
През живота ми съм се нагледал на смърт и погребения,че и приятел навремето изпратих в 3 клас като бях.
Бог да го прости.

Съжалявам за всичко, което ти се е случило.
Ще се моля за теб да бъдеш жив и здрав!

Страхотно е, че ще се молиш за него! Браво!
Но виж и посланието му!
Въпреки всичко, не се предава.

Може да греша, но хората зад граница, се мобилизират и борят.
Тук..все..нещо криво.
"мерките....правителството,...съседа...,жена?.."?!?
"ту му млякото горещо
Ту пък друго нещо..
Все за нещо ще намери
да...

Голяма част от хората, които живеят в България са съсипани от живота.
Освен това българите сме деморализирани и сме се предали.

Съболезнования, дано човекът да е на по-добро място!

Благодаря ти за думите!
Аз знам, че баща ми е на едно по-добро място.
Събрал се е с роднините ни, които също вече ги няма.

Много съжалявам, Жорка, светла му памет на човека!

Така е уредено - ние да изпратим тези, които са преди нас, и на свой ред да бъдем изпратени от идващите след нас. Но никой не умира окончателно, преди да стихнат отгласите му в света, казва един мъдър човек. Ти ще носиш цял живот баща си в себе си и той никога няма да си отиде докрай.