съзнанието на паяка
всички паяжини водят към обилно вкусно плюскане и благодатни сношения, живея в рая само дето е доста ветровито, освен това деня и нощта постянно се сменят като че ли по часовник, не знам какво е часовник, не ми и трябва, китките ми са миниатюрни, иначе съм доста наблюдателен – имам много очи но не мога да броя, не съм се виждал и в огледало че да знам, знам само че съм доста, висше същество , забелязал съм че великаните циклопи има доста по-малко очи от мене, не знам точно колко, не мога да броя, никой не ме учил на математика, но и никой не ме е учил да плета паяжини а ги плета като брюкселка плетаччка на дантели, не знам какво са дантели, нито съм бил в брюксел, паяците нямаме часове по география, то и по биология не сме имали затова дори не знам какво точно съм,
виждам доста надалече, към цели пет метра по метричната система, не знам какво е метрична система, разсъждавам по индукция, по индукция стигнах до извода, че съществувам благодарение на някой друг, сигурно е на небето, ама пък имам косми и много крака, не знам колко са, не мога да броя до осем, много обичам да скачам въпреки че нямам мускули, ако имах щях да знам, просто повишавам кръвноти си налягане и се итзласквам далече от шибаните хищни птици,
не ни е лек живота на нас паяците, помирисваме отдалече опасностите щото иаме що годе развито обоняние ама нямаме гръбнак пфу деееба, но пък сме доста социален вид, обичаме готините гажета ама тряя се бяга бързо след като ги изучкаш, изяждат ни от буйна страст, малките пък изяждат майка си като поотраснат, така и трябва, такъв е живота на тая планета, даже не знам какво е планета, нещо плоско ше е, даже вдлъбнато, нали я гледам, мисля си за слънчеви очила по някой път но не разполагам с пари, то и в китай не произвеждат очила с по осем стъкла, не знам, не мога да броя, не познавам числата,
мноо ми е мек корема, нямам скелет а хитинова обвивка, линея там по веднъж два пъти в годината и я сменям с по-голяма, какво е година не знам нито знам вече накъде отива тоя свят, мухите бяха доста по-вкусни едно време, не ги знам какво ядат сега, вероятно само боклуци, имам уста, зъби и гъз, но нямам крила, за кво са ми? ако имах щях да отлетя някъде далече в далечни земи, ама шях си оставя една копринена нишка след себе си да мога да се върна вкъщи ако потрябва, родината и семейството са всичко, не я разбирам тая мания за отслабаане, тва са луди паяци, аз искам да дебелея, по това си личи добрия ловец, по големия корем,
много ообичам да се люлея и да не мисля за нищо, вървят слухове, че съм отровен, не съм след като не се натравям, по някой път си мисля какво нещо е живота но не стигам до никакъв извод, само от едно ме е страх в тоя живот – да не ида в ада след като умра, но идеята за смъртта ми не ми е хрумвала никога, току така няма как да ми хрумват разни неща, аз съм само един шибан паяк и не мога да разсъждавам, просто си живея живота, всеки паешки живот е важен, все пак сме венеца на творението, по някой път си мечтая за роби, да дебнат там в засада, да ми улавят плячка и да ми я носят но не мога да им го обясня понеже не мога да говоря според хората, малко неща не мога, идва нощта но аз виждам много добре нощем, имам осем очи все пак, не знам дали са осем, не мога да броя