Хасанчик първо каза, че във войната е имало "60 000 убити войници и офицери". Когато му доказах с документ, че убитите в сраженията са били точно 11 905 души, той изведнъж рече, че "От болести или от куршуми куме Иване, все през време на войната е умрял."
Т.е., за Хасанчик смъртта от куршум по време на сражение и от венерическа болест след търкаляне в някой бардак - е все едно и също.
Но докато алтернативниците са ясни, то някои неща е нужно да се изяснят.
Документът, наречен "Военно-медицинский отчетъ по Дунайской армiи за войну с Турцiею 1877-78 гг" е един от най-важните документи за тая война, а значи и за историята на България. Той е издаден официално от имперското военно издателство в Петербург през 1886 и съдържа данни, които са събрани от ротните командири, участвали в самата война. Това изобщо е най-ценния документ и съдържа най-вярна статистика за войната. Не знам дали главите от БАН са го проучили подробно, но несъмнено върху него трябва да се основава част от учебния материал по история на войната в училищата и университетите.
Ето връзка към един от томовете на този документ: https://archive.org/details/b20416477_002
Като го разлистите ще видите, че "убитите в сражения" войници и офицери от руската армия са точно 11 905. Долу ще закача един от скриновете, където се вижда ясно тази цифра:

Измежду тези 11 905 души обаче има украинци, финландци, поляци, хървати, румънци и пр. А, да - има и руснаци.
В течение на десетилетия в София имаше една паметна плоча, на която беше написано, че за свободата на България са паднали 200 000 руски войници и офицери. От кумова срама я махнаха преди няколко години - разбра се, че цялата дунавска армия е броява 185 000.
Всеки път като се отвори тази тема си задавам въпроса - каква трябва да е нацията, която нарочно завишава в пъти своите жертви в една война и набива това в главите на "освободените"? Тук изобщо не отварям дума за договорката между Русия и Австро-Унгария, която предварително обезсилва и обезсмисля Сан-стефанския договор - това е отделен разговор.
Какви качества трябва да притежава такава нация, която нарочно завишава убитите си в сраженията? Защо й било да го прави - за да се домогне до... до какво? До по-голям възторг към себе си от страна на излъганите камилчета? До по-голямо чувство за благодарност? До по-голямо чувство за вина - заради претендираните огромни загуби? Или за да покаже себе си като голяма благодетелка и безкористна освободителка в собствените си очи - благодетелка с широка душа, която мило и драго дава, само и само братята да са свободни?