ми да питам и аз нещо, искам да питам дебилния народ дето много му знае балалайката, хора, отде сте сигурни , че на земята има живот?

някой им казал, че има живот и те ей така, без съмнения, без доказателства приемат всичко, казва му че вирусите не са живи същества и той пак съгласен, не са живи ама две години ни сплескаха от бой, мъртви срещу живота, а? ти не можеш да разрешиш парадокса на сиренето но си измислил сто начина да излъжеш себе си, на мене хаджигенов никога не ми е звънял, а и да ми звънял никога няма да разберете какво сме си говорили, търсете връзката зелена енергия – зелени стадиони, нещо се мъти там ама нямам претенции да знам всичко, пуснах една анкета, понеже направих фондация за събиране на дарения за левски и цска, доколко пари хората са склонни да дарят от един път като първо дарение за левски,колко за цска и колко за двата отбора взети заедно, и колко пари са склонни да дарят всеки следващ път, резултатите са смайващи, даже си ги избачках като таблица в ексел, сещате се там като кръгла тортичка с нарязани слайсове, резени за по простите, докато не се махне гешев, тая държава няма да се оправи, аз ви казвам а кажа ли нещо, мятам и камък след него, ако нямам камъни в себе си – нищо не казвам, благодаря за разбирането, отивам пеш на младежка слънчева разходка с елементи на банкоматна отбивка, оня ден отивам да платя на наште данъците, в брой в общината щото наште нямат електронни регистрации, и една лека опашка отвън, и една страхотна руса манекенка, дълго жълто палто до глезените, кубинки, завъртя се рязко назад и погледите ни се срешнаха, сини очи красива като холивудска актриса и общината спря да се върти, не знам колко време се гледахме, времето спря бе, нали ти казвам, и хопп пак се завъртя напред, аз седя отзад замаян и и се възхищавам на палтото, влезе в салона,, аз чакам отвън, гледам я през стъклото плаща на една каса, тръгна към мене да излиза, аз нали чакам до вратата, отваря и изведъж се спря до мене, погледна ме с невероятния си красив поглед и ми вика, пък аз се оглеждам по мене ли вика или по някой друг, ама друг няма, вика – господине, ето там вижте, онази каса е празна, идете там, и аз не мога да зацепя, че ме заговаря и нищо не можах да кажа, само успях да кимна положително с глава, и пак времето спря, и като тръгна после я нямаше никаква отвън, остана ми красивата любовна история която изживяхме толкова неочаквано