ох, тая нашта гръмогласна чистачка постоянно издевателства над мене, тръгнах да слизам по стълбите да ида пеш наблизо до сервиза да видя кво стана с ремонта на шибидаха, че пича не се обади цял ден, грам алкохол не съм кусал, карам само на едно енергийно, че чаках всеки момент да звънне, така се изнервих,

тая я чувам три етажа надолу как чисти, мирише на препарати, май няма обоняние и налива много белина, щях се задуша, обаче какъв нюх има за бедни форумни батки, как ме забеляза през три етажа кой съм и се разкрещя – ооо, кво става? викам – слизам! слязох един етаж по-надолу! таа вика – къде отиваш? на работа ли? смъквам се още един етаж надолу.. – не! нали знаеш, че не работя! – ами откъде имаш пари? викам – ами оттука оттам! – неее, нее, кажи чесно де! – еми имам там разни неща, оттам ги взимам! --- ааааа, а-ха, дъщеря ти те издържа значи, тя нали работи, къде работи тя? там с телефоните и компютрите ли? – да! - ама откъщи ли? – оф, не мааа! – е , по-добре да не е в къщи! – оф, не е по-добре! – и се изсулих най-накрая..
връщам се след петнайстина минута, таа търка третия етаж..спря да мие и гледа ме въпросително изпод вежди , викам качването е по-трудно от слизането! – ти къде ходи?

викам – ей тука наблизо! - еми майка ти нали затова се махнаха, че им беше трудно качването, кво стана сега с нейния апартамент? викам – празен е! ми няма ли да го продава, под наем да го пусне? викам – те малко го разкъртиха, почнаха ремонт, тряя да земе да го довърши! – ма как така ше го довършва бе, на нейните години

. не ма, да фане някой да го довърши !

и се затичах нагоре, стъпалата ми се видяха направо като стълба към небето

тая почна да крещи нещо, не и разбрах нищо и викам – да, да, да, така е, и се скрих вкъщи на сигурно място, между другото тая пръдла като почне да мие нашта площадка и така яко блъска по нашта врата със стирката, че всеки път ми изкарва акъла