Благодаря ти за добрите думи!

Някой може ли да сподели как е преживял подобна трагедия?
Какво е изпитал?
Какво си е мислил?
Как е продължил живота си?
В този ред на мисли ... какъв е смисъла на живота?
Защо губим хората, които най-много обичаме?
Някой може ли да ме успокои, да ме утеши, да ми каже поне една добра дума?

==================

Здравей Жорка
Само времето може да те утеши, защото не се намират такива думи с които болката да се преодолее.

Имал съм един такъв момент, когато баба ми умря.
Отидохме си на село за погребението и първото нещо, което ми се наби в очите, беше един дървен кръст до вратата с нейните имена.
Изпитах тъга и много неприятно чувство от този кръст.

Не помня почти нищо.
Мълчах през цялото време.
Когато тръгнахме, кръста ми го дадоха на мен.
Ходех пръв, а по мен останалите.
Стигнахме до гробищата и тръгнаха да я поставят.
То ковчег се разпадна, дупката, дали имаше и 50см. Почнаха да натискат отгоре, колкото да влезе някак си.
Гледах и дума не продумвах, а в главата ми хиляди мисли и псувни.
Тръгнахме си за София, а майка ми все едно от сватба се връща, не от погребение.
Как и да е.

Колкото до смисълът на живота.
Смисълът на живота е самият живот, но всеки човек го разбира по негов си начин.
Повечето си мислят, че ще илядат.
Обзети от алчност и строежи, както и кроежи.

Жорка, и да ти кажа някои неща, няма да повярваш, а ако ти разкажа, вероятно няма човек на планетата, който да го потвърди, въпреки, че преди години в старият форум бях описал някои неща подробно.

Та искам да ти кажа, че никой не може да умре или да живее по-дълго от това, което му е отредено.
Нас ни боли от раздялата, но тя е неизбежна.

Истината от цялата тази работа е, че само тялото умира.
Сигурен съм, че всеки човек преди да се роди си знае целият живот, както и точният час и минута, както ден и година, когато ще се завърне обратно.

Благодаря ти за добрите думи, Перси!
Ти си свестен човек.
Пожелавам на теб и близките ти да сте живи и здрави.

Благодаря ти много!
Помоли се за мен най-вече да бъда трезвен и да не пия!
Понеже се подхлъзнах напоследък.
От 2 седмици почнах сбирките на АА отново.
"Вяра без дела е мъртва вяра"
Затова се и подхлъзнах
Понеже имах извинения съа стрес,сбор от кофти неща,короната,проблеми с тъста ми в бг..но истината е че покрай короната нямаше как да ходим,и интернет сбирките явно бяха недостатъчен стимул.
Нямах зверско запиване.
Просто се успокоявях периодичски с по едно две на ден.
При алкохолизма няма контролирано пиене.
Рано или късно ти падат границите и усилията и ставаш като животно.
Искам да живея в честност,с истината и да не си правя уговорки и илюзии!