Мислиш ли това за сериозен разговор?
Кое, освен "Вярвайте ми, така е!", ще ни накара да се съгласим, че точно вярата ще ни реши въпросите? Наистина ли си убеден, че няма изоглавени измежду дълбоко религиозните, понеже "точно вярата ги е накарала да знаят за идиотските си мании и да се спрат, докато е време"?
Няколко път те попитах колко самоубийци разубеди чрез вяра. Продължаваш да си правиш оглушки и да благовестяваш като отнесен.

Означава ли? Как го означи това преди всичко? Звучи точно като "имаме нужда някой да ни избърше задника, понеже другата опция е неприемлива".
Ненормалните, които имат заблуди, да си се оправят. На лекар ли да ходят, на бавачка ли, в лудница ли да се регистрират, тяхна си работа. Не съм учил за това и съответно не е моя отговорност. А ако ти смяташ, че това ти е работата, убеден си, че психически непълноценните са нормални и смяташ, че ще се оправят с проповедите ти - давай.
И когато поне един откаченяк се оправи благодарение на теб, ела да се похвалиш и да представиш реални свидетелства за силата на вярата, нещо повече от едно голословно "Вярвайте ми!"

Има огромно значение да ти покажат истината, а не да ти пробутват нечии видения. Истината не се доказва нито с юмрук по масата, нито с цитати, нито с притчи за ноздри, пребиване с камъни и жертви на деца за подмазване на перверзни божества. Истината се показва. Дай да я видим материализираната истина. Къде е? Покажи я!

Означава това, което съм имал предвид, а не означава това, което ти си разбрал.
Те много хора се оправят благодарение на вярата си. Лошото обаче е, че и много хора се развалят благодарение на вярата си.
Проповедите и търсенето на смисъла във връзка с Бог, нито са мой патент, нито съм единствен. Просто мнение, едно от многото такива. Ако не съм аз, може да е някой друг.

Дълбоко религиозен не е гаранция за истина и правилна вяра. Въпросът е, че има такава. Не е толкова лесно обаче да се определи кой е в истината.
Самоубийците, ако вярваха в нещата, които аз вярвам, щяха да знаят, че това е възможно най-лошото, което могат да направят. Щом са стигнали дотам, нищо от мен не биха повярвали.

Кое ще сметнеш за истина не е нещо, което може да се набие и покаже отвън. То е твоят избор. Въпросът е, че има истина и е добре да се научим да я разпознаваме, а ако не я разпознаваме и се заблуждаваме понякога, да не плащаме с душата си.
Всъщност защо искаш от мен невъзможни неща? Мислиш ли, че има и едно нещо по което всички хора да са на едно мнение? От всички ли искаш така да ти показват гледната си точка? Или само от тези, на които не вярваш?

Що се отнася до истината, каква е вероятността някой да "научи и разпознае" твоята истина, само защото се кълнеш "Това е истината!"?
Какво пречи да не си разпознал истината, само да се заблуждаваш и всъщност да плащаш я с душа, я с нещо друго?
Като разправяш, че някой искал от теб невъзможни неща, не допускаш ли поне за миг, че вече си затънал до шия в нещо невъзможно и няма какво повече да се иска от теб?

Означавало това, което си имал предвид? Очевидно дотук имаш предвид само преливане от пусто в празно.
Ето отново: "Много хора се оправят благодарение на вярата си". Колко много и какво точно са оправили благодарение на вярвата си? Може би параноята си?
А това, че не си бил единствен, не означава нищо. Дори да изповядваш религията на Спагетеното чудовище, пак няма да си единствен.

Мястото на тези дълбоки прозрения е в кошарата. Само там се вълнуват от нещата, в които ти вярваш.

Да, бисери, не може, да не ги забележи човек.
Цитати от Трансалп за размисъл, противоречиви ... противоречия...
Как живееш с толкова противоречия в себе си?

"Те много хора се оправят благодарение на вярата си. Лошото обаче е, че и много хора се развалят благодарение на вярата си.

Дълбоко религиозен не е гаранция за истина и правилна вяра. Въпросът е, че има такава. Не е толкова лесно обаче да се определи кой е в истината.

Самоубийците, ако вярваха в нещата, които аз вярвам, щяха да знаят, че това е възможно най-лошото, което могат да направят. Щом са стигнали дотам, нищо от мен не биха повярвали."

Добре, че Христос не си е казал така и не е мислел така, щото ...
А и много невярващи хора, на са си казали така, когато са помагали на самоубийци и спасили животи.
Даже служители на полицейските служби, невярващи имат ДЕЛА. Спасили са такива хора.
Добре, че когато бяхме на 20 и една доста жива, енергична, будна душа реши да се самоубива я спасиха. Не бяха вярващи. Не си казваха, няма да ми повярва...
Как ще коментираш тези случаи от живота, Трансалп?
Или ще оставиш без коментар?
И какво излиза, че невярващите са по-спасители от вярващите?
Живота-Христос това показва. Ако имаш други примери дай. Но моите примери от живота показват точно обратното на това, което говориш.
Ще се въздържа, да коментирам останалото, което така прави впечатление от думите ти, че да ми отговориш на въпроса.


Цитат Трансалп:
Кое ще сметнеш за истина не е нещо, което може да се набие и покаже отвън. То е твоят избор. Въпросът е, че има истина и е добре да се научим да я разпознаваме, а ако не я разпознаваме и се заблуждаваме понякога, да не плащаме с душата си.
Всъщност защо искаш от мен невъзможни неща? Мислиш ли, че има и едно нещо по което всички хора да са на едно мнение?

Искаш да кажеш, че истината е субективна и различна за всеки ли?
Тя не се вижда от Живота-Христос-Истина-Път?
Така ли казваш?
Всеки си я вижда според себе си само. В Живота-Христос-Истина, истината не се вижда?
Тоест ...
Нищо не разбрах, такива противоречия ... и ясно е до какво водят противоречията ...
Или си ги изяснявай или не мога да те мисля.
Ако Бог може да ти помогне, да ти помага ...
Ти спасен ли си?

То това не е вяра. Това е някаква противоречива психология, която води ... където всички противоречиви психо-логии.

Никога няма да схванеш и дума от това, което говоря. Не се мъчи.

Общо начина ти на разсъждения е по един модел. Казват му за даден проблем на някой. И той като се заинати, прави всичко наопаки, изисква, каквото му дойде наум, само и само да не те разбере и да излезне прав. Един такъв със заблудата мързел, легнал да умира. Всички му казвали, че не е прав, че не е толкова труден живота, обаче и той като теб се заинатил. Говорел каквото му дойде на ум, че дори и храната е трудно да се осигури. Един му казал "аз ще ти дам един чувал жито, ето ти храната". Обаче оня от инат ли, от глупост ли, само се надигнал и попитал "смляно ли е". Ами не, не било смляно. "Карайте ме в гробища тогава. Не е истина, че е лесно с храната."
Може и да съм затънал по принцип, гаранция няма. А ако съм затънал, не може ли да говоря, че има заблуди докарващи хората до зависимости примерно? Или трябва да съм съвършен?

Говоря с всеки, както намеря за добре. Не съм на реплей.

Колко сме умни и големи ...
То няма нищо за схващане ... ако ме разбираш.
Иначе живей си във филмите, щом ти харесва. Превъзнасяй се, гордей се...
Вярвай си ...
Ама можеше да са малко по-цветни. Много черни краски все им слагаш.
Нищо цветничко няма в твойта картина ...
Та ще си привличаш подобията си, които виждат света като тебе.

ПП Всичко, което съм разбрала за тебе се потвърждава винаги.
Само си събрах поредните потвърждения.
Мога да те опиша ако желаеш и цял ферман мога да напиша, психологическа характеристика от думите ти ако искаш.
Но предпочитам да се въздържа. Но ако много искаш - мога, ако още се съмняваш какво съм разбрала и какво не ... Ако искаш да видиш какво се схваща от писаното от тебе ...

Да, начинът ти на разсъждение е по един модел. Близък до модела, по който един дървен религиозен фанатик ги беше сътворил. По неговия си модел. Решил да набива вяра на сина си, за да го "спаси от заблуда". Набиване с много лаене. Дето се вика, с чук да я набива. Не настоявал примерно детето преимуществено да научи някой чужд език като съвременен човек, а налагал изискване да чете и цитира Библията като Средновековен просветител. "Аз знам кое е най-добро за теб и то е да бъдеш спасен. Един ден ще си ми благодарен!". Така го спасил, че детето се отвратило и от баща си, и от религията до живот. Години по-късно имало случай, когато някакви младежи-зарибители му позвънили на вратата да го благовестяват. Разправят, че много яки псувни отнесли...

Как съм по този модел, щом дъщеря ми въобще не чете Библията? И учи два езика /и някои други работи/? Послъгваш ли нещо? Или говориш за неща, които не знаеш?
А твоят модел се вижда тук.
Децата са свободни да избират, както и ти.

Твоят живот, нали е цветен? Какво си се залепила за мен тогава?

Говорим за човешкия живот, нали? Учените смятат, че търсенето на смисъла на живота е по-скоро психилогическо явление, отколкото някакво друго.
https://www.inverse.com/article/61586-what-...ou-find-meaning
Хората си задават въпроса през целия си живот и намират (знаят) отговора му най-често на възраст около 60 години. Свързано е с постигнати жизнени цели, кариера и прочее. Тука май тая възраст доминира?


Аз не знам, защо го разглеждате като теологичен проблем. И темата започва доста странно: с нещо като диалог между двама от участниците в предишната тема. Може би защото Бог е в главите ни или той (по-висши същества) контолира мисленето и поведението ни на всеки един етап и момент от живота? Ако приемем, че човека е създаден от други същества с някаква цел, то на съмия него смисъла на живота му ще остане по-скоро необясним.

Ако това е истина, след като тук с едва ли не маниакална настойчивост рекламираш декадентната си теория, има две възможности за модела ти:
1. Безотговорен родител си. Гледаш безучастно как детето ти живее със заблуди. Защото по твоите думи всички, които не следват вижданията ти, са заблудени и склонни към бесене, дрогиране, хвърляне отвисоко, паническо беснеене и други форми на "погиване". Неизбежни психически отклонения, от които няма отърване без Божия подкрепа, която се любящият Бог дава само на почитащите го по твоята методика
2. Лицемер от потрисащ мащаб си. Пробутваш тук този модел, който не можеш да наложиш дори в собствения си дом. Освен това очевидно си натирен като еретик дори в кошарата, където смирените и толерантни боголюбци оценяват всички теоретични и практически форми на биене на чело в земята пред Всемогъщия.
Така ли е? Да или не?
Какво точно се надяваш да се случи тук?

Всъщност тук става дума за манипулациите и податливостта на някои към тях. И след като темата е за връзката между политика и религия, какво би споделил по въпроса за обожествяването на Тръмп, поддържано от контролираната от Тръмп новинарска агенция Fox New, която за някои е единственият и небалансиран източник на информация?

Определено е така. Много хора биват заблуждавани, че трябва да са като някакъв насаждан им от обществото на ранни години модел за успешност, подражание, присъствие, външен вид, поведение и прочее. Когато на някакъв етап от живота те установяват, че не са всичко онова, което се очаква от обществото в което живеят, по-слабите от тях изпадат в отчаяние и попадат в капана на разни зависимости, което замъглява съзнанието им, прави ги поне на моменти щастливи или немислещи върху аспекта за смисъла на живота. Щото никой не им е казал, не ги е убедил в това че могат да са щастливи по някакъв друг, съвършенно различен начин. Примерно да пишат стихове, да помагат на хората от бедните страни, да спасяват изчезващи видове или нещо друго, не толкова ярко и "успешно". Ето затова такива са и в социалните мрежи – заради няколкото лайка, които ще ги поиздигнат в собствените очи и съзнание, повдигнат самочуствието.

Има неща, които не стават на момента. Аз говоря това, което мисля. Не е необходимо да се случи нещо по рецепта. За налагане дума и лаф да не става.
Детето има свобода и избор. Това, че не чете Библията и учи, не означава, че е далече от Бог. За възрастта си е по-близо, отколкото си мисли.
Между другото, да си обърнат към Бог, не го разбирам да излезеш от света. Напротив, точно в света ни е най-необходим. Това не пречи на учението, стига да не го превърнем в бог. Дори воените, когато питат как да влязат в царството, не им се казва да си оставят работата, а само да бъдат по съвестни, вършейки това, което трябва.

Да, точно така мисля и аз. Специално за лайковете ни е голяма тема в нас. Сякаш, че това е живота. Развива се някакъв перфекционизъм, едва ли не свършва живота, ако нямаш лайкове и не изглеждаш като от витрина. Не разбират, че живота е мнооого по-ценен от това. Не че да зачеркнем снимките и фотошопа, но не и да ни станат бог и да са ни живот -няма лайкове, всичко се обезмисля. Така са децата и донякъде е нормално, но не и ако загубят себе си.

Хм... С други думи "Тези неща никога не стават и не е необходимо да се случат. Ама аз само си настоявам на тях, понеже си нямам друга работа".
В съответствие с тези обяснения, "да си обърнат към Бог" означава точно да се самовпишеш в някаква измислена реалност.
И що за възглед е това: "не пречи на учението, стига да не го превърнем в бог"? Какъв бог е това да учиш? Ученето е непрекъснат процес, човек се учи ежедневно, цял живот се учи. И съответни резултати. Какви са резултатите, практическата полза от нещата, които "не стават и не е необходимо да се случат", а само губи време се дъвчат? Вместо да се използва това време да се научи нещо ново и полезно.

Това, че нещо не става на момента, въобще не значи, че няма никакъв ефект. Те и фарисеите не разбираха, уж победиха, но учението им приключи.

Да се превърне в бог, означава да забравиш Бог и да разчиташ на новия бог. Разликата е във водителството. Света си е свят, необходим е, но стане ли водител, започваме да се объркваме. Има разлика да е средство и водител. Нас средствата ни завладяха.

Пп къде съм казал "не стават и не е необходимо да се случат"? Да не би случайно да си изрязал "на момента" и "по рецепта"? голям тарикат си! Умен много.....предупредих те за лъжите и клеветите..

Благовестяване до откат, а?
Които разчитат дори копнеят някой да ги хване за ръчичка и да ги води, понеже без кукловод се объркват, винаги са били манипулирани и използани. Да отстояват чужди интереси. Абсолютните монарси, диктаторите, комунистическите лидери са обожествявани именно от тази неориентирана и безпомощна прослойка. И откак свят светува разчитат на нея в качеството ѝ на най-предан стожер на политическите и икономическите им интереси.
Оставиш ли за няколко дни Библията настрана, за да се запознаеш с историята на човечеството от древни времена до днес, дори при маниакална предубреденост е ясно, че винаги е било едно и също. Винаги е спекулирано бог, независимо от името му, било то Саваот, Исус или Партия, и независимо под каква форма е представян.
По отношение на "лъжите и клеветите". Това е дежурен аргумент при липса на стойностно възражение. Със или без рецепта, фактът е очевиден: свидетели сме на водопад от пожелателни приказки при нулево потвърждение на стойността им. Пълно отсъствие на материализирани дела, представени като потвърждение стойността на проповедите ти. Нищо повече от "Вярвайте ми!", празни думи, които може да каже всеки.

И това го следва да се приеме като солидното доказателство в потвърждение на вярата ти за "сбъднало се пророчество"? Така ли?
Благодаря, няма повече въпроси.

Значи не става нито на момента, нито в който и да е друг момент, обаче има ефект.
Би ли го посочил този ефект или пак ще го заместиш с пожелателни цитати. Цитати за фарисеи, за ноздри, за побъркани,... може би за задници, и такива цитат могат да се открият.

Ефект има, но ако само чудесата признаваш за ефект, то и да ги видиш, пак няма да признаеш, че са чудни.

Сега пък чудеса? Чудесата са само за вярващите. Мислещите се интересуват от реални резултати.
Последно, къде е и какъв е практическият ефект от делата ти?
Можеш ли да посочиш такъв или вечно ще си останеш в режим на пожелателна вяра, че някъде някакъв ефект има?

Конкретен ефект и конкретно дело не само че няма да посоча, но дори и да бъде посочено, ще отрека. Не са моите дела ефективните. Не се хвалим с ефекта на делата си. Все едно болтовете на колелото да кажат, че делото им е колата да се движи. И ти разбира се ще кажеш на болта да подкара една кола / без двигател/. За проверка и доказателство.

Е, това вече е нещо стойностно! Като подминем загръщането в дрипите на несбъднатите надежди чрез неубедителния опит за скромничене "Не се хвалим с ефекта на делата си", ето, осъзнаваш, че животът ти е посветен на едно празно занимание.
Звучи добре като поанта, заключителен акорд, в темата за Смисъла на Живота в рамките на Политика и Религия.

Да. Щеше да звучи добре като заключение, ако съм твърдял, че делата ни бяха смисъла. Но аз не съм го твърдял. Ти го поставяш като изискване. Сам си го изискваш и като ти го отхвърля за пореден път, ето нямало смисъл. Разбираш ли как ми пробутваш твои критерии и ме оценяш по тях? /ако си як, набери се на ушите си е подобен/

Не приключихме ли току-що тази тема, та продължаваш да циклиш около едни и същи глупости?
Никакво изискване не съм ти поставял. Питах те за смисъла на заниманията ти. Смисълът е първото, от което всеки нормален човек би се заинтересувал. В крайна сметка ти призна, че не можеш да посочиш смисъл, защото няма такъв. И аз го приех.
Хайде почини си вече!

Да, не виждам смисъл в делата. Дори и тези, които имат материално покритие. /а за мнозина, то има най-разбираем смисъл/. Колко повече за другите, които нямат материално измерение. Смисъла на живота е нещо над делата. Това говоря от началото. Ако ще мерим делата, за да докажем смисъла на живота, то това е нещо съвсем различно.
Зад всяко дело има друго, чийто смисъл си заслужава да разберем.

Да, да, вече разбрахме: виждаш смисъла на живота като празно надприказване. Някои го наричат преливане от пусто в празно.
Явно няма какво повече да се добави, така че нека приключим.

Добре, приключихме с познаването на Бог като смисъл на живота.
Остава делата с ефекта им, колко са смислени!
За пример. Родители с трима сина, 20 год. строят триетажна къжа в малко градче. Ефекта голям, хубав, само че децата с в три посики на хиляди километра и няма да се върнат.
Други двама пък останаха, понеже си имат къща, но така и не се ожениха. Нямали са и сериозни връзки, понеже в него градче момиче като завърши, тръгва нанякъде.
И кое е смисъла?

Питаш кое е смисъла? На кого му дреме за тези безсмислици? Хората се борят, гонят си интересите и си решават проблемите. А ти от липса на сериозно занимание си се разциврил на чужд гроб и като някоя селска баба-клюкарка пускаш ли пускаш смехотворни партенки от категорията на "бащата, който укорявал сина си как предава рода си и губи корените си, като отива да работи в града, вместо да се закотви да вегетира в родното село", за да ги одумваш.
Това ли е смисъла на живота ти? Явно никога няма да пораснеш.

42, бе, 42. Пасва, та се кине от пасване. Ма трябваше да натракаш 50 поста, да измислиш богове за драматизъм, да докараш примери от девет кладенеца, и накрая пак опря до 42. А и занапред ще опираш до 42, щото сложните въпроси имат прости отговори, а това си е доста прост и късичък отговор, който може да поеме огромен въпрос, дето дори твоя бог още не си е отговорил та да ти го посочи в един ред, а те залива с дебели книги и писания...

Нищо не каза за безмислените дела, погубили цели животи. За моето писане в интернет си се хванал /при положение, че правиш същото /

Хващаш ли, че като опре да смисъла на делата, за който толкова напирахте, почнахте с 42

Питаш и ти отговарят. Сега, че задаваш въпроси дето ще получиш отговори, дето хич няма да ти харесат... проблема не е в отговарящите, а в питащите, както и в това кого и как питат. Като те чета как питаш, се сещам за един друг раздел от този форум, в който твоите въпроси ще получат мноооого по-различни отговори от 42. Ама това си е мое си подозрение, щото света е толкова шерен, че за всеки пътник се намира подходящ влак, точно в неговата посока.
Ми пълно е с хора, дето строят къщи и си планират живота и този на околните така, че да отговаря на един мнооого сложен въпрос (дето дори те не успяват да го формулират), пък после се изненадват че им се отговаря с 42, при това отговора е точен спрямо въпроса, който не са съумели да зададат.

Какво още очакваш да кажа за "за безмислените дела, погубили цели животи"? Нали вече го обсъдихме и бях ясен, че не ме вълнуват?
Отговарям ти само от вежливост и забавление, заради чесането на клавитурата. Ако това е приписаното ми от теб "същото, което съм правил", няма проблем да те игнорирам.

В заключение разбрах, че смисълът на живота, според вас е ефекта от делата! Който пък повечето пъти е 42./т.е. безмислен/

В заключение нищо не си разбрал. Според нас смисълът на живота на първо място е да не си кон с капаци.

Е ти защо си мислиш, че много виждаш?

Ти наистина никога няма да пораснеш. Отговарил съм директно на изявление към мен, поставено от теб.
Ако нямаш уместно възражение, много по-умно би било да си замълчиш, вместо да превръщаш дискусията в глупаво селяндурско наддумване.
А ако си убеден, че си в състояние да предложиш нещо смислено, отвори си тема за обсъждане какво аз мисля и защо го мисля.

Е защо? Ако вземем да говорим и за капаците, бъди сигурен, че и то ще отпадне като показател за смисъл. Един голям капак е да си мислиш, че щом някой е вярващ, значи вятър го вее. Понеже ти не вярваш, то заговорят ли ти за вяра, нещата са ти ясни.