На Жорето му трябва големия град.
В тая задръстена провинция няма да разбере какво е пропуснал.
А може би така е по-добре.
Иначе може да се гръмне.

Като гледам, много по-вероятно е те теб да напият.

Възползваш се от нея, щото е уязвима, а. Майтап, знам че не ти пука.

Знам.
Такъв е животът!

Не, не знаеш
Винаги ми е пукало, затова никога никой не съм изоставял, и най-важното, никога не се възползвам от нещастието на хората, особено от жена изпаднала в беда.

Знаеш какво е Император.
Човек, който има империя, и накъдето и да погледне, всичко е негово.
Е така съм бил аз през годините, но не със земи, а със жени, и всичките ме обичаха, защото има за какво.

Най-големите ми врагове от преди 30 години до ден днешен ми имат уважение, защото пак има за какво.

Затова ти казвам, че не знаеш.
Много е лесно да се възползваш на момента от безсилието на една жена или който и да било, за каквото и да е, но като отмине този момент, какво става.

Доста измет има на този свят та и аз да съм такъв.

Просто направих кратко сравнение на ситуацията.
Жорето какво е направил и аз какво бих направил.
Той се е поинтересувал, но нищо не е разбрал и си е тръгнал.
Аз не бих си тръгнал, докато не преценя ситуацията. Мотива, който я е довел до това състояние, и да съм сигурен, че всичко ще е наред с тази жена.

Какъвто си го изживееш.

Но не знаеш какво е в отвъдното, а аз и него го знам.
Затова скачай смело в живота, защото той бързо минава.

Срам путка не ебе, но има и още много.
Трябва да накараш една жена да се почувства значима.
Да повярва в теб.
Да тръгне с теб без посока без да задава въпроси на къде вървите.

Винаги си казвал, че устата ти е голяма и си голямо плямпало.
И аз казвам подобно: Имам много дълъг език и не можеш да ме надговориш.

Ама нали трябва и да знае какво да каже на една жена. С приказки на социална тематика трудно става, на де кажа хич.

Е, все ще намери некоя умна жена да си рицитират Пушкин.

Пушкин може да стане, ама политико-социалнния рев - не.

Абе не е точно така.
Я виж Нинова, Цачева, Лилито ...
Не са останали на сухо.

Ама те не рИват, те се перчат и радват.

.
Имаше един филм с подобен сюжет : "Nuit d'ivresse" ("Пианска нощ", но на френски не звучи така грубо) От 1986 с Josian Balasko и Thierry Lhermite.

Една жена излиза (освободена и ... яко загоряла) от затвора, няма къде да отиде и седи самотна на една гара. Един мъж, чака гаджето си което не пристига и той й предлага да седнат в кафенето на гарата, да изпият по едно кафе. Така от кафе на уиски (и други), от кръчма на кръчма ... на другата сутрин (мъжът) се чуди какво е това в леглото му и защо е там и т.н.