Защо все на теб нещо ти липсва. Все нещо не ти достига. Искаш нещо от света. А на света не му пука за теб. Той си е добре без теб. Изобщо не му пука дали съществуваш.

Тази констатация е много дразнеща. Разтеглена във времето причинява сериозни психически вреди.

Никой си/заглавието/ докато си отделен от Висшия си Разум. Когато Висшия Разум е с теб, си Всичко.
Просто си сменяш погледа и ти се сменя хоризонта. Докато гледаш само на себе си- его - си никой. Така е.
Като си смениш хоризонта, става точно обратното. Теб повече изобщо не те интересува дали света съществува или не, дали му липсваш или не, дали му харесваш или не - все ти е тая за света.
Така или иначе се раждаш сам и си умираш сам. Затова е хубаво човек да си намери онова имане в себе си/притчата виж/, че където и да е, ще си го има, след това.
Притчата - Матей 13:44
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

Мисълта ти е грешна/заглавието още/ и след себе си води много други грешни мисли, като снежна топка и снежен човек ... цяла програмка ...

Това е нормалното човешко състояние, и именно то е причината да се борим и да вървим напред, да променяме неща, да търсим отговори. Защото искаме още нещо.



Точно така. Светът е много по-голям от теб и ти изобщо не си задължителен за оцеляването му. Това прозрение се достига някъде през пубертета. Затова и пуберите са толкова вкиснати и асоциални.


Дразнеща е, ако човек е разглезен лигльо, който много настоява да е голямата работа и светът да му се кланя, само защото мама му се кланя, например. Ако не е, той стига до тази констатация, приема я, научава се да живее с нея и евентуално почва да се стреми да постигне нещо, което да остави диря в света.

Обратното, ако разтеглено във времето ти продължаваш да си въобразяваш, че си център на света и да тропкаш с краче, искайки нещо от него, по възможност доставено с розова панделка франко дивана вкъщи, това вече нанася сериозни психически вреди.

Това води до ... въртележката на мишката от която измъкване няма.


Светът е една холограма, доказано вече е. А ти си, ако разбираш де.


Това значи нищо не е разбрал от света. И тези работи не стават с искане, а с можене.


Всеки си е точно в центъра на своя свят/филм.
Да, ако не знаеш Вселенските Закони - това ти нанася сериозни психически вреди. Определено е така.

Това, че на една част от света не й пука за теб, не означава, че и на другите не им пука. И принципно по-щастлив е човекът, който е оставен на мира от света от човека, който светът непрекъснато го ръчка и иска разни неща от него, а той не може да му ги даде или не иска. Тогава се появява чувството за вина, че не можеш да направиш така, че всички да са щастливи, че трябва да избираш между собственото си щастие и щастието на някой друг, че трябва да кажеш "не" с риск да огорчиш човека отсреща. А още по-нехубаво е, когато си се хванал на хорото и искаш да се пуснеш, но нямаш такава опция и трябва да извървиш докрай път, който сам си си избрал, но не знаеш накъде точно води и само се молиш и стискаш палци дано всичко в крайна сметка да се получи добре. Аз не знам дали човек вижда светът такъв, какъвто е или го вижда такъв, какъвто го показват неговите вярвания. Защото малко или много вярванията ни се определят от това, което сме видели в деството си, ако на едно дете му е било обръщано непрекъснато внимание, то ще бъде убедено занапред, че светът има нужда от него и неговото присъствие на този свят е важно, докато ако си бил дете, растящо примерно в семейство с един родител, който по цял ден е бил зает с работата си и не е имал възможност да ти обръща много внимание /нямал си баби, дядовци и т.н./ , то вероятно в съзнанието ти е останала мисълта, че светът няма време за теб, иска да ти обърне внимание, но работата не му позволява и вероятно това и ще виждаш занапред. И за всичко е така, вярванията ни определят живота ни. Мога да ти дам пример с една моя позната - много симпатична, обаче в училище децата непрекъснато я обиждали и се държали зле с нея, преместили я в друго училище, получило се същото нещо, сменили и него, и пак същата история. И кое е общото в тези три случая - тя и нейните подсъзнателни очаквания -виждала е в съучениците си баща си, който като малка я е обиждал и майка си, която го е настройвала срещу нея, очаквала е от съучениците си, че те ще се държат по добре познатия й от вкъщи начин и така и се получавало в крайна сметка. Като цяло ние хората играем една и съща пиеса до момента, в който не я пренапишем.

Ено е да си стена, примерно китайската, друго е да си тухла. Тухлите са еднакви и скучни.

Здравей.
Такъв е живота и това е живота. Имаше една Людмила Живкова, която от позицията на Нещо и министър на културата и Още Неща по вестници и сбирки закова за обществото неин лозунг: "бори се за правото да кажеш този свят е и мой". Съжалявам, но никак не ми се вързва. Четох за доста древен елемент от културата на прабългарите - оренда. Нещо като духовна връзка със света и вселената. За орендата принципа е " всичко, което е съм и всичко, което съм е". Има нещо подобно и в запозна едно е всичко и всичко е едно. За мен извода е че светът е дуалистичен и е добре да си и двете - и Света иТи. Иначе може и да страдаш.

Не смятам, че човек трябва да се бори за нещо, което има по рождение - света, още повече за право ... Уа.
Не бях забелязала тази черта на Людмила. Все я хвалят и прехвалват, но комунизма не е простил на никой явно.
Виж във форумите никой не пише Здравей, само в писмата се пише. А повечето от тукашните и там не го пишат.
Но иначе ти го връщам Здраве и повече.
За Оренда бях чела отдавна, но не си спомням.
Иначе се изненадах, че принципа е същия и в това, което ме води - водителството.
Материала който чета.
А и то може да се изкаже по този начин - Бог е в нас и ние сме в Бог.

Това последното прозвуча като за фотона, че може да бъде вълна и фотон. Така и човек може да бъде света и човек.
Но във всичко се съдържа всичко.
Какво значи света е дуалистичен? Всичко си има две страни или нещо друго?
Много ми е познато учението ти. Все едно съм го учила цял живот и знам точно кой ми го преподава от известно време.
Най- най- според моето разбиране е човекът, основоположник на това учение. И това ме прави щастлива много.
Още повече, че знае точно кога да ме събуди, за да си видя съня в съновника и още повече може да ми показва такива живи сънища - по-живи от живота, че направо се смаях, като от години не помнех ни един сън като се събудя.
Още повече, че може да ми запечатва време в съня от действителността. Направо нямам думи.
Човека се познава по Учителя. Ако твоят е същия, ще се разберем. Иначе не.

ПП Преди ти изпитвах границите. ... Извинявам се. Друг път повече така няма да правя ако имаме един Учител. Изобщо няма да си го позволя даже. ... Поради незнание е било.
Но пък как всички се застъпиха за теб единодушно. Тук трудно се постига единодушие, та се смаях чак. Обикновено все се джафкат.

Господин Никой по Богомил Райнов, може би...

Хей, здравей.
Благодаря за чудесната реплика. Доста неща питаш, та може и да пропусна нещо. От всички идейни и философски теории най много са ме привличали източните, като индийските почти не ги възприемам. Някак си са ми тежки и нечовешки. Най ми харесва знака ин- ян. Има го на корейското знаме. Но ми направи впечатление че на монголското знаме същия знак е с три части. Та за дуалистичността е доста масово приет принцип и но според мен добрия път и цел е баланса. По- скоро стремежа към баланс. От няколко години си избрах като своя вяра да бъда суфи. За тях част от бог е вътре в човека и постепенно се стреми да го достигне чрез живота си. Аз си представям този форум като някакво небе като ливада и много различни облаци и светлинки. Защо трябва да не се разбираме или приемаме ако са ни различни учителите? Малко ми е тъжно така, в същност нелогично. Притесняваш ме с думите за проверка на границите. Всичко е нормално.

Вие го объщате на философоя , обаче истината е много плашеща хора.

Истината е , че хората стават лоши точно заради липсите си . Когато човек е искал да има нещо , а го е нямал.А в същото време друг го е имал.А колкото повее имаш , толкова повече тренираш чувството си да имаш. И после ако нямаш болката е силна . Ето аз в момента го удрям на писателство, защото нямам . Какво нямам ли? Няма да ви кажа .

Първо ни обясни по какво се разбира, че един човек е лош? Гледа лошо ли?

Здравей, хей.
Ин-ян проявление на Цялото. Значи за това става въпрос - двата аспекта. Монголското знаме съдържа символа на книгата Аллатра, триъгълника и двете чертички от IYI.
И аз май това разбирам - стремежа към баланс. Аз като започнах да чета Учителите от Далечния Изток, те споменават суфи в книгата.
Тогава имах подобно желание. Мисля, че тяхното учение е същото, поне на Учителите от книгата.
Ами не си го представям този форум. В най-скоро време ще бъде затворен предполагам и всичките ни писаници, ще отидат на вятъра. Затова ако си пишеш нещо ценно от Божествения ум е хубаво, да си го запазваш другаде.
Ако има свестни хора, форума става приветливо място. Ако няма е ...
За Учителите е нужно, за да се общува без прегради. Ако са ни различни - пак може да се общува, но според кой колкото.
А Учителя е един, значи няма нужда от пресмятане какво ще казваш и какво не и няма да те питат по сто пъти за една Правилна мисъл казана - що е така ами не иначе. Но моите съученици ми помогнаха с репликата си, че дават на всеки според каквото може да яде.
Щото на свине ако даваш бисери, те ти се нахвърлят. Това е писано в Учението също, но малко късно го разбрах.
Затова се интересувам вече кой колко и до къде може да смели и повече не се опитвам да давам, щото ... Като не могат да го смелят ти се нахвърлят.
Да, засега е нормално. Поне не видях нищо на пръв прочит. Но след обицата на ухото, където си я имам от един тук пишещ преди. ...
Вече винаги правя проверки. Щото за този си мислех, че е Божий, пък той се оказа доста суетен човек с паунско его, но както и да е.
И мен ме зарадва, че цениш принципите на суфите, макар само повърхностно да съм запозната.

Липсите са от ума. Следователно човек става лош от собствения си необучен ум.
Затова хората си обучават умовете, но някои си обучават егото, паунското и от това много си страдат.
Колкото повече гледаш на нямането - толкова повече ти се дава. Така действа Вселената.
Следователно на първо време - смени погледа и започни да виждаш какво имаш и за какво можеш да Благодариш на Бог.
Когато се научиш за Всичко да Благодариш, ще имаш всичко Изобилно.

По ума. Когато има ограничен маймунски ум, недоразвит и върши само глупости.
Ако обаче ума му е станал едно с цялото му и не подлежи на развитие и промяна, това е още по-лошо...
Така става с тези, които не променят мисленето си и живеят в конфорта на лъжливите си мисли цял живот.

Едва ли е това. Има толкова много добродушни глупаци.

То друго няма. Всичко е Ум. Има само Безграничен и граничен.
Пази се от добродушни глупаци, такива неща могат да ти докарат, че не е за говорене.
Аз ги подценявах преди години, та ми се случиха. Не е за говорене просто.
Някои бяха казали, че от глупостта по-голяма болест няма. Съгласна съм с тази мисъл.

Прасето като се наяде, ляга да спи. Гладът му е майката. Гладът е универсалния мотор, пертетомобилито на вселената. По-голям от глада е само страхът от глада.

Не така става , когато липсата е продължила твърде много. Идва един момент в който вече всичко е свършено, защото у човека има непоправими травми .

Хора искам да пусна и една друга тема в скоро време . Тука само ще ви подготвя малко към нея:

Живеем ли във времената на най-самотните хора? Защо толкова много връзки се развалят в наше време? Имам толкова много приятели които са неоженени.

Жените ли са виновни или мъжете? Какво по дяволите се случва, мамка му !?

Има един хубав шопски израз " няма спасение от рак, мерак и простак"

Само че ние се оправляваме точно от простаци. Защото в политиката са точно такива. Бедните селячета, които нямаха и искаха много да имат.

Ние дали сме много умни след като допуснахме това?

Може да има, но не е хубав. И винаги за някои има, за някои няма.
Жената която лежах в болницата с нея, се спомина Бог да я прости.
При мен засега всичко е Ок. Благодаря на Бог.
Шопите взеха да не ми харесват. Защо убиват надеждата у хората?
Луиз Хей се е спасила поради правилно мислене от рака, когато никой лекар не е давал надежда.
И доживяла в здраве до 90. То около 84 е възрастта до която доживяват обикновено хората, някои малко минус, други малко плюс.
Та какво му е хубавото на този израз?
За мен има отърване и от трите. Ако някои ще слагат стопове - изобщо ...
Ако вярата на човеците е различна, разбирам, че по-хубаво да не общуват, щото цял живот ще си пропилеят в изясняване и обясняване, вместо да си живеят живота.

Случва се, че хората станаха прекалено взискателни и отхвърлящи. Не са склонни да правят компромиси. Искат или най-доброто, или нищо. Спомням си майка ми имаше един любим сервиз, една от чинийките на този сервиз се счупи и тя взе лепило и я залепи, после тая чинийка стоеше на рафта за красота - на задния ред, да не се вижда много много, нито веднъж въпросната чинийка не беше използвана, но стоеше, беше там. Днес нямаме нерви да лепим, ако нещо се счупи, моментално го хвърляме на боклука и така е правилно, аз съжалявам, че тя прекалено дълго лепеше - цял живот и от стрес, пиричинен от лепене, най-накрая се разболя и почина.

Аз цял живот правя компромиси. Така е. Казвам на всички - не си заслужава. Не си струва.
Ако ме върнат - не бих ги правила.
За в бъдеще - не бих ги правила. Не си заслужава просто. Не е нужно на никой, нито на деца, нито на никой.
Даже те са по-благодарни ако не правиш компромиси.
Та това ми е обица на ухото и не желая да ги правя за напред изобщо, най-малко в отношенията.
Затова с общуващите веднага гледам да си изясня вярата. Това е нещо като партиите.
Например семейства които са от различни партии трудно оцеляват или приятелски отношения.
Не че не може да градиш подобни отношения, но те от самото начало са обречени.
Тогава защо изобщо да си хабиш енергията и да градиш подобни отношения където и да било?
Навярно само при работодател-работник ще са оправдани, поради нуждата от хляб.
Друга причина не виждам.
Ти защо би оправдала подобни отношения например/компромиси, виждам, че ги оправдаваш/?
Моят девиз е - по-добре сама, отколкто в неприятна компания от много години. Имало е моменти когато сред много хора съм се чувствала съвсем сама. Та хората не могат да ти запълнят самотата. Запълват я общите идеи и мисли, разбирания, вери, подобията.

Много е грешно това . Лесно ви е на жените да си намерите бързо друг партьор . Ами мъжете ? Колко самотни мъже оставихте докато търсите перфектния ?

Говориш, все едно целта на заниманието е просто да фигурира някой там, да ни се мота из краката, за да сложим една чавка в квадратчето "Партньор". И все едно е нещо лошо и грешно да търсиш, айде, да не перфектния, но този, с когото си пасваш най-добре.

Може би не си даваш сметка, но никой не е длъжен да жертва своето щастие в името на твоето.

Чинийката носи некакви спомени, затова е била важна, една ли заради стойността и в пари.

За биснес партньори ли пишеш или за баране на клълки или просто за подържане на домакинството?

Перфектни хора няма, няма и да има. Аз мисля, че душите още преди да се родят са се споразумели с кого точно да се срещнат и изобщо си имат някакъв предначертан житейски план. Защото се срещаш с много хора, някои изглеждат напълно прилично, мислят добре, изглеждат готини, но не те привличат, други обаче по някаква причина се появяват точно, когато не ги очакваш в живота ти и просто ей така без никаква перфектност ги избираш, може би ти приличат на някого, може би отговарят на подсъзнателната ти представа за човек, който би могъл да харесаш, както искаш го наречи, но връзките не се получават със случайни хора, независимо дали са перфектни или напротив, те са предрешени отгоре.

"Срещаме само тези, които вече съществуват в нашето подсъзнание." Фройд

"Трябва само да осъзнаете, че единствената причина, поради която определена жена или определен мъж не ви харесва е, че не му напомняте на майка му или баща й." М. Лабковски

Здравей.
Често се получава, че всичко е или политика, или философия. Струва ми се че реално всичко е и математика и живот. Има различни споделяния от по- стари времена, че когато губиш нещо е по- разумно да видиш и потвърдиш какво имаш. Завистта, алчността, донякъде и амбицията са малко тъмни страни на развитието. И аз си мечтая да се замислим за отвратителното сегашно състояние на " международното положение". Ако много се каним може и да не стане. Всяка промяна винаги се прави сега, а не по- после. Пример - отказване от цигарите. Има един чудесен старчок по руските сайтове Михаил Велер, който основно коментира това, което става. Има и един Ювал Ноа Хари. На всички общо взето призива е : МИСЛЕТЕ!

Едно от най-любимите ми открития е юнгианската психотерапия, тя ми даде отговори на доста въпроси, при нея се тълкуват сънищата и можеш да разбереш много неща за себе си, за които дори и не си подозирал преди това. След като се разделихме с бившия ми приятел, сънувах, че някой ми казва, че той има много страхове, свързани с връзките. Терапевтът предоположи, че всъщност аз имам много страхове и ме попита на прима какво ми хрумва, какъв би могъл да бъде някой от тези страхове и аз му казах - страх от поглъщане. Никога преди това не бях чела за този страх, даже не подозирах, че съществува, може да съм го мярнала някъде преди, но не съм му обърнала някакво по-специално внимание, попита ме какво разбирам под този страх, не помня какво точно отговорих, може би, че няма да правя това, което аз искам. Порових се в интернет и се оказа, че такъв страх наистина съществува:

"Страхът от поглъщане

Той се появява, ако сме имали обсебващи родители или сме имали вече такава връзка, в която партньорът ни е задушавал. Този страх се подклажда и от натиск на приятели, на които липсва свобода в брака или връзката. Всяка връзка, в която ни обичат и близостта е голяма, буквално натиска алармата за събуждане на старата травма. Чувстваме се застрашени, без да има реална заплаха, защото привидно всичко е наред, но вътрешно се отдръпваме. Ако усещаме във всяка нова връзка риск от загуба на свободата, добре е да помислим за детството си, за отношението на майка, баща или на бивш партньор. Като разпознаем страха си и видим произхода му, е по- лесно да се справим с него."

Източник: https://www.hera.bg/s.php?n=3240

Интересно е, че винаги съм казвала, че като дете се чувствах, сякаш се задушавам от невъзможност сама да взимам решения, от прекален контрол от страна на майка ми и т.н. и т.н. С което искам да ти кажа, че човек, за да почне да "има", трябва да спре да се страхува от онова, което иска да "има", иначе ще се получава едно противоречие - той ще иска едно, а подсъзнанието му ще го саботира и ще прави всичко възможно, за да го предпази от нещото, което иска. Сложно е човек да се справи със страховете си, но вярвам, че не е невъзможно, стига да имаш желание разбира се, начин се намира - и в България има добри терапевти вече или пък животът по някакъв начин ти помага да се справиш. Ако нямаш желание, си казваш "майната му на това, което искам и без него съм си добре" и продължаваш нататъка.

И ти като Смирненски, никога не си се качвал по стълбата ама яко си изстихоплетствал какво било горе... Завистливите искат да имат същото като другите, ама само със завист не става и от там следва яка фрустрация и накрая обвиняват другите в завистливост и алчност. Реално, тези дето имат и "трупат още" всъщност (сега седни) го правят не от алчност, а щото ги кефи процеса. Имат достатъчно и не им трябва повече, обаче ги кефи самата игра и заради това продължавата, и щото ги бива (нали вече са спечелили) и продължават да надиграват конкуренцията. По същия начин работи и хобито — правиш го заради самия кеф да го правиш, а резултата не е от значение. Спорта и той така уж "важното е да участваш", ама който го бива яко набляга ама надали щото са му малко медалите.

...и бира...

Ама ти партньор за една вечер ли търсиш?
Е, може пък да им е лесно на жените от такава гледна точка. Що се отнася до мъже с такива търсения - наистина живи да ви оплаче човек...

Обаче... цяла педя размисли за счупената чинийка изписа и нито ред за здравите чинийки. Друго си е, като имаш история, пък било то и залепена.

Преди време прочетох за кинцуги - японското изкуство (и философия) на лепене на счупена керамика. Идеята е да поправиш съда не така, че почти да не личи, че е бил счупен, а така, че да превърнеш неговия "дефект" в нещо красиво и уникално.
https://stephanieycaza.com/blog/2021/7/17/k...e-art-of-repair

Шопите имат невероятна философия, ако написаното за философията им е вярно. Но страна така, че съпругата ми е шопкиня. Този израз е различен от другата им философия и е много особен. В действителност за тях значи да се пазят от тези бедствия. Чепата работа. В един момент на шега или не се правят на " прости шопи", а след това са като скала или преграда за запазване на най добрите и ценни човешки качества. Просто лично мнение.

Ами аз тия дето бяха за мен и ги харесвах все нямах възможността да ги имам.Защото те не ме харесваха. Ще се спрете ли с тия баналности. Да не сте в някой филм където добрите накрая побеждават. Абе живота е fuck не разбирате ли. Лошите побеждават.

Всеки един мъж става за една жена и всяка една жена става за всеки един мъж . Както болта пасва на гайката. Тва е . Всичко друго е лиготии.

Здравей.
Разбирам колко е гадно и тежко такова положение. Естествено че не си виновен. Ама и май не може да се посочи конкретно решение. Живота е всякакъв и шарен. И фак и уау. По едно време бях стигнал до извода че май не ставам за любов и семейство и една готина колежка взе че ме взе. Не се чувствам отвлечен, а щастлив. Желая ти успех и всичко най- добро.

Аз не знам кой е лош и кой добър и кой побеждава, а кой губи в крайна сметка. Да, има хора, които се забавляват да нараняват околните, но те самите са първоначално дълбоко наранени, защото здрав, читав и щастлив човек не би се забавлявал с такива неща. Това е тъжното на живота - че независимо дали си бил добър или лош, все го губиш накрая. Едни хора изпитват удоволствие от това хората около тях да са щастливи, а други се чувстват доволни, когато причиняват проблеми на някого, кой според теб е в случая е победител!? Този, който причинява болка на някого и злорадства след това, наблюдавайки какви ги е свършил!? Не, мерси, на мен такива победи не би трябват и не мога да се възхищавам на такива хора, те не го правят това от добро. И не, лошотията не е привлекателна, напротив, тя отблъсква.



Ако е така, тогава ти би трябвало да предлагаш наред, дори и на жени, които не ти харесват - без значение от възраст, интелект, външен вид и т.н. Наблюденията ми са, че е много важно това в какво вярваш. Ако вярваш, че ще ти откажат, ще ти откажат. Да, външните фактори имат значение - много по-уверени са високите и симпатични мъже с предпочитани професии, но всъщност според мен в основата на всичко стои вярата, тя може да компенсира и професията, и ръста, и красотата и т.н. Спомням си навремето познавах един бодигард - нисък, слаб, грозноват, но излъчваше невероятен чар, всички мацки си падаха по него, което означава, че все пак в основата на всичко стои духът и това в какво вярваш. Ако вярваш, че нямаш, няма и да имаш, ако вярваш, че все срещаш мъже, които не са твой тип, така и ще бъде. А защо вярваме в такива неща, ами вероятно защото това на някакво ниво и поради някакви причини подсъзнателно искаме. Всяко нещо си има предимства и недостатъци, това да "нямаш" също си има предимства.

Уа...Без думи ... Ама как да не кажеш две думи на такова писано ...
Смяташ, че всяка сто годишна бабичка става за всеки 20 годишен момък?
С такава вяра всички бабички ще са в краката ти. Що тогава си самотен? Може и апартаменти да ти подарят в наследство.
Избирай ги да нямат наследници и ти ще си наследникът.
Пък после има 20 годишни, които за пари ще са в краката ти и така.
Щом нямаш претенции. Има толкова много възможности, пък си тръгнал да хленчиш.
Нещо не се вързва тогава с това, което говориш. Та къде е лъжата, се пита в задачата?
Себе си ли лъжеш или нас? също се пита в задачата?

Аз никого не съм обвинила, за да го оправдая. Спомням си беше късно вечерта, баща ми пиян се скара с майка ми, беше един от онези ужасни скандали, тя взе мен и брат ми, аз бях може би на около 9, а брат ми беше в детската градина и тръгнахме към баба, стояхме на спирката и чакахме рейса, когато майка ми реши, че ще се върнем обратно, тогава не рабирах, струваше ми се логично да се махнем, но тя не искаше да ги притеснява, осъзнаваше ,че няма как да ни издържа сама, работата й беше такава, че нямаше редовни места, постоянно заместваше и заплатата й не беше достатъчна, за да ни гледа. Аз имам къде да живея, благодарение на баща ми, той ни остави апартамента, който сам построи и имам хубава професия пак благодарение на него, така че нещата никога не са само черни и само бели. Да, много хора са първи да хвърлят камъни, заявявайки - ама тя защо стои и търпи, защо не го напусне, ами очевидно не го напуска, защото не може.

За съжаление тяхната история не беше уникално красива. Понякога ги сънувам двамата - аз съм дете и всеки от тях ме е хванал за ръка, щастливи са и се усмихват. За съжаление това рядко се случваше, повечето пъти се караха, исках да бъдат щастливи и да са добре, правех всичко възможно, за да им помогна, но не успях. Тя почина от рак, малко преди да се роди сина ми, сякаш не искаше повече да живее, изглежда душата й се беше изморила от този живот - скандали, напивания, на сутринта обещания, че няма повече да прави така до следващия път. Аз и него го разбирам, не му е лесно и на двамата не им беше лесно, но какво да се прави, съдба.

Не е задължение на децата да поправят "счупените" си родители. Поривът е разбираем, но не бива. Не е справедливо те да бъдат натоварвани с тази непосилна и неизпълнима задача.

Имах предвид как човек да се отнася към собственото си "счупено".

Под счупена чинийка имах предвид отношенията им, тя се е разочаровала от него още преди да се родя аз. Защото вероятно като всички мъже в началото на отношенията им се е представял за нещо по-добро, отколкото е. Хората разбират, че честността не е печеливша в краткосрочен план, затова пък в дългосрочен е най-добрата стратегия, много противоречия биха могли да бъдат избегнати, но пък и много неща щяха да останат неосъществени - включително и мен нямаше да ме има на този свят, ако го нямаше така добре известното ни социално притворство. С две думи всеки човек се оправя със собственото си "счупено", както намери за добре, едни го крият дори и от себе си, други го заливат с алкохол и тем подобни неща, а трети медитират, приемайки безпристрастно с търпение и любов всичко такова, каквото е. Като цяло човекът в своята вътрешна същност е съвършен, на повърхността може да има вълнения и други подобни, но вътре в центъра си всеки е съвършен и се чувства добре, защото там е Бог и оттам идва цялата енергия, необходима за съществуванието ни.

Нито биологията ти е силна страна, нито техниката. Пробвай с други примери.

Е след като всяка жена става за всеки мъж, защо говориш за тези, които били за теб и си ги харесвал? Не трябва ли всички да са ти таман?

В жените е ключа за шоуто...

Някакви разяснение около натурата на ключа и същността на шоуто да предложиш?