Идват да помагат хървати, ама друг път. Работели са на жп станция и са се присъединили към четата. Този Стефо е бил последният байрактар. И за какво да има тържества? Каква работа са свършили тези няколко хървати? Бенковски, който всъщност се е казвал Гаврил Хлътев, е организирал въстанието, а той какво толкова е направил? Да си беше останал да работи на станцията. Тръгнали били четиримата към Троянския манастир да се укрият, но попаднали на Въльо, който си признава всичко след Освобождението. Защо не е наказан от никого? Не е ли странно?
Много интересно е как се спасява Джендо Джедев, наричан Захарий Стоянов. След три дни Захарий Стоянов е заловен край с. Терзийското, Троянско. Жив. Откаран е в Троянския затвор. Там той не е бил нито изтезаван, нито разпитван. А той е един от водачите на Априлското въстание. Османците са знаели кои са водачите на бунта, но никой не докосва Захарий дори с пръст. След три дни той е освободен от кауша и настанен в местен хан. Какво се е случило и с кого се е срещал през това време, не е известно, но се предполага, че е имал среща с представител на османските тайни служби. Защото внезапно Захарий Стоянов отново става затворник. Прекарва няколко месеца в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Елен-
ския, Сливенския, Новозагорския и Пловдивския затвор, където слухти сред арестуваните въстаници. Доста от тях увисват на бесилото. В тези затвори Захарий Стоянов отново не е разпитван и не е изтезаван. Другите заловени бунтовници са били пребивани, унизявани, бесени, обезглавени, пращани на заточение. Османците изненадващо освобождават Джендо Джедев и той се прибира у дома в родното село Медвен.
Информацията за Захарий Стоянов в българската история по време на Руско-османската война е, че отива нелегално в освободения град Велико Търново. Той не се включва в Българското опълчение, а шпионира в тила на руските войски в полза на османците.
Такива ми ти работи куме Иване.
Знам всички русофилски малоумия за Захари Стоянов, мислиш ли, че съм ги пропуснал.

Същото, което и за Георги Марков - вие друго просто не можете да измислите.
Захари е бил образован и начетен, а също си е падал и артист (играл е в самодеен театър), така че започва да се "прави на луд" след залавянето си,. т.е. престорва се на случайно попаднал сред заловените неграмотник.
Каква работа са свършили тези няколко хървати? - вече е предвиден този въпрос от българите, бедний ми Хасанчик. Ето го отговора:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
ние изгубихме в това второ нападение около петнадесят момчета. В числото на тия пропаднали без вести освен Т. Белопитов бяха още доктор Соколски, секретарят Т. х. Георгев,
трима далматинци...
Освен пет-шест души от злощастните пратеници, които достигнаха от разни места така също ранени, останалите ги нямаше никакви, тия бяха станали жертва.
В числото на тия последните се намираше и далматинецът Сава, млад, черноок момък, който говореше всичките европейски язици и се отличаваше със своето образование между другите си съотечественици. Разказаха останалите му живи другари, че го видели, когато коленичил в шумата, след като се изпразнили върху му няколко пушки. Брат му, мисля Джуро, който беше с нашата чета, не можеше да се побере в кожата си. Едри сълзи се впуснаха по неговото грубо работническо лице, заплака той като дете за участта на своя мил братец.
Тук падна Савата. Той нахрани балканските орли за свободата на другиго, за славата на един чужд народ, който никога няма да спомене памятта му!…-------------------------------------------------------------------------------------------
Твоите думи, придружени с този дребен епизод и пророческите думи на Захари, трябва да се четат на всички същества, явяващи се граждани на България, когато почнат да подскачат колко много сме благодарни за освобождението си. Благодарни сте само и единствено на орките, които точно в момента получават заслуженото.