Отговори по заключената вече тема, колкото да си чешим езиците:

1.
Няма да споря. Само ще отбележа, че днес не малка част от т. нар. "факти" и "доказателства" се донатъманяват, нагласяват, според това, което познаваме като политкоректност или иначе казано, според мераците на тези, които управляват. И не само по въпроса, който обсъждаме. Истината, каквато е, често остава встрани от тези буквални спекулации, не случайно ги нарекох така.

Така да е. За теб и епидемията от корнавирус е измислена според мераците на управляващите. Само Библията, независмо от хилядолетните интерпретации, манипулации и различни преводи, никак не е донатъманена. И остава фактологически и политически коректна кристална истина.
Е, според Тома Аквински при сливането на Политиката с Религията се ражда Инквизицията, но това е друга тема...

2.
Когато се появи проблем, човек си измисля бог да му помогне. Така с измислянето на парите се измисля и бог, за да не липсват. А проблемите идват, за да потърси и познае човек Бог. Затова има грехове. Ако нямаше проблеми, ако всичко беше идеално и безгрешно, то нямаше да имаме нужда от Бог, а както знаеш, да Го търсим и познаваме е смисъла на живота. Но хората си измислиха други богове за помощ при проблеми и грешки.

Преставената от теб теория не звучи адекватно.
Да, има хора, които като се появи проблем, коленичат за молитва и чакат решение, спуснато отгоре като манна небесна. Вероятно ще бъдеш силно изненадан да чуеш за съществуването и на хора, които при поява на проблем вместо да си измислят Бог, за да го "познаят", приоритетно запрятат ръкави да търсят решение. На такъв, предложиш ли му да се помоли на бога за успех, ще ти отговори: "Нека първо решим проблема и когато вече не ни пари отдолу и ни е широко около врата, нищо не пречи да се позабавляваме и с молитви".

Добре. Наистина за да стане разговор, дай примери за ето тези, и кой и какъв важен проблем са решили:

"Вероятно ще бъдеш силно изненадан да чуеш за съществуването и на хора, които при поява на проблем вместо да си измислят Бог, за да го "познаят", приоритетно запрятат ръкави да търсят решение."

Молитвата довежда до дела обикновенo. Не би трябвало да остава без дела и това е специално обяснено.
За много хора знам, че се справят сами. Уж сами, но и те си имат богове, на които да разчитат. Примерно пари. Любими са ми. Срещаме се и мисли, че нещо съм му длъжен. Неговия бог бил много силен, разбираш ли. Направо е трагично положението. За някои така завършва.
Всъщност, ако правиш нещата сам, смисълът на живота съответно ще е друг, а не познаване на Бог.

Дал съм достатъчно колоритетен пример, отразяващ реални събития, описани в голям брой исторически източници.
Голям списък от примери ли желаеш? Нещо за минимална бройка като гаранция за достверност.
От гледна точка на пропорционалност си струва ти да представиш поне един пример, където важен житейски проблем е разрешен успешно с молитви до Бога след "познаването" Му. Описан не само в Читанката, обявена умозрително за носител на единствената достоверна фактология.

Да, всяко действие има съответстващи последствия. Би ли уточнил до какви дела обикновено довеждат молитвите?

Интересното е, че според теб вариантите се свеждат до молитви или пари. Като единствена алтернатива, като необходимо и достатъчно условие? Не ти ли е малко тесен кръгозорът? Ако това изчерпваше всички възможности, човечеството определено нямаше да е просъществувало до днес.
Е, имаше един глупав виц, където се предлага трето средство: "Проблеми се решават или с пари, или със задник. Ние пари нямаме".
Опитай да потърсиш и други разновидности.

А тези хора, преди да си запретнат ръкавите поне минутка за размисъл не си ли оставят!?
За да решиш проблема, първо трябва да го обмислиш, което си е вид молитва.

Независимо дали представяш мисленето за молитва или молитвата за мислене, това са тотално объркани понятия.
Обмислянето е активно търсене на решение, далеч от молитви. Целенасочен процес на сравняване, противопоставяне, анализ и заключение.
Молитвата е пасивно състояние на очакване друг да мисли и действа вместо теб.
Публична тайна е, че залагащите на приоритетно "обмисляне" чрез молитва са преманентно в това състояние при дефицит на работещи решения.

Проблема не е в разновидностите, а в прекланянето пред тях. Той и парите не ги схваща какво са, и заради това ги смята за друг вид бог...

Прекланяне пред всичко божествено: "Молитвата довежда до дела" и "Парите довеждат до дела".
От елементарното "ако X = Z и Y = Z, то X = Y" стигаме до задълбоченото и по-точно "Парите са Молитва" и "Молитвата е Пари". Това наистина прецизира смисъла на живота.

Дай ми някакво обяснение, как след молитва ми идва рязко идея за решаване на проблем. Няма последователността на мисленето. Няма основа да ми дойде такава идея, но ми идва и работи. Понякога идеите са толкова креативни /създадени от нищото/, че други не могат да ги разберат, дори когато ги видят да работят и им бъдат обяснени. Имай под предвид, че самото обяснение е много по-дълго от самото зараждане и липсва последователността и свързаността на мисленето. Само че работи! Като да намажеш очите с кал и те да прогледнат.
Когато обясниш на човек незамислил се никога в живота,, как мисленето помага, тогава и аз ще успея да ти обесня, как действа молитвата и въобще духовете, които ни дават идеите.
Молитвата не е пасивност, както си чувал. Свързваш на десет, като последователността е различна от тази на мисленето.

Свързани са със ситуацията, която съм докоснал. Колкото ситуации, толкова и дела.
Бога и мамона са класика. Иначе бог може да ти стане всичко - наука, ум, външност, красота, хапчета, лекари, тотеми, талисмани и въобще няма ограничения. Там където е умът и сърцето ти, там е и богът ти.

Не разбрах това за "колоритен пример, отразяващ реални събития, описани в голям брой исторически източници". Какво имаш предвид, уточни. Бройка не искам, просто конкретен пример за креативно решение на сериозен/ни проблем/и от такива люде. Това поисках. И мога да детайлизирам питането, за да е по-ясно. Какъв точно глобален и важен проблем са решили политиците, учените, или който се сетиш:
По пандемията ли?
По глобалното затопляне?
По унищожаването на видовете, природата, естествената среда в която живеем?
По социалното неравенство и бедността?
По глада, болестите, смъртта, природните бедствия и катаклизми?
Списъкът е дълъг. И нищо от това не е решено, ни най-малко. Просто мащабите днес са различни. Както и контрола, над хората, чрез съвременните средства. Иначе само празни приказки, лалаленд, дрън-дрън. Само констатации, и от властта, и от учените, от медиите... от всички. Но, решения? Не, категорично!
Пропорционално на това мога да споделя как в личния ми и обществен живот идват решения в резултат на вяра, молитва и търпение, но едва ли ще е интересно тук, прекалено лично е. Когато човек има истинска вяра, и очи духовни освен плътските, с които да вижда отвъд материята, плътта и ежедневието, то чудесата и резултатите от вярата и молитвите са налице. Сигурен съм, че и в твоя живот има такива моменти, вероятно не един и два, въпросът е как ще ги приемеш и осмислиш. Никога ли не ти се е случвало нещо, което е отвъд нормалността и логическата последователност на познаваемия свят? Я пак си помислѝ.

Ако беше чел учебници (или поне ако беше гледал спорт), щеше да знаеш, че концентрация върху проблем може да се постига по навик. Примерно при спортистите е някакво движение, някаква думичка, жест (вижда се на екрана в близък план), която включва мозъка да работи по проблема, а ти си задал молитвата. Просто така си си дресирал навика за концентрация, а не че молитвата ти докарва идеята...
АКо молитвите докарваха идеи, то всички щяха да се молят постоянно и никой нямаше да си губи времето да учи, да трупа опит, и накря да си напряга мозъка. Да не говорим, че религиите щяха да са завладели всички планети и да пращат мисионери към звездите, щото нали щяха да са водопад от идеи.

Точно така, неразбирането става страх, а страха води до преклонение пред източника на страха.

Води и до паника и свръхамбиция, така щото, ако не отидеш на състезания, си в с-е да се хвърлиш от шестия етаж.
Впрочем тоеа което си описал, пак е молитва, но към света -талисмани, повтаряме на думи, самовнушения и др.

Тц, може да превърнеш в навик всичко, дори молитвите. Обратното е силогизъм.

Както се разбира, ти вярваш, че задължително всеки има бог: наука, ум, външност, красота, хапчета, лекари, тотеми, талисмани...?
Преиграваш, преиграваш, та чак та чак ще се изсипеш от напъване. За чий е нужно нещо да се превърне в бог?
Накратко:.
1. Наука е компютърът, от който изнасяш тази проповед. Реално ли съществува или е само вяра, че го има? До каква степен го обожествяваш?
2. Умът е бог? Излиза, че тъпанарите са безбожници. Ама е по-скоро обратното. Нима не си виждал религиозен тъпанар? Нарича се фанатик.
3. Въшност, красота? Може би ти имаш външност на Бог, моите уважения. Аз, обаче, не приличам достатъчно на Аполон. Въпреки това нито ще си разплета чорапите, нито ще се посветя на моливи за разкрасвяне.
4. Бог-хапче (може би бог-химия)? Хапчета при неразположение е в реда на нещата. Е, някои хипохондрици прекаляват с хапчетата, но чак пък да ги обожествяват? Това обожествено хапче си заслужава да се види на живо.
5. Лекар-бог? В такъв случай би трябвало да има и инженер-бог. Ще трябва да преосмисля делата си. Чувствам се дребен и нищожен в подножието им.
6. Тотеми, талисмани. Да, имаше такива богове, разкрити в пещери, обитавани от кроманьонци. Единият тотем беше с огромен член. Вижда се ясно какво са обожествявали по онова време...

Работата е там, че колкото и да е силна вярата ти, че бог може да ти стане всичко, тя не е достатъчна като убедително основание да бъде приписана на всички.
Ето, животните си съществуват без вяра и без богове. Въз основа на какво, освен на вяра, отричаш съществуването на хора без нужда от измислени богове? Или ще обявиш такива за животни?
А как стои въпросът, ако тези животни са по-ерудирани и по-грамотни от "позналите" бога, които се имат за близки до Него? За минути може да се извади и представи преобладаващото в Меката на духовното извисяване, кошарата, ниво на грамотност и обща култура. Което вади очи, няма как да не наведе на размисъл.
Как се осмисля живот, ограничен и сведен до един-единствен коловоз? При животните е ясно, водени са от три инстинкта: да се нахрани, да се защити, да се размножи. Дълбоко вярващите се характеризират с добавен четвърти инстинкт...

Лесно е като обяснение и вече съм го давал на друг вярващ:
Навремето баба ми като се почувства зле, настояваше да извикат Пена фелдшерката да ѝ измери кръвното налягане. Убедено вярваше: "Много бързо ми минава, когато Пена ми измери кръвното!" Проста селска женица беше и мислеше, че меренето на кръвно налягане е лечебна процедура.

Какво има да разбираш? Очакваш и аз да пусна километрична монография за пандемията, глобалното затопляне и т.н.? Върни се нагоре и прочети отново. Ставаше дума, че сбъдналите се предсказания на Настрадамус са описани в голям брой реални исторически източници. При пълно отствие на асоциация с някакви отвлечени пророчества, както се опитваш да натъкмиш.
Съответно ти предложих вместо разточен трактат кратко да посочиш един-единствен реален случай, където важен житейски проблем е разрешен успешно с молитви до Бога след "познаването" Му. Описан не само в Читанката, която умозрително е обявена от някои за носител на единствената достоверна фактология.

Вярата винаги е от значение. Някои скачат и се самоубиват с вяра. Техният бог и вярата, така са им казали.

Е, щом техния бог и вяра им говорят... абе има си медицински термин, точно за такива "говорения".

Точно! Но това е светът! И когато го кажа ми отговаряте, че моят свят бил такъв. Обаче не аз ходя по психиатри, скачам от високо, пия опиати и изпадам в паника.

Вярата не винаги е от значение. Нормалните хора не скачат и не се самоубиват с вяра. Техният бог не е вярата и не се връзват на подобни дивотии.

Посочените от теб, които са повярвали на глупости, втълпени им от някой корифей, не си струва да бъдат обсъждани.

Никой не знае защо сме на този свят, откъде идваме и къде отиваме. След като сме тук временно, си струва това съществуване, животът, да се осмисли с непосредствени реални приноси. Като любов, знания, опит и практически резултати...
Вярата в измислени божества и най-вече своеволно преждевременно прекъсване на тази загадка, живота, без основателна причина, единствено в името на бог и вяра, е слабоумие и нищо повече.

Мислиш, че има дори един, който е изцяло в истината? Обаче често се вижда, когато премине на твърди наркотици или полети в пропастта. т.е. когато започне да бере плодовете на заблудите в които е повярвал. Дотогава минава за нормален и незаблуден.

Звучи като постулиране съществуването на два отчетливо различни свята:
- В единия свят се ходи по психиатри, скача се от високо, пият се опиати, изпада се в паника.
- Другият свят е светът на вярата, твоя свят. Реалност, където с Божия помощ отсъстват гореспоменатите явления и освен това е неизбежна прелюдия към нещо още по-сладко.
Да се смее ли човек, да плаче ли...

Не е смешно. Точно така е.
Само връзката и границата между двата свята не е така отчетлива, ако и разликата да е.

По-добре направи усилие да си починеш и разтовариш от тези преувелични видения на наркотици, полети в пропасти и дрън-дрън-та-пляс като единствена реалност. Иначе съществува реална опасност да се побъркаш.
Нормалните и незаблудените не залитат нито в твоята крайност, нито в пробутваната от теб хиперболизирана дистопия.

Ааа няма такива работи! Чакай, че съм си загубил розовите очила. Ама може би защото нямам нужда от розово за да съм спокоен.

Подчертах, че не е ясно дали е смешно или тъжно.
Но посвещаването на подобно празнодумие е индикация за липса на стойностно занимание и реални цели в този живот.

Ми плацебото ти го бива, ама си остава само плацебо.

Да, това е един от примерите, как светът използва вярата.

Затова поясних, че не е смешно, ясно, че е тъжно.
Цялата Библия е за съществуването на тези два свята. Вече знам, че ги смяташ за празнодумие.
Ааа, казва се и че това е смисъла на живота - познаването на другия свят.

Хм, странно изявление. С позоваване на Библията при очевидната липса на ясни задълбочени познания и за този свят, и за другия свят, се подразбира живот, лишен от смисъл...

Е, очевидна?. Колко да е очевидна? За кого е очевидна? Ти примерно, чувстваш ли се способен да прецениш, колко човек познава свят, който отхвърляш изцяло? На какво основание е преценката ти?
Колкото до нашия свят, колко да е очевидна липсата на моето познание,, щом отричаш огромни, набиващи се проблеми в обществото ни? Няма самоубийства, няма дроги, алкохолизъм, паники, хапчета, разпаднати психики /души/? И то в големи количества?
Ето ти смисъл на живота - да не се стига дотам. /да не загуби човек душата си /психи на гръцки/

Би ли посочил къде е "отхвърлено изцяло" съществуването на самоубийства, дроги, алкохолизъм, паники, хапчета, разпаднати психики?
Ако не съумееш да потвърдиш еднозначно наличието на такова отричане или се пробваш да изопачиш пасаж, уточняващ, че реалността не се изчерпва само с отклонения, очевидно ще се поставиш сам в ситуация, по-дълбока от липса на познание.

Отхвърляният изцяло свят е духовния. Този описан в Библията,.
А познаването на нашия е под въпрос, щом самоубийствата, хапчетата и т.н. за теб не са толкова голям проблем, т.е. разпадането на душата е някаква измислица, преувеличение и като цяло е несъществено, а какво остава спасението на душата тук и сега, да е смисъл на живота.

Би ли посочил къде е казано, че "самоубийствата, хапчетата и т.н. не са толкова голям проблем"?
Ако поради липсата на такова твърдение опиташ пак да изопачиш пасаж, уточняващ, че реалността не се изчерпва само със самоубийства, хапчетата и т.н., отново ще изпаднеш в безтегловност като потвърждение, че несвързаните приказки за "познаване на вашия свят, духовния свят, описан в Библията, разпадането на душата, спасението на душата тук и сега" не са обективна реалност и съответно нямат стойност.
При положение, че определяш всичко това за смисъл на живота си, значи темата е изчерпана и няма какво повече да се дискутира.

Започваме да си преразказваме р-ра и да се отмятаме от казаното. Сега трябва да ти доказвам, какво досега си коментирал.
Ето ти едно -
Ето друго
А това е от вчера, където се казва, че нормалните не са засегнати от споменатите проблеми.

Да, но освен активно търсене на решение, има и интуиция, която понякога дава гениални решения.
Недалновидно е да се изключат молитвите, защото те осигуряват Божията подкрепа и съдействие, което е важно.

Молитвите са важни само за страхливите, а те са страхливи, щото им липсват познания в областта за която им трябва молитвата. Интуицията е подсъзнанието, което интерпретира собствения ти опит.

Неспособен ли си да осмислиш въпроса или прилагаш детински тарикатлъци с посочване на нещо бяло и обявяването му за черно?

Съжалявам, но не ми се дискутира в празнословния глуповат стил, прилаган в кошарата.
Когато покажеш, че си в състояние да правиш разлика между изразите "има такива хора" и "всички хора с такива", и престанеш да преиначаваш ясно написаното, можем да продължим дискусията.

Ще те попитам по друг начин. Познаваш човек, който след 5 години се хвърля от някъде, реже си вените, става зависим от хапчета, дрога и пр. И сега, той нормален ли е и изведнъж полудява или май си е бил ненормален, но изведнъж се проявява?
Имах един близък. Много хубав човек и много нормален. Само пушеше по 3 кутии цигари и много пиеше. На 20 год започна да изравнява границите, а на 27 приключи пиян в катастрфа. То е нормално? Ако видиш идиота убил Милен Цветков ще разбереш ли, че е ненормален на моменти?
На теория е по-правилно да се каже " има такива хора". На практика всеки е луд /заблуден/ на някъде. Най-голям брой "нормални" познавам, които са подлудили децата си. Или с други думи, най-ненормалното отношение виждам от родител към дете. А съм сигурен, че в това отношение, много хора виждат, когато е твърде късно.

Искаш да кажеш, че живееш в свят в който всички са луди и слепи и само ти си нормален и виждащ?

Не следиш! Казах, че няма нито един без заблуди. /затова имаме нужда от познаване на Бог и съответно Спасител/

Да, интуицията е съществена в процеса на обмисляне. Тя е отражение на натрупан опит.

Обаче "далновидност" на молитвите като инструмент за Божия подкрепа не звучи сериозно.
Както вече споменах, баба ми преимуществено получаваше "Божия подкрепа" с директна вяра в науката без да безпокои Бога.
Ако Бог, Вселенската необходимост или каквото има там (ако го има), намери за целесъобразно да ти даде решение, ще го направи без да чака нарцистично да го поласкаеш с молитви. Е, знаем как в кошарата го сучете по килифарски със спекулиране и деформиране на понятия като "свободна воля". Демек, ако ти се даде решение без да си се помолил за него на колене, това нарушава свободната ти воля.
Но интелигентните и образовани индивиди не оценяват високо доктрини, които се опитват да ги поставят на колене. Така че ако чуя, че имаш проблем и ти предложа решение, няма да наруша свободната ти воля. А Бог се предполага да чува винаги.

Нали беше спасен и познал Бога като Лати?
Сега пак ли имате нужда от спасяване и Спасител?
И пак сте в заблудите, така ли?

Да свържа с темата. Значи това го разбирате като цел на живота - спасение.
Ако сте си още в заблудите и няма ни един без заблуди от какво ви е спасил, Спасителя? се питам?

Проследих! Съответно пак изби на благовестяване. Дотук си. Въртиш се в кръг като "муха без глава" (народна поговорка).
С други думи няма нито един без заблуди, ОСВЕН ТЕБ, "позналия" Бога и съответно обладан от величествена филантропия. И това, разбира се, не е мания.
Смешките с пробутването на "Спасител" очевидно не хващат дикиш сред мислещите. Помоли Познайника ти (Онзи, дето уж си Го познал, де) да ти отвори и очите, и разума, и най-вече да ти предложи работещо решение. Заложи на 24 часа на колене с пост и молитва и принеси някое улично куче в жертва (да не тръгваме от метода на Авраам), та белким умилостивиш Милостивия да ти съдейства.

Мноооого смешно!
Да си чувал случайно за закона за закрила на животните!?

Кога ще пораснеш?
Иначе знаем колко много си израстнала духовно, но това явно е недостъчно за преодоляване примитивизма на буквалните тълкования.