Съгласявам се, че не винаги съществува реална опасност ако ни изглежда страшно.Но да не забравяме все пак, че страхът има биологична същност. Дали пъктогава има смисъл да го преборваме или е по-рационално да се съобразим със сигналите му?

Сравнявам експозето ти с този пост и ми се струва,че смесваш страховте си с чувството си за отговорност.Повтарям че само ми се струва тоест предполагам. Да?

След като имаш страх от пещери, ще е много по-опасно да влезеш да спасяваш нечий друг живот в пещера. Така увеличаваш риска за живота и за двама ви.

П.П. Пещерняк съм. Излизал съм от пещера с носилка - тренировъчно. В пещерата имаше вода. На места дълбочината беше над 2 метра.

Правилно, страховете са попречили да се придобият необходимите умения за крайна ситуация. Именно заради това подобни страхове трЕбе да се борят предварително (тренировката за изнасяне на пострадал от пещера), та после да нЕма адреналинови сакатлъци. Същото е на морето с "мъртвото вълнение" — нЕма подготовка, и после заради един карък, вземат че се удавят още двама-трима дето адреналига ги е престрашил да влязат да помагат. Да, знам че не всеки може да се справи с всичко, ама ако от страх не си се подготвил, не се меси в крайни моменти, щото... не помагаш, а щом не си от към решението на проблема, значи си от към самия проблем.

Опитах се да обясня кое е страх и кое е нежелание да се прави (от предпазливост, от липса на интерес) нещо. На чувството ми за отговорност нищо му няма, съвсем наред си е.

Ако му шибнеш една черна боя и не виждаш кво има под краката ти
Тогава е друго

На автогарата са сложили такива стъклени работи.
Първият път ги гледам и си викам - Тия не можаха ли да турят по една ламарина, ми са турили тия стъкла
Маани другото, ами са ги и матирали та да не можеш да зяпаш ония с полите
Нямам им доверие. Друго си е метална конструкция

Не, не се боря. Приела съм ги мъдро и съжителствам доста добре с тях.