здравейте лакоми хленчовци, искам да се оплача, няква лудница е тука, задръстиха целия град, джип до джип , селяк до селяк, черна събота ли е днеска, кво ли е, ние от партия Продължаваме Пиенето отидохме до един китайски ресторант да си купя печена патица със зеленчуци, не мое се разминеш , не разбирам закво им са на хората тее огромните джипове, нали се сещате, дето са като камиони, тир влекачи, такова чудо не бях виждал досега, всяко се качило на кола и кара ли кара, и боклука си изхърлят с колата, излиза от входа, качва се с боклука в колата, мръдне двайсе метра до казана, отвори прозореца, протегне ръка да отвори капака, ние имаме мноо модерни казани, имаме и подземни казани за боклук, мноо сме напред с матриала, и автобусите вече почти всички са електрически, та се протегне и си метне торбата, после се придвижи обратно, ма тая операция става мноо бързо, свирят яко гуми, някой да не дойде да паркира на освободеното място щото седят разни шофьори отстрани на полусъединител и чакат за място ако може точно пред входа да е, пък с тее кучета ква мода е, въпрос на престиж, колко по-малко и тъпо е кучето, толкова по си вървежен, писна ми от всичко, и от гларусите и от гълъбите, развъдили са се ужасно, напоследък и свраки взеха се заселват, те па отде дойдоха, в последните дни ли живеем, какво е това струпване на концентрация, буквално живея гъз до гъз с хора, птици, котки, кучета, имбецили, странници, пияници, тъпи тинейджъри, тук там някоя готина мома, вижте ми китайското бии
цък
Няма да ходим с камили, я. Много е лесно: мятам се на тротинетката, бръм до летището, а оттам - седем полета на ден до Лондон. Мятам се на тротинетката, бръм до гарата, а оттам - четири тежевета на ден до Париж. Кеф ми Глоуб, кеф ми Опера Комик. След което за два часа съм си вкъщи, на тишина и спокойствие, където подметките не ми лепнат по паважа, нито разни селтаци си лискат боклуците пред краката ми, както се случи в Мец, ако помниш. 
Та нека ми с тротинетката, да се мъча. 
За некой имаще добри оферти, други не успяха.
аз съм мноо напред с материала, иначе и аз наливам и отварям разни неща час по час, тъкмо си отворих някъв Shogetten за мезе, мноуие добър 
излизам на паркинга, приближава се някъв дърт борсук – извинете, мога ли да ви питам нещо, много съм благодарен на бога дето ми даде такава дъщеря, викам – разкарай се!, върнах се да оставя празната количка, тоя пак ме пресреща със същите думи, викам – абе ти докога ше ме тормозиш бе, изчезни! Връщам се обратно към колата и борсука се лепнал за някъв чичак, заслушах се ква му е тезата, ами дъщеря му била умряла и му трябвали пари за погребение 
