За да бъдем обективни се налага да кажем и за най-големия му грях към България.Никой,никога не е притискал България да обявява война на САЩ и Англия.
Напротив, имало е силен германски натиск.
Стефан Груев в "Корона от тръни" пише :
" ... Веднага след японското нападение на Пърл Харбър и влизането на Съединените Щати във войната Драганов (посланик в Берлин) телеграфира на 12 декември (1941) : "Hа държавите, подписали Тристранния пакт, се предлага да обявят война на Америка." В същото време германският и италианският пълномощни министри в София предявиха същото искане пред външния министър Иван Попов. Това беше съобщено незабавно на Царя, който този ден беше в двореца в Кричим. В очакване на завръщането му, кабинетът се събра на спешно заседание. Искането на Оста поставяше сериозен проблем за юридическото тълкуване на Тристранния пакт, чийто трети параграф задължаваше всяка държава членка да оказва пълна помощ на всеки друг член, жертва на чужда агресия. Тезата, поддържана от Оста, беше, че Съединените Щати първи са обявили война на Япония и от техническа гледна точка агресорът са те. Поради това България, както и другите подписали страни, са договорно задължени да обявят война на Америка и нейната съюзничка Англия. Този ден Бекерел (германския посланик в София) посети три пъти Филов (министър-председателя), настоявайки за бърз утвърдителен отговор. Рибентроп, който трябвало да произнесе реч на другия ден, искал да може да оповести, че и България е обявила война на Съединените Щати и Англия. Пред настояванията на Филов, Министерският съвет се съгласи с това тълкуване и прие искането на Оста. Само двама министри, Димитър Кушев и Иван Горанов изразиха своето колебание. Аргументът за това съдбоносно решение беше, че както Америка, така и Англия са далечни задморски страни и че обявяването на война било чисто "символичен" акт без практически последици.
Същата вечер Филов и Попов бяха приети от Царя, който беше твърде недоволен от това ново развитие на нещата, въпреки че министър-председателят подчерта и пред него, че тази "символична война" в никакъв случай няма да наложи никъде участие на български войски. "Царят прие решението - пише Филов (в дневника си), но очевидно с неохота. Той беше раздразнен и загрижен."
Според думите на Лулчев, Цар Борис му казал, че няма нищо общо с обявяването на войната, че това било направено от министрите, а не от нeгo. Той даже смъмрил много ядосано Филов и Попов.
На следния ден, 13 декември, Филов се яви пред Парламента и оповести, че България, "вярна на своите задължения по Трстрания пакт и за да демонстрира своята солидарност с другите нации на Нова Европа", обявява символична война на Съединените Щати и Англия. Заседанието беше бурно, опозицията начело с Никола Мушанов и Петко Стайнов протестира рязко, обаче болшинството гласува утвърдително, приемайки Филовите уверения, че се касае само за символичен акт.
Страната посрещна новината с дълбоко изумление, раздвоена между опасения от англо-американски репресии и надежда, че двете Велики сили "ще разберат, че ние сме направили това само под германски натиск и че в действителност това обявяване на война не означава нищо конкретно."
Драганов остава изненадан. Той телеграфира, че присъединяването към Тристрания пакт не налага неизбежно на България да обяви война на Америка и Англия ... "
Та натиск е имало и то доста силен.
Можел ли е Цар Борис да се противопостави и предотврати това обявяване на война?! Може и да е можел, но неговата основна грижа е да предотврати участието на български войски на руския фронт. Той влага цялото си умение за тази цел, което съвсем не е било лесно!