А на бас хващаш ли се, че правите са само хидропонните и нЕма как да имаш прави краставици в двора?

Ами изненада! Такава директива няма. Имаше, но много бързо я отмениха. Ако Юнкер е пропуснал да те информира лично, то БНТ/БТВ/Нова трябваше да свършат тази работа.

Ако не я бяхме получили, щехме да преживеем до сега още поне два пъти Жан Виденовата зима.

Ми струва си, дори сме на далавера. "Тази Европа" успява да вдига заплатите в България, напреки и въпреки мераците на местните политици. Дори ромите му намериха цаката да получават по-големите помощи от "тази Европа", а не да вИсят на българския бюджет. Дори престъпниците захлебиха яко въпреки че именно "тази Европа" ги гони и хваща най-много.

Най-големите хакери сме. И тази система не ни се опря

Щом казваш. Важното е, че не ги нося на гърба си (поне не изцяло като през соца), а ако сметна че ги нося, никой не ми пречи да емигрирам или да се възползвам от техните пътеки за лежане на чужд гръб. Между другото, това последното е отличен начин да се пооправят нещата. Правиш същото като ромите, клона се претоварва от маймунки и се счупва. Примерно когато И българките почнаха да си внасят шест месеца максимални вноски (фиктивни назначения на максимална заплата) и после две години да получават максималните "детски", и клона се счупи.

Знам ли ги какви са , но ми се виждат малко..........стерилни.

Е па то клонът е срязан даже: 2020-та спира активното субсидиране. Спират активното наливане в кацата без дъно ГЕРБ/БСП. Но пък и Евразийският съюз не е алтернатива: там па фондове заусвояване хептен няма.

Сега ако може с две изречения да ми обясниш каква е конкретната полза за Европа от това "лизачество" ... Ама гледай да измислиш много полезна полза, защото трябва да е по-голяма от всичките пари, които ЕС изсипа в България през последните 10 години.

Искат да ни съсипят да ни унищожат ........какво друго да искат...........

Мисля, че разбирам. От една страна ни вземат, защото им се слагаме. От друга страна, искат да ни унищожат, за да няма кой да им се слага. От една страна ни вземат, защото сме евтина работна ръка, от друга страна искат да ни унищожат, защото евтината работна ръка изобщо не им трябва. Също така ни вземат, защото сме пазар за боклуците им, но искат да ни унищожат, защото пазар не им трябва.

Мисленето все още е безплатно. Не знам защо толкова хора въпреки това му се дърпат.

А смяташ ли, че разпределянето на някакви пари от някакви бюрократи
е правилния начин за помагане на бедните държави да излязат от блатото?
Тази схема е толкова погрешна, че СИВ ряпа да яде.
Брюкселските бюрократи са по-некадърни от плановиците на социализЪма.

Мноу ясно защо: безплатните работи не струват.

Ганев, не мога да повярвам, че ти го питаш това. Направо не мога. Това е само един от начините, при това далеч не най-важният. Но понеже някои от бедните държави се интересуват само "кой ще ни даде паррриииии", те виждат само и единствено тази част от общата картинка. Изобщо не се заглеждат във възможностите, които им се предлагат. Чакат да им се предложат само пари. Тези, които видяха и възможностите, се напънаха и се възползваха от тях. Резултатите са видни. Сравни малко показателите на България и Чехия, да речем, че са близко като размер и население, а и като стартова позиция в ЕС, и да видим кой какво е направил с това, което предлага ЕС, било то пари или възможности.

Само с мислене не може.
Важни са практическите резултати.

Ми то на нас не ни трябва помощ за да се затрием, ние сме си най-големият душманин.

Мъчим се, ама не стават нещата, ни целокупно ни индивидуално. Ей нА да видиш:
"...
- Цанке бе - думам й, - мъча се бе, гълъбо, трудя се и денем, и нощем да те зарадвам и да се махна от тоя свят, ама не ме ще господ бе, душке! От дете още, от пеленаче, мама, бог да я прости, е усещала, види се, че на такава холера като тебе ще налетя, та със сърпа пъпа ми е отрязала, дано ме хване инфекцията, ама на. Главата ми е била като пъпеш дълга, кога съм се родил. Натискала я, горката, мачкала я да я прави валчеста, ама не се пука, пущинята, и не се пука. И с въглен ме е парила по долния край на корема, «клини» да ме не ловят, и с вряла вода ме е къпала, та ми се е свличала кожата като на смок пролетно време, ама кога не е писано на човека да мре, вари го, печи го - все толкова. На третия ден от рождението ми пак ме посолила с две кила едра сол, по очите, по устата и навред ме насипала, та съм заприличал на колибарска сланина, ама ха де! Не ще и не ще! И замърсена светена вода с пръст от здравец и босилек ми е сипвала в коритото, и козина, и перушина за «песцата» ми е слагала във водата. По едно време, като нямаше мляко, започна да ми дъвче залъци и да ме храни, ама й омръзна и почна да ми ги тика в устата целички. Опъвам шия аз и очите ми изскачат като на малко гардже, кога поглъща скакалец, ама насила не се умира!

Като поотраснах, седем пъти от дърво съм падал, три пъти от магаре и веднъж във воденичен улей. И каруца е минавала през мене, и бясно куче ме е хапало, и пчелите ме натиснаха веднъж и ме жилиха, жилиха, та се надух като гайда, и с гъби съм се тровил - вместо да се спомина, все по-голям раснах и все по левент ставах. Вземаха ме войник. Що бой съм изял там, мале мила! И ефрейторът, и младшият, и старшият, и фелдфебелът по азбучен ред са се изреждали да ме бият. И все толкоз. Като се уволних, налетях пък на тебе. Събрахме се двамката, гълъбо - й думам, - и почнаха войните. Войни, войни, войни!... И с турци, и с гърци, и със сърби, и с англо-френци, и всички се свършиха, само тая с тебе се не свърши. Нападна те фронтално, ти ми направиш обход и ми унищожиш фланговете; окопая се някъде, ти ме откриеш; реча да те подмамя да ми влезеш в територията, че да те подхвана оттам, ти се намъкнеш и не излизаш. Рекох да сключа примирие - не щеш. И аз си кротувам и си плащам редовно репарации, а ти думкаш, врещиш и не преставаш. Отчаях се и реших да се спомина. Ще се отровя, рекох, и го ударих на вино. Пия вечер бяло вино и ям печени дробчета, пия вино и ям кебапчета - не помага. Тогава го ударих на черно. Черно вино и печени костенурки, варени крачка, пълнени шерденчета. Наям се, напия се и на туй отгоре, като се върна в къщи, пак ям, дано се пукна най-после и да се отървеш от мене, ама пак не ще. И на ракия го обърнах, и на мастика, и на коняк, и със сода разредявах виното, дано стомахът се разшири, чер дроб да се повреди или далак да се подуе - няма, та няма!

Кажи ми - думам, - какво да правя, та да ти помогна? Ако искаш да легна, да лежа цял ден под сянка, та да простина и пукна, ще го направя още утре. На баня, ако речеш, да ида във Варна, та дано глътна солена вода и се удавя - и него ще направя. Цял гивеч със зарзават да ме накараш да оплюскам, че да ми се надуе коремът и да се пръсне, и това съм готов да сторя. Ако щеш, и червен пипер му сложи, и черен, и люти чушки му накъсай, та дано се отровя най-подире, да легна и да не стана, та да се освободиш от мене и засмяна да тръгнеш из махалата.
..."

от "Без късмет" на Чудомир

Лирик си ти , Бай Питие , лирик............

Петъчно ми е, а и да успокоя Личинка че самозатриването е дълъг процес, мноооооооого дълъг процес с неясен край...

Дълъг , дълъг колко да е дълъг ?
Освен това и да не се затриеш пътят по посока на затриването те видоизменя. В края на процеса........не си се затрил , но не си и ти .