Не са само по летищата. Има ги и в центъра на Токио и Осака. Даже четох някъде, че пострадалите от рецесията (от 2010 г. насам) ги наемали направо за по месец, излизало им изгодно.

И човек внезапно се сеща за бидонвилите на Мексико Сити и фавелас в Бразилия, нали?

Практични със сигурност,колко пък да са удобни?!Това значи е спалнята с всекидневната и хола?!Колко просторни ще да са тоалетната и банята?!
Аааа,забравих, санитарните помещения би трябвало да са общи.Като комуналките в СеСеСеРе-то!!

Не съм съвсем съгласен. Ако беше безусловно вярно живеещите в ей тази сграда на снимката щяха да са пълни мизерници ( не знам колко са, ама не са малко на 2 квадратни километра площ).

Друго си е нагледно
Тва, лятото, тия японки с тия къси полета

А снимка на японски джебчия имаш ли? Щото мога да ти пратя снимка на цяла махала , дето това им е основното занимание. Иначе "ужасната кутийка" е хотел за гастербайтери, хем евтин, хем с всички екстри, хем удобно близо до работата... Мда, мноооооого са зле, ама няма как да ти пусна снимки от български домове да видиш какъв разкош е. Примерно кюмбето е в коридора срещу входната врата...
А за метрото — ето, учтиво ги вкарват, щото аз съм се возел висящ извън вратата на градски автобус в България, та ми изглежда доста японско, да има хора с бели ръкавици, които да оправят нещата.

Я си чукни едно търсене в нета за японска обществена тоалетна, пък после ела пиши за комуналка в СССР... Баце, онези имат повече електроника в тоалетната, отколкото има в някои махали от българските села... Ало, там телефоните звънят секунди преди земетресение, вие за тоалетните им сте се хванали. Ми да, на някои обикновени обществени тоалетни водата тече във вадичка... странно обаче не отстъпват на европейските варианти.

Гледам че квадратен метър пустиня, върви по-скъпо от квадратен метър в Токио...

Аз къси полета не видях.
В такова метро и гъза да ти бръкнат няма да разбереш кой е бил.

Ти да не мислиш, че аз съм видял
Прибрали са си ги в чантите, щото ако забременеят, няма да знаят от кой е

В това нещо може би бих работил, но не смятам, че ще ми и удобно за живеене.

Значи и У швейцарско бЕгат от село, Ако че селото е Убаво и е близо до градО. Гледам, че са го докарали до даване на пари за да се живее на село, все едно в магазина да ми дават по некой лев, ако си взема хляб.

И защо? Имаш бързи асансьори, имаш безбрежна гледка, имаш в самата сграда и ресторанти, и банки, и магазини, и басейни , и фитнеси... С какво е по-добре да живееш долу в прахоляка?

Абсолютно!
Усещането, че тълпата е около теб, че ти диша във врата, без дори реално да виждаш хората с очите си, а просто да ги чувстваш около себе си е неприятно. Поне за мен. За разлика от едно време, сега вече не обичам големи, пренаселени градове. Изключително отблъскващи са. Стават единствено за работа или за мероприятия и купони, където именно срещата с хора е основна идея.

В такъв случай би се чувствала чудесно в Дивия Запад.
Мегаполисът Los Angeles e място точно като за теб. Става за работа, мероприятия, купони и екскурзии сред природата. Затова и големи горски пожари се случват понякога...

Чувствам се отлично тук, където съм в момента.

И аз тук.

Това е чудесно, но не ми дължиш обяснение. Не се опитвам да препоръчвам relocation. Аз също не живея в Los Angeles. Просто споменавам, че Източното крайбрежие е значително по-урбанизирано от Западното.

Вярно е.

Ми има чист въздух, пространство. Никой не ти пъшка и тропа отгоре-отдолу. Нямаш градина, само някъв шибан балкон. Няма къде да си туриш кошерите. Асансьор не ти и трябва на село. Имаш твоя земя (макар и без недрата и въздушното пространство отгоре), има къде да се отпуснеш под асмата. Можеш и кенеф да си ископаеш в другия край на двора. Може да си зарязваш старите трошки на ливадата или на двора да гният. Абе, няма да ми стигне форума да изброявам. А ти какво имаш против селото?

А копаш ли злато в двора?

Цъ, още не съм стигнал там. Не съм и по копането. Стига ми дето садих храстите.

В едно от колко села?

А кой ти каза, че всичко останало е прахоляк и кой ти е казал,,че всичко описано от тебе влиза в представите ми за човешки живот?

Всичко, да не изброявам. Имам опит с вила на село и не искам и да чувам за своя къща сред природата. Искам култивиран апартамент, а като ми се прииска природа си има хотели, хижи и т.н.

Едно време имаше задача да се изравни стандарта на града и селото, качеството на живот. Което така и не стана и самото разделяне на селищата на две или повече категории е част от проблема. Оттам разделянето на хората на селяни и граждани, и то с такава категоричност, все едно едните са аристократи и благородници, а то и двете са един дол дренки.

В Канада почти няма села, освен туристически атракции. Има "towns", което е по-скоро малки градове. Минусите им са отдалеченост, по-малък избор на работа и услуги, но някои не биха ги сменили с големия град. Което пък е относително, на различните етапи от живата си чевек често прави различен избор.

Факта, че е по-скъпо и населено на Запад, значи ме много хора оценяват точно тия фактори. Веднъж избягал от западащия Изток, много рядко някой се връща там. А бедсвията ги има навсякъде – трябва просто да си застраховаш имота и да имаш готовност бързо да се евакуираш при нужда.

Имаш ги, ако си плащаш за тях само. И може да ги имаш и от не много далечно село, особено с надеждна кола и добри пътища. Друг е въпроса, че държавата се е дистанцирала от много от селата, останала е само природата.

Аз пък не си представям да не излизам от една сграда дълго време, тва ще да е като в някаква матрица.

Ще видим тепърва. Щом този кмет го дават като пример за интересен опит за справяне с проблема, значи проблема го има на много места. Върти сучи, каквото искаш прави, но малките общности имат ограничен ресурс щото са малки и имат малко хора, което автоматично ограничава предлагането на стоки и услуги на техния пазар. Очевадно е че държавата им помага като налива пари за инфраструктура, здравеопазване и образование, обаче това се случва защото баламите в големите градове изкарват кинти в излишък, та има от къде да взема държаната, за да налива по селата. Е, у нас няма от къде да гребе и заради това не налива.

И аз не можех да си представя да не живея в блок. Имах лоши спомени от "вила на село" - черни пътища, кал, животински лайна навсякъде, добитъци по пътя, кукуригащи петли, ревящи магарета - все необучайни звуци и шумове, различни от звук на асансьор, прахосмукачката на комшийката и клаксон на кола.
Сега ме убий, но не мога да живея в блок, с всички тези "удобства". Обаче е вярно, че сега пътищата не са черни, нито кални, няма животински лайна навсякъде, добитъците са сърни и мармоти, които ми улесняват живота, понеже са добро оправдание да не копам зарзавати, тъй като имат обострен апетит към тях. В същото време съм на половин час път с кола от един от най-големите градове в страната, където гъмжи от цивилизация.
Днес вали първият за тази зима сняг. Красиво е. В синхрон е с елхата, която вече украсихме.

Тоест, приемаме, че селата са едни нежизнени структури и няма какво да ги оплакваме. Нещо като видовете, цивилизациите – нямало ги е, после са се появили, пак изчезват и така нататък. Насила не може да ги заселим или оживим.


Изоставена черешова градина над село със затихващи функции и вървящо към вилна зона. За радост на туристите-хайкъри.

Какъв по-различен етап? Вече съм на 50, почти 51, и никога не съм искал да имам къща, особено пък някъде в провинцията.

Нещо такова се получава, щом файдата е по-малка от усилията. От друга страна не означава, че градовете ще продължат да стават по-големи и по-плътно заселени... щото и там действа същия принцип "файда/главоболия". Примерно, на днешно време се оказва, че средната продължителност на живота пряко зависи от това, за колко време линейката ще те откара до болницата. То и доста други неща са се променили, та няма как да очакваме схемите от едно време да работят добре като едно време.

Американският Запад изглежда много различно от американския Изток.
Причината е, че това са нови територии, завладявани с ето такива каруци през 19-ти век:

Пространствата са огромни и няма тенденция към нагъчкани високи сгради с тесни улици между тях като в гъстонаселен стар европейски град.
Големите градове имат представителен бизнес и административен център (Downtown) с високи сгради.
Като стана дума за Los Angeles, ето така изглежда неговият Downtown:

Най-високият небостъргач (73 етажа) е на US Bank. Другите по-високи сгради също са на банки.

Жилищните райони представляват големи села с ниски сгради и търговски центрове, разхвърляни на голяма площ, но всичко е достъпно за минути чрез гъстата мрежа от вътрешноградски магистрали.

Точно по тая причина, казвам и аз, могат да оцелеят и по-близките до големия град български села: да се превърнат в жилищни предградия, спални на мегаполисите. Само трябват добри комуникации докъм тях.

А мене инак ме кефи планината на заден план, може би бих живял в полите и, ако не трябва да ходя на работа. Нищо, че линейката дотам идва бавно...

...а добрите комуникации струват добри пари (щото не само да се изградят, ами и целогодишната поддръжка), които добри пари българските села ги нямат. Отделно манталитета на българите: "моят дом е моята крепост" който пречи да мине идеята, че може да се живее под наем където имаш работа, а не да търсиш работа, където е твоята крепост...

Не стига само шосе, трябва и влак или рейс, защото и децата да могат да пътуват. А при нашите цени на ЖП транспорта това не може да стане. Има и друго, винаги съм се възмущавал, защо до Бистрица или Панчарево върви градски транспорт Значи аз с едно билетче от 1,60 лева се воза от НДК до Халите, а някой се вози за същата цена до Бистрица? Ми сори, ама не е честно и няма никаква логика - който спестява от квартира и данък може да плаща повече за транспорт. А у нас заради нелогични цени не може да се поддържа инфраструктура.

Друг е въпросът, че какъвто и транспорт да има, за мен той не може да замени кръчмата, магазините, офисите на разни фирми на 5 минути пеша от дома.

Започна да ми се изяснява откъде идва заблудата ти. Ти разглеждаш общностите, особено малките, като затворени и изолирани. Един вид, в това село се прави магазин само за хората от това село и затова няма как да работи на сметка тоя магазин. Извън България решенията са по-различни. Супермаркет се прави в едно от група села и обслужва всичките. От балкона си виждам друг малък магазин, до бензиностанцията, който обслужва не само двете хиляди жители на наше село, а и всеки, който мине оттам да зареди. Отворен е от рано до късно. В неделя също. Непрекъснато има хора. Би трябвало да им излиза сметката, защото наскоро го разшириха.

В радиус от 500 метра от нас има три ресторанта - китайски, италиански и португалски. В съседното село, на 2 км, има японски и бразилски. Те също не се издържат само благодарение на местната клиентела, можеш да бъдеш сигурен. Хората мърдат, бре, не стоят като закопани само у тяхната махала.

Е то, мърдането с пари става - без тях шаваш бавничко у махаличката.

Казваш, ходят да зареждат колите и пазаруват, ама това за българските пенсионери из селата или... щото дребна подробност, ама обръща сметката. Та както казвах, платежоспособността определя предлагането, щото аз мога да ти наснимам поне три села, дето магазините им работят у делничен ден следобед, а през почивните дни, е къв гражданин си, ако не си носиш доматите и салатките от града...

Ти си е га ти и капиталиста............. .......Возили се били повече..........

То и ходенето/пътуването на училище ми се вижда едно устаряло явление, при тва че Нета знае доста повече от даскалите по настоящем. Забавачка остана един вид, обаче, докато ги няма родителите. И хранилка за учителите.

Ето ти примерно като безработен, както ти спрат помощите, ще се принудиш да отвориш кръчма (типично селско заведение) или друг дюкян, офис, представителство на някоя фирма на село, да им спестиш бая трафик и разкарване до града.

Не виждам причина за такъв смях. Като се возиш на такси нали плащаш според километрите? Като се возиш на влак или рейс също плащаш според маршрута. Защо явно извънградски маршрути да са на цената на много по-кратки градски?

Аз, като безработен, грам помощи не получавам. И не мисля да отварям каквото и да било, ако не е печелившо.

Защото като е по- скъпо ще му е все тая и ще вземе колата си с която да дойде в града , да го замърсява, да заема паркинг, да прави задръстване , да се бута в навалицата.......Освен това Обеля 3 е извън града , Панчарево си е център.........

То и без това който има кола идва с нея, рейса ползват други хора. А и нали има буферни паркинги на входа на града точно за такива случаи.

Ти слизал ли си в тях...........аз съм слизал.....Има точно 4 коли. Едната сигур е на охраната.

Ама да бе, като са се юрнали селяните да банкират, че като им отвориш един офис за по-лесна връзка с банките... Ирландците се сетили към кръчмата да има безплатен превоз, да им събира клиентите да не закъсняват за наздравиците, че после и да ги развозва по домовете (явно там не върви да седнеш в колата след "само две бири") ама то и за това трябва пиячите да имат кинти... и пак до критична маса платежоспособни клиенти опираме, а това у българските села е като редкоземните елементи — има ги, ама рЕдко се срещат.

Eдно време да минат през кръчмата след работа е било нещо подразбиращо се, сега: само по джоба на богатите граждани! А уж прогресираме и доходите растяли с темпове на майски гъби. Пусти пенсионери – да вземат да имвържат пенсията като % от депутатската заплата, що ли...