братче, кво да ти кажа, дето вика дъщеря ми – как все успяваш да се набуташ в някви скандали, хем си си вкъщи и те ти идват сами на крака, оня ден няква белобрада бойна бабка с бастун дето никога не съм я виждал, звъни се на вратата, отварям, гледам я тръгнала да звъни и отсреща, викам - кво? идва грозницата и вика – търся Минка! викам – няма никва Минка! как да няма – Минка от четвъртия етаж търся! викам -тука е петия етаж! дъртата чума вика – не, не, ние живеем на петия, Минка е на четвъртия! викам – я са разкарай ме остави на мира ма дърт миндил! таа почна да ме псува, затворих културно вратата , викам си баси майката, не ме оставят на мира,

предната събота имам отдолу едно психодебилно съседче танцьорче с бременна маймуна и тя няква танцьорка, разлепили плакати да си изкараме колите от двора, че дядо му щял да бетонира две техни паркоместа, моето е крайно , изкарах си колата още в неделя щото нали съм добър и точен съсед, бетонираха и дебилите въпреки че ги предупредих да си почистят боклуците след тях, защото предварително знаех че няма да ги почистят, хвърлили всички отпадъци и два тона бетони и камънаци върху мойто място и край! всичко точно! Чакам културно няколко дена, боклуците си седят, никой няма намерение да дойде да ги изчисти, викам му на танцьорчето го срешнах случайно средата на седмицата – кога ше си махнете боклука от мойто място, че не мога да паркирам? Вика – ооо , нямам си представа, и се изнесе абсолютно неуважително, знаете ме – културен човек съм

, изчаках цяла седмица до вчера, освен това знаете, че в дебилна българия, не вдигнеш ли скандал, работите остават все недовършени, е те си бетонираха, ма мойто място – боклучарник, та слизам един етаж по-долу, звъня, излиза беменната маймуна, викам къде е психарчето, искам да си почистите боклуците, че не мога да паркирам, тоя идваше тъкмо изотдолу, викам – ти нали искаш да сме добри съседи! Да! Да почистиш, че мина една седница, туй педалче ми вика, че имало място, да съм спирал малко по-напред, боклука бил в задната част, и като ми вдигна нервите – викам, да изчистиш боклука да не ти се случка като на дебилния ти дядо, ама каква случка му се случила, викам – точно тука на тая врата му се случи преди години, а те баба му и дядо му живееха тогава в тоя ап и една нощ им бях наритал зверски вратата и яко звънеца да звъни, та ми отвориха треперейки по бели гащи, бавеше ми някъв документ тъпака, педалчето срещнало после дъщеря ми и й казал, че съм бил пукнал гумата на колата на маймуната му, пак ми вдигна нервите – слизам долу да го търся, разбира се съм не пукал никва гума, няма го, викам на маймуната му – ква гума ма миндил, дори не съм излизал от къщи, твойто психотанцьорче сигурно ти е я пукнал да създаде съдържание, никога не бих ви навредил по никакъв начин, психарчето ти не е наред с главата и само ти не го виждаш, предната преди тебе я пребиваше жестоко, вика – коя, аз съм отпреди две три години,

да и вчера багажа ти беше изхвърлен на стълбищата и ти горко плачеше, което си беше точно така! просто минавах в тоя момент, и тя и стана лошо и кръгом обратно, че и пред майка и я изложих че е жертва на домашно насилие, излезе в тоя момент няква на средна възрас, става за чукане междудругото, викам – ти ли си бабата? да! пратих и една въздушна целувка, дъщеря ти още много бой ше яде и тръгнах, викат ми че съм неадекватен, иначе бях адекватен да си извадя колата от двора когато ме помолиха, май много съм ги стреснал, маймуната днес ме гледа с ужасен страх , психоденсърчето сутринта един час ми чисти мястото, изчисти го идеално

абе мааму стара, не ща да се карам са никого бе, просто не ме заливайте с боклуци и вместо да се извините когота някой ви потърси сметка за своето си място, не ми казвайте като некое психотанцьорче, че то било грижа на бачкерите, очаквам с нетърпение следващия скандал