Какво ще направите, ако видите плачеща жена на улицата?
Питам ви, защото тази вечер ми се случи точно това.
Към 21:30 ч, се прибирах към нас и в една пресечка до нашата улица чух плач.
Спрях и се ослушах.
Помислих си, че ми се е причуло, но наистина чух женски плач.
Направо целият настръхнах от ужас.
В една малка странична уличка ми се стори, че видях човек.
Приближих се бавно и се огледах да не ме нападне някой в гръб.
Нямаше други хора.
Бяхме само аз и една жена, която беше седнала на един бордюр в тъмното.
Приближих се към жената, но не прекалено близко, за да не ме нападне, ако е пияна, дрогирана или луда и я попитах:
Аз: - Добре ли сте?
Тя: - Да.
Аз: - Имате ли нужда от помощ?
Тя: - Не.
Аз: - Да извикам ли полиция?
Тя: - Не, абсурд.
Аз: - Добре.
Обърнах се и си тръгнах.
Не можех да извикам полиция.
Какво щях да им кажа: "Тук една жена стои на един бнордюр и реве ... елате да й помогнете, като я успокоите!".
Нямаше спешен случай, поне на пръв поглед.
Стигнах до нас и ми хрумна, че зададох много тъпи въпроси.
Върнах се обратно, за да я питам още нещо:
Аз: - Аз ви питах преди малко, ама за да плачете тук сигурно ви има нещо. Мога да извикам някой да ви помогне - полиция, Бърза помощ ... някой друг ...
Тя: - Не, добре съм. аз ви търсих да ви благодаря за това, че поискахте да ми помогнете, ама вас ви нямаше ...
Аз: - Няма за какво да ми благодарите, просто ви чух, че плачете и реших да видя какво става.
Тя: - Ако искате елате и седнете тук до мен.
Аз: - Няма нужда, ще се прибирам, защото ми е студено и не ми се стои на улицата. Вие цяла вечер ли ще стоите тук? Защото тук наистина е студено! Прибирайте се!
Тя: - Добре съм. И моля ви не ми светете с това фенерче в лицето.
(завъртях фенерчето на телефона към земята)
Аз: - По-добре се прибирайте, не стойте тук в тъмното сама!
Тя: - Не, добре съм си.
Аз: - Е, добре аз ще ви оставям тогава.
Тя: - Приятна вечер.
Аз: - Приятна и на вас. И не стойте тук на студа цяла вечер!
И се прибрах в нас.
Голяма помощ оказах, голямо нещо.
Баси тъпака!
Защо ходя да се правя на герой при положение, че никой не ми е поискал помощта?
Как да помогнеш на човек, който не търси помощ?
Спомням си, че след смъртта на Виола заваляха обвинения към съседите, че не са й помогнали.
А защо, когато приятеля ти те бие ти продължаваш да живееш с него?
Знам, че понякога да избягаш от насилието е най-трудното нещо, но ако не потърсиш спасение няма как и да намериш такова.
Поговорката е: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".
А вие какво бихте направили, ако видите плачеща жена в тъмна улица в 21:30 ч.?
Правилно ли постъпих в тази ситуация?
Според вас какво трябваше да направя?
Историята е реална, не съм я измислил.

Плакала съм на улицата и никой не ме е спирал. Изпадала съм в безизходица, обляна в сълзи с бързо и тежко дишане, но гледам да се скрия и прибера. Виждах опити на хора, любопитство... За да го избегна, просто сядах и звънях на близък човек. Да ми олекне.
Казвам ти го, защото не всички имаме нужда някой да ни спре и да разпитва и успокоява. Макар, че аз бих питала и предложила помощ.

Ако видя плачеща жена на улицата и не знам какво да правя, ще попитам във форума, как да се държа в такава ситуация.

Това при жените е доста често срещано, а при някои е ежедневие.
Също е доста често срещано по празниците и около празниците.
Причините са различни но почти винаги свързани с половинката.

Трябва да познаваш сълзите на жените и да разбираш, кога действително имат ядове, неприятности или просто фуртиции.
Те могат да циврят за всичко и по всяко време. В други случаи могат да ти създадат сума ти неприятности, а погледнато от тази им страна, няма по-долно същество от жената, независимо от възрастта им. Дали е на две, пет, десет или 60 години, те се не променят.

А в този случай, ако бях аз на твое място, днес щях да знам цялата и история и почти целият и живот
Тя няма нужда от полиция или подобни. Ако и трябват, ще си ги намери, няма да седи по пейки, тротоари, плочки, павета или да обикаля безпътно улиците като гламава.
В такива моменти имат нужда от две неща: Или да са сами, или да си поговорят с някой.
Като си се появил е останало второто, ама ти си я одебал.

А вие какво бихте направили, ако видите плачеща жена в тъмна улица в 21:30 ч.?
Правилно ли постъпих в тази ситуация?
Според вас какво трябваше да направя?

Човек постъпва така, както му идва, без значение дали е правилно или неправилно.
Обикновено това, което човек прави, го прави, защото го смята за правилно, та каквото и да си направил, си го направил правилно.
Хората не винаги са това, което изглеждат.

Аз не мога да ти кажа с точност какво щях да направя, защото не съм я видял.
Първото нещо, щях да я скенирам цялата с един поглед и в същото време да преценя мястото където е седнала, както и всичко останало около нея.
Мога да я подмина, без нищо да и кажа.
Мога да и повдигна настроението минавайки и да си продължа.
Но типично в мой стил, щях да седна до нея, да я погледна, както и тя мен, и както ти казах, днес щях да знам почти всичко за нея и то без да и задавам никакви въпроси

Просто всичко е според зависи.
Дали тя е жертвата или стръвта. Как и в каква посока ще заговори. Целият и начин на поведение.
И винаги трябва да си наясно, че забъркаш ли се с жена, започват неприятностите, както и това, че понякога всеки човек може да изпадне в беда и да има нужда от помощ, ако ще тази помощ да се състои само в един разговор.
Думите не само качват на бесилото, но и свалят от него.

Виждал съм, ама не се намесвам с непоискано съдействие.Има много причини една жена да плаче и малко от тях изискват намеса от непознат. Все пак си зависи де, обикновено поспирам и се заглеждам за да оценя ситуацията. Ако жената иска помощ и види, че някой я гледа все ще установи визуален контакт или друго. Ако не иска никой да и се меси то си личи. И така.
Иначе съм се намесвал при явно насилие.
Единият път момче и момиче, къмто 18 годишни, мацката беше азиатка, си изясняваха отношенията насред булевард "Мадрид". ОК, няма нужда от намеса, ама по едно време момчето я блъсна в стената и я хвана за гушата. Е, тогава аз го хванах изотзад зад врата и тихичко и кротко му обясних, че също имам дъщеря на такава възраст и ще ми бъде много неприятно ако някой разговаря с нея по този начин. И че е добре да намери друг метод да си оправят отношенията. Онзи се извини, мацката каза, че няма нищо и отидоха да се разправят в парка, ама вече не така бурно и на 1 метър дистанция.

Другият път не знам какво стана, мъж и жена се сбутаха в Билла пред някаква хладилна витрина. Забелязах ги, когато мъжът удари шамар на жената. Е, хванах го за реверите, дръпнах го и го разтърси. Навиках му нещо там и ситуацията се поукроти. Да, ама тогава дойде мъжът на жената и той налетя да бие чичката Та накрая държах с едната ръка единия, с другата другия и ги държах на дистанция. Като дойде охраната ги оставих да се оправят.

та това са ми спомените. При явна агресия по бих се намесил, ама при кротък плач най-вероятно не. Е, има разлика дали жена плаче на оживена улица или сама в тъмната гора на парка например. Та зависи.

Абсолютно правилно си постъпил, не виждам за какво се упрекваш. Длъжен си бил да предложиш помощ, но не и да я натрапваш. Ти си направил точно каквото е трябвало.

Жоре, постъпил си добре и смело. Видял си че не е ранена, нямала е нужда от помощ, достатъчно е.
Но не е трябвало да се връщаш. Първия ти диалог с нея е бил достатъчен.
Но да кажеш, че ще се прибираш, защото ти е студено не звучи мъжки.
Не се говори така пред жена, веее. Казва се "Ще се прибирам, защото ме чакат" или нещо от сорта...

Казах, че ми е студено, за да й намекна, че и тя е на студено и трябва да се прибира.
Мога ли цяла вечер да стоя на студа, за да й правя компания?
А и бях натоварен с портокали и кисели млека, нямаше как да стоя на студа и да си лафим цяла вечер.
Не било мъжко ... дрън-дрън ярина!

Даааа
Казва се: Времето не е за мъже, а като гледам, не е и за жени
Да се прибираме, А Кво ше кажеш

Жените, Жоре, не мислят като мъжете. Ако искаш да се научиш да ги разбираш учи се, като те съветват, а не викай "дрън дрън ярина"

Даааа, Жорето не каза възраст мерки с ена дума готина ли е.
Сигурно не е.

https://nova.bg/news/view/2018/01/01/202803...%B4%D0%B5%D0%BE

Право думаш, има си значение

Жените не е нужно да бъдат разбирани, а обичани.

Що не ѝ донесе одеялце, когато си се върнал? Или да я беше наметнал... Но по-добре да беше постоял с нея, както те е поканила
Щом си се хванал да помагаш...

Скоро ще разберем защо не го е направил.

Че що да не можеш Кво пречи
Ще поседите, ще постоите, ще се поразходите, ще се заврете някъде на топло и после кой от къде е.

Едно от нещата за които питам е - От къде си, има ли с какво да се прибереш по това време, съответно и кинти за билет, ако е от друго населено място.
Мога да ти разказвам някои такива случки из моя живот, но ще разкажа за една.
Някога, може би нямах и 20. Бяхме се събрали приятели, приятелки и по едно време някой или някоя дойде с едно момиче.
Момичето никой не го познаваше, а и този или тази, която я доведе, също не е познава.
Някъде я намерили по улицата.
Заговорих се с нея. Била от Шумен, ама някаква приятелка ли, та не помня какво я били излъгали или тя побегнала от тях, и дошла в София.
Мина 23:00 часа и всички се разотидоха. На никой не му пука.
Викам и - Кво ше праиш сега
Времето хладно, тъмно, не е за сами момичета.
Фанах я за ръчичка и айде у нас.
Хубаво, ама майка ми се беше нещо разлютила, а и беше писнало от мойте ежедневни изпълнения и не исках да се разправям.
Заведох я в мазето, ама тогава мазетата бяха чисти и топли.
Имах една хубава пейка, мека.
Викам и - Легай да спиш колко можеш и утре влака за Шумен, че не ги знам ваште как ще спят тая нощ.

Сутринта по светло я изпратих по живо по здраво, да съм спокоен и така.

Да, но често ни упрекват, че не ги разбираме

Интересно преживяване си споделил тук.
За мен ,реакцията ти е отлична!!Трогнал си се.Овладял си първоначалното..."настръхване от ужас" и си се отзовал.
Размислите- мн.добри.(каквото си трябвало,си направил).
Подходът ...добър!Мен ,като ми повторят нещо (напр.полиция,"не стойте на суда",ме дразни.И да искам да извикаш някой,ще кажа-не!Е, жената пък може да не мисли,като мен и да и е приятно,разбира се.Така,че това, последното,не го отразявай)




А аз какво ше направя....знам ли......

Абе жени ти го казват! Денек вземи си поука, не се цупи.

И не си я пипнАл??

Нещо ми се стори много дървена и се отказах.
Е, може би ако бяхме у нас, със сигурност
Надаше се момичето и нямаше нищо против, но предпочитах да си говорим и да си пуша цигарите.
За през денят си имах пре достатъчно за да се занимавам и през нощта

Важното е да не ми тежи на съвестта и да я мисля, да не и се е случило нещо.
Е така, край мен и на сутринта да знам, че е жива и здрава.

Пак тия години беше, обажда се гаджето, че две нейни приятелки, както и мои го закъсали.
Не могат да се приберат, защото се уговорили с една друга приятелка да спят у тях, но нещо не се получило, а не искат да се приберат у тях, защото друг път какво ще кажели. Нямало да ги пуснат.
Как и да е. Викам и - Прати ги у нас. Ще спят при мен.
Дойдоха, седнахме, побъбрихме си и им предоставих дивана, а аз си направих легло на земята.
Легнахме си, аз си се наспах и на другият ден те си тръгнаха.
Видели с мойта в даскалото и рекли - Малиий, цяла нощ не можахме да спим
На едната все и се привиждало, че ставам и отивам към тях.
Колко сме им се смели тогава.
Едната ми беше много голяма приятелка, а тази, която и се е привиждало, ти я познаваш
Бъдещата ми и бивша жена

Бил си ОК. Не се вълнувай. Браво, Жоре!

Точно така се прави. Как иначе ще знаеш какво да правиш другия път, когато видиш плачеща жена на улицата в тъмното?

Правилно, Жоре, правилно. Неправилно щеше да е, ако от тъмното беше изскочил някой як бияч да те обере, додето опитваш да помогнеш. В случая обаче всичко е било точно.

Щото не ни обичате правилно. Иначе кой ще се сети за разбиране...

А не се ли сети да й предложиш да я изпратиш в тая връзка? Все е по-добре, отколкото да й кажеш: Вижте, айде, ако обичате, прибирайте се, щото киселото мляко ще ми се вкисне. Примерно, де.

Много напреднаха технологиите и никой не чете книги, затова е така

Явно жената е имала нужда да си поплаче сама.Повече от това няма какво да направиш.

И аз така: "предлагам помощ, пък ако щеш".

Не беше подходящо да й нося одеяло.
Достатъчно беше, че ходих да я питам защо плаче и има ли проблем.
Опитах се да помогна, но тя нямаше нужда от моята помощ.

Ще я оставя да се наплаче. Кой съм аз, та да се вра в работите на другите. Бих зачел нейното право на себеизразяване, без да се намесвам. Човек има право да е тъжен.

Защо не я покани у вас, може да е нямало къде да отиде. И е било неудобно да предложи сама; А може би е търсила усамотено място да си поплаче. Все пак е било на твоята улица, не може да си съвсем безучастен, мисля.

Е, да, сложно е на момента. На мене правилното решение често ми идва впоследсвие, след време. А кой знае кога ще срещнеш следващата разплакана жена. Макар и вече да знаеш какво да направиш.

Да, с един мъж би било къде по-лесно: "Я се стегни! Ти мъж ли си бе..."

Не знам как да предложа на непозната жена да дойде в нас и да не звучи зловещо.
И то плачеща жена в тъмното.
Ако жена предложи на друга жена да дойде у тях няма да е чак толкова зле.
Но мъж ...
Не се сещам коя от жените, които познавам ще се съгласи на подобно предложение ... какво остава за напълно непозната жена.
Все още не знам какво да направя в аналогична ситуация.
И накрая ... мъжете рядко плачат на публични места.

И аз не знам как бих реагирала. Сигурно щях да попитам дали мога да й помогна с нещо. И да я попитам дали иска да отидем в някое близко заведение да пием чай, ако имам време.

Именно, точно това е най-подходящото в такава ситуация!

Тя дали ще се съгласи си е нейна работа, но такова предложение е най-доброто, което можеш да направиш!

Ще я питам що плаче и ако причината не ми се види основателна, ше и плесна два шамара, да знае за кво.

Да, бе ... Чай. Не може ли вино?

Така не се прави.
Няма кво да и даваш тема за мислене.
Ставам, подавам и ръка да стане и тръгваме.

Е ти сега кво.
Ще чакаш някой мъж да се разплаче за да се престрашиш и да го поканиш у вас ли.

Многостранен (или много странен) си. След плачещите жени и плачещите мъже може би е време да споделиш и мисли за плачещите върби...

Беше 21:30 ч.
По това време не работят много заведения.

Ти си добьр човек.

Ама ти и вино вкъщи нямаш, нали?

Аз, например, бих се замислил колко пари имам в портфейла.
Да те оберат така не е изключено.

Първоначално и аз това си помислих.

Нямам вино в нас.

Ми купи си.

За какво ми е вино?
Да напивам жени, за да правя секс с тях ли?
Аз не правя такива неща.

Изпускаш най-основното от живота.
Това е живот напразно. Пропилян.

Дори най-убитите имат някакъв личен живот от време на време.
Говоря за кариеристите.

Що трябва да ги напиваш, ще им сипеш винце, мезенце, ще им направиш моабет и сексът сам ще си дойде. Ти да не мислиш, че само пияните жени правят секс. Ех, момко, момко, или си зелен или си се затворил и мислиш за потъналите гемии на човечеството, вместо да си гледаш кефа.