Абсолютно си прав!Поддържам на 100%, вече няколко пъти писах , да го формулирам по ясно:
Монархията, веднъж загубена, не подлежи на възстановяване в реален времеви период.
И разговора, който водим, е чисто теоретичен, просто сравняваме как се справят сега съществуващите монархии в сравнение с републиките.Това съвсем не означава, че ако една република стане монархия, то тя ще се справя по-добре!

Всъщност, мога да ползвам и само вторият ти въпрос, за да формулирам мнението си.

В съвременните демокрации, Кралската институция е един ДОПЪЛНИТЕЛЕН властови коректив.Коректив, с който републиканските форми на управление просто не разполагат.Коректив, който може с много лостове да коригира демократичния избор на населението.Който избор, както показва историята, въпреки че е демократичен и свободен, не винаги е най-добрия за същото това население.Поради наличието на този допълнителен коректив, и ефектите от намесите му, които могат да си видят по статистическите данни , аз считам че парламентарната монархия е по-добра форма на управление от парламентарната република.

О,о правомощия има,бол.Каква е ползата от тях за англичаните?

Въпрос: каква е разликата между правата на краля и правата на президента в една президентска република в подкрепа на кралската институция? Примерно Тръмп, който подобно на крал служи за това да уволнява, да забранява и да налага вето (някой от правата му засега не са ползвани, въпрос на време, а разполага и с други права)

В какво точно се изразява уникалността на ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ властов коректив на краля в рамките на конституцията, който да е "terra incognita", недостъпно явление за президентската институция?

Отворен съм за нови познания, затова те помолих за отговор по същество на въпрос, с който очевидно си добре запознат. Целта ми не е да те отричам, а да науча нещо. Ще бъда благодарен, ако отговориш в удобно за теб време, само те моля да не ме прехвърляш към линкове с автобиографии или нещо подобно.

Моля те не си измивай ръцете с мен. Ти ме попита и аз ти посочих заключителното изречение от първия постинг, което отчетливо формулира темата.

Вместо спорове на дребно, нека разберем каква точно е уникалната роля на Монарха при наличие на проблем.

Защо?

Нали не бъркаме ветото на Тръмп, което може да бъде отменено от Сената, със "Съгласието на Краля", което категорично може да забрани на английския сенат да разглежда даден въпрос без повече дискусии?

Това е самата "вечност" на институцията.Всички останали демократично избрани инструменти на властта са преходни, за 4, 5, 8 или 10 години максимум.Което принципно е добре, но понякога , от чисто конюнктурни цели, временната власт не приема мерки и решения чийто положителен ефект е отложен във времето за след тяхното управление.Там Кралската институция "натиска" малко.А във Европа (изключая Франция и Русия), президентските правомощия са несравнимо орязани, в сравнение с кралските.Може ли да ми отговориш честно на един въпрос без справка с Гугъл?Знаеш ли кой е президента на Германия?

Защото самата система на демокрацията е такава, щяха да умуват, да се карат, да си правят импийчмънти, да има демонстрации и протести.А кралицата съвсем "недемократично" ги уволни всичките и назначи нови избори, без да пита никой.Е, кое решение може да е по-бързо от нейното?

Какво измиване на ръце? Кой пусна темата : аз или ти!

Kой трябва да отговори на въпроса на Cury : аз или ти ?

Примерно Тръмп, ако беше избран в една монархия, най-вероятно краля щеше да го уволни.Ти, като американски гражданин, смяташ ли това за добро?
И още нещо, но не на последно място.Понеже подхождаш напълно добронамерено този път, помисли над един въпрос - защо и най-голямата откачалка политик в монархиите демокрации, не инициира референдум за премахване на монархията, след като е толкова безсмислена и скъпа според теб.Знаеш ли защо - ще го линчуват.И като пиша "линчуват", имам предвид точно това , най-вероятно озверялата тълпа ще го пребие до смърт.И на никой няма да му пука.Смяташ ли, че от тези половин милиард души, които живеят в монархии, не са се родили достатъчно умни глави, да се сетят, че институцията е безсмислена, ако това наистина беше така?

Добре, пример с опита за преврат в Испания 23 февруари 1981 :

Група офицери недоволни от ... няма значение, всичко го има в Интернета -, решават да премахнат законно, избрания парламент, влизат на заседанието на Кортесите (испанския парламент) стрелят във въздуха, депутатите залягат под банките, военните обявяват военно положение и че те вземат властта.

Испанската телевизия предава всичко това и цял свят го гледа, включително и аз

Чакат съгласието на Краля. Хуан Карлос, след консултации, някъде в малките часове на 24 февруари се явява по телевизията в пълна бойна (бойна, не парадна) униформа и ... ЗАПОВЯДВА на частите, участвали в пуча, да се приберат в казармите, а на ръководителите да се предадат, което, те и правят.
Без него превратът щеше да успее за няколко дни, след което в Испания отново щеше да започне Гражданска война - може би не толкоз жестока като в 1936, но все пак гражданска война. Вследствие на което Испания нямаше да влезе в ЕС

И така нататък, и тем подобни!

Buitenlander ти даде други примери (Австралия, Австрия).

Iridium ти разказа за Белгия!

Още нещо ?!

Имаме пресен пример за "тънка интервенция" на кралската институция от вчера.
Коментира се и по CNN, и по Euronews, и чак по българската телевизия.
Вчера Елизабет връчи мандата на тези, дето ще преговарят за излизането на Великобритания от ЕС.При връчването, наруши всички протоколи, беше облечена в костюм в цветовете на ЕС, и отказа да си сложи короната, за да не разваляла линията на костюма, държаха и я отстрани.Гарантирам ти, че на бъдещите преговарящи вече им е "стегнато лайното", и че, ще има още какво да чуем от кралския двор за излизането от ЕС......

Малко е дълго, но който се интересува може да го прочете.
Смятам че е обективен поглед към двете форми на управление.

"Ние идваме до формалния аспект на държавата - въпросът за монархията срещу републиката - който се обсъжда най-вече от изключително емоционална, а не от рационална гледна точка. Дебатът продължава с аргументи ad hominem. Наблюдавани са няколко недостойни обитатели на царските тронове и след това са представени като примери за монархия като такива. Защитниците на монархията не са по-добри. Те сочат към корумпирани професионални политици, за които съществува достатъчен брой, и твърдят, че това е необходимата последица от републиканската конституция. Нито пък е рационален аргумент. Има добри и лоши монархии - добри републики (като Швейцария) и други, които далеч не живеят до един и същи стандарт.

Всяка човешка институция в края на краищата има своите добри и лоши страни. Докато този свят е обитаван от хора, а не от ангели, престъпленията и грешките ще продължат да се случват ... Републиканците обичат да твърдят, че монархическият режим означава управлението на аристокрацията. От друга страна, монархистите посочват икономическите трудности, данъчните тежести и държавната намеса в личния живот в съвременните републики и сравняват това състояние на нещата със свободата и икономическото благосъстояние в монархиите преди 1914 г. И двата аргумента са неубедителни. Те използват стария пропаганден трик за сравняване на резултатите, предизвикани от напълно различни причини. Всеки, който е честен, ще сравни сегашните монархии с днешните републики. Тогава ще стане очевидно, че родителската аристокрация не заема по-голям дял от водещите позиции в монархията, отколкото в републиките и че всички държави, независимо от формата им на управление, са повлияни еднакво от сериозните проблеми на наши дни.
Републиканците често заявяват, че монархията е форма на управление, принадлежаща към миналото, докато републиканският е този на бъдещето. Дори леко познаване на историята е достатъчно, за да се опровергае това. И двете форми съществуват още от най-ранните времена (въпреки че монархическите периоди обикновено са продължили значително по-дълго от републиканските). Във всеки случай е заблуждаващо да се нарича институция, която вече намираме в древна Гърция, Рим и Картаген, форма на управление на бъдещето.

При всяка обективна дискусия трябва да зададем този въпрос на своето място в нашата йерархия на ценностите. Не е случайно, че говорим за "формата" на правителството. Съществува голяма разлика между "формата" и "съдържанието" - или целта - на държавата. Последното е неговият съществен raison d'etre, неговата душа. Първото отговаря на телесната форма на живо същество. Определено не може да съществува без другото; Но в една нормална йерархия на ценностите душата заема по-високо място от тялото....

...Основната цел на държавата, нейното "съдържание", се корени в естественото право. Държавата не е самоцел; Тя съществува в името на нейните граждани. Следователно, то не е източникът на цялото право (твърдението, което все още е твърде широко прието), нито пък е всемогъщо. Неговата власт е ограничена от правата на нейните граждани. Тя е само свободна да действа в онези области, които са извън тяхната свободна инициатива. Поради това държавата винаги е служител на естественото право. Нейната задача е да даде практически ефект на този закон; нищо повече.

Ако мисията на държавата е практическата реализация на естествения закон, формата на управление е средство, чрез което общността се опитва да постигне тази цел. Това не е самоцел. Това обяснява сравнително подчиненото значение на целия въпрос. Несъмнено голямо значение се отделя на избора на правилните средства, тъй като този избор ще определи дали да се постигне или не краят. Но това, което трае в политическия живот, е само естествено право. Опитът да се реализира този закон на практика винаги ще трябва да отчита настоящите условия. Да говорим за вечно валидна форма на управление, при всички обстоятелства, показва невежество и презумпция.

От това изглежда, че е безрезултатно да се опитваме да определим - най-вече от неправилните философски предпоставки - обективната стойност на една или друга форма на управление. Дискусията ще стане плодотворна само ако имаме предвид края, който всяка такава форма има за цел да служи. Ето защо не става въпрос да изследваме каква стойност трябва да придадем на монархиите или републиките като такива. Това, което трябва да се запитаме, е коя форма предлага най-добрите шансове за запазване на естествения закон при сегашните условия.

...След като тази точка бъде изяснена, можем да преминем към още два проблема, които често се вмъкват в тази дискусия и заплашват да отровят цялата атмосфера. Има постоянна противоречия относно връзката между монархията, републиканството и демокрацията. Тук отново се натъкваме на замъгленото мислене, характерно за нашата епоха на лозунги и пропаганда. Концепцията за демокрация стана безкрайно еластична. В Русия той е съвместим с масови ликвидации, тайна полиция и трудови лагери. В Америка, от друга - и понякога в Европа - дори политическите теоретици често не могат да разграничат републиканството от демокрацията. Освен това и двете думи се използват за обозначаване на концепции и характеристики, които далеч надхвърлят политическата област и принадлежат към икономическата или социологическата сфера. Ето защо трябва ясно да се заяви, че демокрацията в общи линии означава правото на хората да участват в определянето на своето развитие и бъдеще.

Ако приемем това определение, ще видим, че нито една от двете класически форми на управление не е свързана по своята същност с демокрацията. Демокрацията може да съществува под двете форми, точно както съществуват авторитарни републики, както и монархии. Всъщност монархистите често претендират, че функциите на демокрацията са по-добре под монархия, отколкото в републиката. Ако погледнем към днешна Европа, със сигурност има някаква истина в този аргумент, въпреки че нейната валидност може да бъде ограничена във времето и пространството. В същото време е необходимо да се отбележи, че в малките държави, които са силно вкоренени в техните традиции, като Швейцария, демокрацията и републиканството могат да съществуват успешно.

....Още по-горещо се обсъжда въпросът за монархизма и социализма, републиканството и социализма. Причината за това е до голяма степен, че в немскоговорящите страни голямото мнозинство от официалните социалистически партии са републикански. Оттук намираме сред тесните и необразовани умове убеждението, че социализмът и монархизмът са несъвместими. Това вярване се дължи на едно основно объркване. Социализмът - поне в сегашния си вид - е по същество икономическа и социална програма. Тя няма нищо общо с формата на правителството. Републиканството на някои социалистически партии не произтича от действителните им програми, а се дължи на личните убеждения на техните лидери. Това се вижда от факта, че мнозинството от наистина мощните европейски социалистически партии не са републикански, а монархически. Такъв е случаят във Великобритания, в Скандинавия и в Холандия. Във всички тези страни ние не само намираме отлични отношения между короната и социалистите, но не можем да избегнем впечатлението, че монархията осигурява по-добра почва за партиите от работническата класа, отколкото републиката. Във всеки случай, опитът показва, че социализмът остава по-дълъг власт под монархия, отколкото под република. Един от великите лидери на Британската трудова партия обясни това с умереното и балансиращо влияние на Короната, което даде възможност на социалистите да изпълняват програмата си по-бавно, по-разумно и по-успешно. В същото време един владетел, който стоеше над партиите, представляваше достатъчна защита за опозицията, така че не е необходимо да се прибягва до крайни мерки, за да си възвърне властта. Той можеше да наблюдава развитието по-спокойно.

Дали това е вярно или не, фактите доказват, че е неоправдано да се направи изкуствена разделителна линия между монархията и социализма или между монархизма и класическата демокрация. Същото важи и за републиканския. Трябва да се спомене още една точка. Това е честото объркване, особено сред тези, които не са обучени в политическите науки, между монархията като форма на управление и една или друга монархическа династия; С други думи, объркването между монархизма и легитимността.

...Легитимността, специална връзка с един човек или една династия, е нещо, което трудно може да бъде обсъждано в разумни и обективни условия. Това е въпрос на субективно чувство и затова се защитава или се противопоставя на аргументите ad hominem. Всяко рационално обсъждане на настоящите проблеми трябва да направи ясно разграничение между монархизма и династичната легитимност. Формата на управление на държавата е политически проблем. Следователно тя трябва да бъде обсъждана независимо от семейството или лицето, което стои или стоеше начело на държавата. Дори в монархии се случват династични промени. Във всеки случай институцията има по-голямо значение от нейния представител; Последният е смъртен, докато първият - исторически, е безсмъртен.

Да погледнем на форма на управление само с поглед към сегашния си представител води до гротескни резултати. Защото и в този случай републиките също ще трябва да бъдат съдени не по политически причини, а според характерите на техните президенти. Това, разбира се, ще бъде височината на несправедливостта....
Трябва да се добави, че сред протагонистите на монархизма в републиканската Европа има относително малко легитимисти. Крал Алфонсо XIII на Испания веднъж отбеляза, че легитимността не може да оцелее в едно поколение. То е ценно там, където съществува силно установена, традиционна форма на управление, с която повечето граждани са доволни. Но този вид легитимност може да се намери в републиките, както и в монархиите. Човек може да говори за републиканския легитимност в Швейцария и Съединените щати, както може да се говори за монархически легитимност във Великобритания и Холандия. В повечето страни от Европа, разбира се, в течение на вековете има толкова много дълбоки промени, че легитимността се среща по-рядко. При тези условия е особено опасно да се прибягва до емоционални аргументи.

Сега сме в състояние да определим какво разбираме от монархия и република. Монархията е тази форма на управление, в която държавният глава не е избран, основава службата си на по-висш закон, с твърдението, че цялата власт произлиза от трансцедентален източник. В република се избира най-висшият държавен служител и следователно извлича властта си от своите избиратели, т.е. от конкретната група, която го е избрала.

...Като оставим настрана чисто емоционалните съображения, има добри аргументи и за двете основни форми на управление. Най-важните аргументи в полза на републиканството могат да бъдат обобщени, както следва: На първо място, републиките, с някои изключения, са светски. Те не изискват обжалване пред Бога, за да оправдаят тяхната власт. Техният суверенитет, източник на тяхната власт, произтича от народа. В наше време, което се отклонява все повече от религиозните понятия или най-малкото ги препраща към областта на метафизиката, светските конституционни концепции и светската форма на управление са по-лесно приемливи, отколкото форма, в крайна сметка в теократични идеи. Поради това е по-лесно за република да приеме светска версия на правата на човека. Предимството, което тази форма на правителство предлага, следователно е, че тя е по-близка с духа на нашето време и следователно с голямата маса на населението.

Освен това изборът на държавния глава зависи не от раждането, а от волята на народа или на елита. Мандатът на президента е ограничен. Той може да бъде отстранен и ако е неспособен, лесно е да го замести. Той е обикновен гражданин, той е в по-близък контакт с реалния живот. И се надяваме, че с по-добро образование масите ще стават все по-способни да избират точния човек. В монархия, от друга страна, след като лош владетел се е изкачил на трона, е почти невъзможно да го отстрани, без да сваля целия режим. И накрая се твърди фактът, че всеки гражданин може поне да теоретично да стане президент, насърчава чувството за политическа отговорност и помага на населението да постигне политическа зрялост. Патриархалният характер на монархията, от друга страна, кара гражданите да разчитат на своя владетел и да прехвърлят цялата политическа отговорност на раменете си.

Този и предният ти отговор са интересни и пораждат размисли. Явно задаването на кратки насочващи въпроси по същество работи.

В тази връзка се замислям какво ли би било, ако Тръпм се беше родил като законен престолонаследник в някоя развита държава с конституционна монархия и беше в правото си категорично и без дискусии да забрани на Сената да му се бърка...

...В полза на монархията се излагат следните аргументи: Опитът показва, че царете най-често управляват по-добре, а не по-лошо от президентите. Има практическа причина за това. Крал е роден в кабинета си. Той расте в него. Той е в истинския смисъл на думата "професионалист", експерт в областта на държавното управление. Във всички сфери на живота, напълно квалифицираният експерт е оценен по-високо от аматьора, колкото и да е брилянтен. За особено в трудна, високо техническа тема - и какво е по-трудно от съвременната държава? - знанията и опитът превъзхождат блестящия блясък. Очевидно съществува опасност един некомпетентен да успее на трона. Но не беше ли избран за лидер Хитлер и избран за президент Уорън Хардинг? В класическите монархии от Средновековието почти винаги е възможно да се замени очевидно неспособен наследник на трона с по-подходящ. Едва с упадъка на монархизма, в епохата на дворцовия деспотизъм във Версай, тази коригираща мярка била отхвърлена. Нищо не би било по-подходящо в съвременната монархия, отколкото създаването на съдебен трибунал, който, ако е необходимо, може да се намеси, за да промени реда на наследяване на трона.

Още по-важно от "професионалната" квалификация на краля е фактът, че той не е свързан с никоя страна. Той не дължи длъжността си на група избиратели или на подкрепа на мощни интереси. От друга страна, един президент винаги е задължен на някого. Изборите са скъпи и трудни за борба. Силата на парите и големите масови организации винаги се усещат. Без тяхна помощ е почти невъзможно да станеш държавен глава на република. Подобна подкрепа обаче не е предоставена за нищо. Държавният глава остава зависим от онези, които му помагат в седлото. От това следва, че президентът най-вече не е президент на целия народ, а само на онези групи, които му помагат да постигне поста. По този начин политическите партии или групи от икономически интереси могат да поемат най-висшите командни позиции на държавата, която след това вече не принадлежи на целия народ, а временно или трайно се превръща в привилегирована домейн на една или друга група граждани. Затова съществува опасност една република да престане да бъде пазител на правата на всички свои граждани. Това, подчертано от монархистите, в момента е особено опасно. За днес правата на индивида и малцинствените групи са в по-голяма опасност от всякога. Финансовите концентрации на власт и големите, силни организации обикновено заплашват навсякъде "малкия човек". Особено в демокрацията е изключително трудно да се изслуша, тъй като тази част от населението не може лесно да бъде организирано и няма голямо икономическо значение. Ако и най-горният връх на държавата се предаде на политическите партии, няма да има никой, на когото слабите да могат да се обърнат за помощ. Монархическият владетел, от друга страна - така се твърди, че е независим и е еднакво подходящ за всички граждани. Ръцете му не са вързани c лицето на могъщите и той може да защити правата на слабите. Особено в епоха на дълбоки икономически и социални промени е от първостепенно значение държавният глава да застане над партиите ...

...И накрая, короната допринася за политическия живот, че стабилността, без която никакви големи проблеми не могат да бъдат решени. В една република твърдата фондация липсва. Който е на власт, трябва да постигне положителен успех в най-кратки срокове, в противен случай той няма да бъде преизбран. Това води до краткосрочни политики, които няма да успеят да се справят успешно с проблеми от световен исторически обхват.

Има още една точка, която трябва да разгледаме, преди да можем да отговорим на въпроса коя форма на управление най-добре ще служи на общността в бъдеще. Като цяло демократичните републики представляват режим, доминиран от законодателната власт, докато авторитарните режими са доминирани от изпълнителната власт. Съдебната власт отдавна не е имала върховенство, както показахме по-горе. Той намира своето предишно изказване в християнските монархии. Често се забравя, че истинският владетел винаги е бил пазител на закона и правосъдието. Най-древните монарси - царете на Библията - идват от редиците на съдиите. Сейнт Луис на Франция разглеждаше управлението на справедливостта като най-благородната му задача. Същият принцип може да се види и в многото немски "Пфалц", тъй като граф Палатин (Палатинус) е пазител на закона и правосъдието, делегиран от цар-император. Историята на великите средновековни монархии показва, че законодателната власт на царя - дори на един толкова могъщ цар като Карл V - е силно ограничена от местните автономии. Същото важи и за изпълнителната функция на владетеля. На първо място той не е бил законник или ръководител на изпълнителната власт; Той беше съдия. Всички други функции са подчинени и са били упражнявани само до степента, необходима за ефективността на съдебната му функция.

Причината за това институционално споразумение е ясна. Съдията трябва да тълкува смисъла на закона и правосъдието, и за да направи това, той трябва да бъде независим. От съществено значение е той да не дължи длъжността и функциите си на никой човек. Най-висшият съдия трябва да е в това положение. Това е възможно само при монархия. Защото в една република дори най-висшият настойник на закона получава своята позиция от друг източник, на който е отговорен и на който той до известна степен остава зависим. Това не е задоволително състояние на нещата. Най-важната му задача е да не се произнася по действителни правни спорове, а да бъде охрана за целите на държавата и естественото право. Преди всичко задача на върховния съдия е да види, че цялото законодателство е в съответствие с основните принципи на държавата, т.е. с естествения закон. Правото на монарха за вето на закон, приет от парламента, е остатък от тази древна функция ...

...Бъдещата форма на държавата ще бъде нещо съвсем ново, нещо, което ще представлява принципи на вечна валидност във форма, подходяща за бъдещето, без грешките от миналото ...

Наследственият характер на монархическата функция намира своето оправдание не само в "професионалното" възпитание на наследника на трона. Не е просто въпрос на приемственост на срещата на върха на политическата йерархия, въпреки че подобна приемственост е много желателна, когато става въпрос за планиране на бъдещите поколения. Най-дълбоката му оправданост се крие във факта, че наследственият владетел дължи неговото положение на една или друга социална група, а само на Божията воля. Това е истинското значение на често неразбраните думи "чрез Божията благодат", които винаги означават задължение и задача. Би било грешно на владетеля да бъде считан от Божията благодат като извънредно същество. Напротив, думите "чрез Божията благодат" трябва да му напомнят, че той не дължи своята позиция на собствените си достойнства, а трябва да докаже годността си с постоянни усилия в сферата на справедливостта.

Докато има много какво да се каже за наследствено предаване на върховната позиция на държавата, има и един сериозен недостатък, който вече беше споменат. Ако последователността се случи автоматично, има вероятност тронът да бъде зает от некомпетентен. Това е най-голямата опасност от монархическата система. Би било грешно да предадете тази задача на политическите органи, тъй като това ще отвори вратата на частните интереси. Решението трябва да бъде оставено на съдебен трибунал. Кралят, като най-висш конституционен съдия на държавата, не може да изпълнява своята функция във вакуум. Той ще трябва да бъде подпомаган от орган, представляващ най-висшия съдебен орган, от който той формира главата. Този орган трябва да се произнесе дали даден закон или регламент е конституционен, т.е. в съответствие с целта на държавата. Когато владетелят умре, останалите съдии ще продължат да изпълняват функциите си. Трябва да бъде задължението им да се произнасят относно пригодността на наследника да бъде предполагаем и, ако е необходимо, да го заменят последователно последователно.

Действията на държавния глава без съмнение ще надхвърлят чисто съдебната област. Той ще трябва да контролира изпълнителната власт, тъй като е длъжен да види, че решенията на съдебната власт се изпълняват на практика. Въпреки това, всички тези задачи ще останат от второстепенно значение. Съдебната му функция е, че монарх от двадесети век ще намери основното си оправдание."

Честно си признавам, че без справка с Гугъл не бих могъл да ти кажа и името на краля на Холандия. Ik geef toe dat dit erg verdrietig is...

Имаш и готов отговор - кралската институция няма да допусне да се опозори короната, и ще стане както във Великобритания сега - прескачат дебила Чарлз, и дават короната направо на синът му.

И още нещо - ако Тръмп се беше родил като престолонаследник, най-вероятно щеше да получи полагащото му се възпитание, за Сената не знам, ама поне нямаше да се блъска с хората по приемите....

Доста е дълго и работата е там, че дори интересуващите да го прочетат, не е сигурно, че ще стигнат до твоите заключения. Така че след като си го прочел, най-добре дай есенцията, опорните точки от твоята позиция. Като основа за дискусии на фона на документа.

Гледам коментираш поста ми частично, при това не съвсем точно.
Турция и Австрия нямат териториални изменения (т.е. намаления на територия) след обявяването им за републики. Германия губи още около 110 000 кв км, всички знаем защо.

Знаем де, защото не е имало един крал, да уволни през 1933 избрания малоумен канцлер.
Територията на Австроунгарската империя е била с площ 616000 кв.км.От нея се раждат 6 републики с обща площ около 420000кв.км. , останалото е поделено между още 5 други държави.
За Турция, ако въпроса е принципен, предполагам, че ще успееш да се поправиш и сам.....

Не е тъжно, щом не ти влиза в работата, защо да го знаеш.Иначе е голяма радост, от 125 години за първи път си имаме крал, някаква аристократична болест имат, раждат им се основно момичета.И престолонаследника ни е от женски пол.

Миналата седмица, когато беше 80-я рожден на Симеон Сакскобургготски мислех да направя една тема по въпроса, но се отказах.
Добре, че някой друг се е сетил да зачопли темата!
Тази дискусия за връщане на монархията в България тече не само във форума.
Цяла България беше запята от медийни репортажи за царското семейство.
Почти всеки ден има и репортажи за британската кралица и другите монархии из Европа.
Тази вечер коментираха тоалета на Елизабет II, който бил в стил Европейски съюз.
Любопитен съм медиите на Запад дали са в същата истерия или това е някакво локално, българско явление?!?
И се питам:
Къде ще му излезе края?!?
Дали ако върнем монархията ще бъдем по-щастливи, по-богати, по-добри ... по-човечни?
Да не говорим, че със заемането на поста Министър-председател през 2001 г. Симеон Сакскобургготски се отказа от претенции за трона.
Поне тогава така тръбяха медиите.
Кой сега трябва да стане цар на Четвъртото българско царство?
И защо някой упорито се опитва да ни върне в 30-те години на 20 век?
Ако върнем монархията България каква форма на управление ще има?
Парламентарна монархия?
Конституционна монархия?
Абсолютна монархия?
Аз предлагам ако ще се сменя формата на управление на България да се направи един национален референдум.
И нека суверена се произнесе!

Много правилно и по-скоро нормално, че не го знае. Аз не знам колко хора реално го знаят, к,ъв пък е тоя. Баси мършите са тия холандците, чак пък и пикливия им крал да им знаем кой е.

Интересна гледна точка ......

Има едно изключение от правилото-Испания след Франко.Като монархия станаха и член на ЕС.
За останалото съм съгласен.

Нищо интересно няма-холандците като цяло знаят ли кой е президента ни, премиера ни и т.н. Защо ние трябва да знаем техния монарх. Крайно време е българинът да не се подценява, а да има самочувствието, че е много над подобни народи, без значение, че е по-беден. И сме по-умни, и по-красиви, и по-яки и брутални копелета. И жените ни смачкват техните грозотии......и държавата ни е два пъти колкото тяхната. Баси хората, при толкова вода, ти напълнят ваната 10 см. да се изкъпеш.
Както казваше един авер: "Мнооого сме над тях". И това реално е така в много отношения. Но това е друга тема. Когато обикновеният холандец знае кои са нашите горепосочени личности, тогава може и ние да поназнайваме нещо за тия, дето половината им държава са........

Понеже искаш да издребняване, добре.
Австро-Унгария след войната се разпада и приказката беше за Австрийската република. Тя не е загубила и един кв км. Османската империя, болният човек на Европа, се разпада и произхождащата от нея Турска република не е загубила и един кв. км територия. Преди провъзгласяването на Турската република султана е бил съгласен на Севърския договор.

Не виждам за какво да се поправям.

Чета ти подписа, чета ти написаното... освен това последното от подписа, с измъкването, друго общо не мога да видя... ама измъкването е еднократно, а утре пак ще огладнееш, пак ще трябва да се вмъкнеш дето днес си се измъкнал, а хората помнят.

Леон, явно си наясно, но ние дето все викаме, че сме ощетени след войните, пасти да ядем, в сравнение с това, колко са оръфали от Австрия и Унгария. Що унгарци особено живеят в съседни държави (поради отнети територии) не е истина. Нашето нищо не е.

Сега, трябва да знаеш какво искаш :

- Когато ти дават есенцията, ти разправяш, че нямало факти и искаш по-подробни обяснения

- Когато ти дават обстойно изложение, плачеш, че било прекалено дълго

Учудващо е, че не си забелязал, че и сега, и преди, посочвам много отчетливо какво искам.
А именно: Информация по същество, не разтягане на многословни локуми или препратки към огромни документи без специфични насочващи коментари.

От своя страна нямам практика да предлагам тип данни, различни от типа, който очаквам да получа.
Ако разполагаш с конкретни потвърждения на твърденията си, представи ги, за да ми запушиш устата.
Благодаря предварително!

И получи ли в тази тема нещо от това, което искаше?

Понеже, аз, при голямото ми желание да се получи дискусия, не получих отговор на 4 от 5-те въпроса, които ти зададох.Мога да ги процитирам и отново:









Докато, аз се постарах да отговоря съвсем добронамерено на всички въпроси които ми постави.....

Не е точно така.

Монархията в Испания никога не е била премахвана.

На официални приеми Франко е стоял прав до трона, за да покаже, че монархът го няма само временно. Престолонаследникът Дон Хуан, бащата на Хуан Карлос живее в Португалия и носи титлата "Граф на Барцелона". Франко нещо не се разбира с него и създава титлата "Принц на Испания" за Хуан Карлос, който след смъртта на Франко (1975) е интронизиран Крал, прескачайки баща му.

Бащата мъчно приема това, но 1977, официално се отказва от престола, за да не пречи на нормализирането на Испания. На церемонията по абдикирането заявява : "Монархическите реставрации се правят не както траябва, а както може", след което застава мирно пред сина си и произнася фамозната фраза : Majestad, por Espanq, todo por Espanq, viva Espanq, viva el Rey"

След смъртта на баща си, Хуан Карлос нарежда да бъде погребан в кралския гробен комплекс и да се напише на гроба му Хуан III, титлата с която би царувал!

Така че в Испания нямаме реставрация на монархията. Функционирането на монархията е било само временно преустановено

Типична Шейдовщина !

Айде, нйе нам!

Да, получи се. Дискусията с теб беше удоволствие.
Не знам дали забеляза, но ти наистина отговори на всичките ми въпроси и дори постави нови, които ме наведоха на размисъл. Ето тук го потвърждавам.
Въпросите, които ти постави, са интересни. Ще се върна на тях, когато стигна до някакъв отговор.

Струва ми се, че това не ти отива много, но нямам против.

И аз благодаря, удоволствието беше взаимно Виж, като на кралски прием се получи, учтиво....

Мога да ти нахвърлям още някои неща за размисъл......
Когато започна кризата през 2008, свързана с ипотеките и имотите, къщата ми загуби около 20000 евро от пазарната си стойност за първите 6 месеца.След това, кралицата "много настойчиво" посъветва управляващата коалиция, с цел запазване на добрия жизнен стандарт на поданиците, спешно да приеме изменения в някои закони и да намали държавната данъчна тежест при покупко-продажба на недвижим имот от 9% на 1% за срок от 10 години.Още през 2009 пазарните тенденции, достигнаха нивата от преди кризата (за Амстердам), а през 2010 и за цялата страна.

Такива примери са десетки, но на мен лично, би ми било интересно да чуя и "противниковата" страна.Дайте някои предимства на републиката, до сега нищо (изключая смехотворното твърдение, че монархическата институция товари бюджета), не съм чул.....

Джон Лоу, е успял да прецака цяла държава в междувалстието (докато наследника добие право да управлява) на една абсолютна монархия... При републиките, междувластие няма. Не че и при тях няма тарикати, дето да пробват системата, ама не им се отваря толкова добре парашута.
Чисто статистически, системата на монархията има по-лош вариант на подбор на качествени водачи, защото разчита предимно на родословието и шансовете на една генетична линия, докато при републиката конкуренцията е по-голяма, по-постоянна, а базата от която се пръкват конкурентите е много по-широка. Иначе материала е един и същ — като види зор, единия заменя царство за кон, а другите подават оставка.

Добре, да вземем за пример една република - Исландия. Сигурно се сещаш за финансовата криза там през 2008-2009. Какво стана?

На 25.01. 2009 финансовият министър подава оставка заради неуспеха си да овладее ситуацията.
На 26.01. 2009 коалиционните партньори се събират да преговарят и установяват, че имат дълбоки несъгласия относно бъдещото управление на страната.
Правителството внася оставката си. Президентът я приема и събира парламентарно представените партии да преговарят да видят какво друго могат да направят.
Постига се споразумение, една партия е готова да подкрепя новото правителство без да участва в него.
На 1.02.2009 Исландия има ново правителство и нов премиер - Йохана Сигураддотир.

На мен ми се вижда достатъчно бързо, а на теб?

За сравнение: Обединеното кралство проведе избори на 8.06. Тронното слово на кралица Елизабет беше на 21-ви юни. Ако правилно съм забелязала, тя беше без корона и без мантия. Ти като фен на монархията би трябвало да знаеш какво значи това.

Ти не го твърдиш. Затова и не питам тебе.