целия ми живот мина в чакане

, ха да избутам тъпото училище и тее тъпи учителки, после такова чакане му дръпнах в казармата да се уволня, и тее тъпи военни, чаках тъпата държава да се опрай, шибаните баби и дядки си гласуваха все за комунистите, една напред, две назад, чаках за туй, за онуй, за едно, за друго, чаках да оправят пътищата, още ги оправят, чакам закон за евтанзаията, да си умра достойно ако се наложи, то ше се наложи де, чакам еврото, дебилите си искат лева , ма да му сваляли борда, че да станем супер независими, чаках години наред да сменят тръбите за питейна вода, чаках десетилетия да асфалтират улицата, още не е асфалтирана, съсипаха я, съсипаха държавата преди това, после съсипаха света с китайски вируси, дебилите най-доволни, че могат да пляскат през терасите на бойците на първа линия

на втора линия нищо не се усещаше, стой си в къщи тъпак, обаче пък почна поредна война, не си мислете, че ми пука, дреме ми, че ми се надомъкнаха десетки хиляди нагли бежанци, дали си украинец или руснак – все вгъз, едно и също е, един дебилен народ са, нека се изпотрепят, цял живот чаках да се случи нещо яко в световен мащаб, примерно една ядрена война която ше е за всички, не само някви локални битки с железа, сигурно и нея няма да дочакам, чакаш на спирката, чакаш за доктор, чакаш на касите по супермаркетите, чакаш пералнята да ти изпере, после чакаш сушилнята да те изсуши, чакаш по светофари, задръстваници, улици без предимство, чакаш да стане ракиено време, то гледам станало вече, бех на метро за бутилка сливова, още не са и дигнали цената, та явно ше чакам и нея да я вдигнат, чакаш за заплата, за всичко чакаш дамуйбамайката, само за оня свят нямало ред казва народа, ама пак чакаш да те изкъпят, да те наконтят, да те гримират, чакаш роднините да пристигнат, па чакаш попа да те опее, чакаш да те пуснат в дупката и тогава вече идва твоя хепи час, ти твойто чакане си си го изчакал приживе
напрао не знам, май я постесниха даже тая тъпа улица