Събраха се към 5-6 теми в този форум, които разглеждат въпроса република/монархия от всички възможни аспекти.
Историческият анализ на развитието на обществото показва една обща тенденция към оптимизация чрез опростяване.
В стари времена всички държави са били кралства, в днешно време повечето държави са републики. Също както в стари времена (индо)-европейските езици са били с падежи, но с еволюцията на езиците тенденцията е към изчезване на падежите.
Кралските ритуали и церемонии си имат своя чар. Същото е и с падежите. Как ли би звучал Пушкин, ако в руския език липсват падежите?

Интересен въпрос е дали се наблюдава тенденция кралствата да осигуряват по-голям просперитет във всички аспекти на живота в сравнение с републиките.
Понастоящем на планетата има 196 държави. От тях проспериращите са 11%, като разпределението кралства/републики между тези държави е 50%. Общият брой републики, обаче, е 7 по-голям от кралствата. Пита се това съотношение достатъчно условие ли е, за да се приеме, че монархията е по-прогресивна форма на управление? Трудно е да се посочи специфичен конкретен механизъм при монархията, който да осигурява видима тенденция към просперитет, и дотук никой не го направи. Роялистиките предпочитания се крепят главно на горното статистическо съотношение. А статистиката, както е известно, се базира на математическата теория на вероятностите. Вероятността за ези или тура при хвърляне на монета е 50%. Възможно е, обаче, при 100 опита да се случи примерно 80 пъти ези и 20 пъти тура. Причина за това несъответствие е ограниченият брой опити. При безкраен брой опити резултатът ще е точно 50%.
При липса на недвусмислени факти, посочващи механизъм на твърда връзка "кралство = просперитет", не остава ли само статистика, базирана на теорията на вероятностите?

О, тя, теорията на вероятностите може да ти "каже" и че имаш 100% шанс да спечелиш от тотото и да останеш с пръст в устата.

Като републиканец по убеждения, едва ли бих могла да дам безпристрастен отговор на въпроса ти, Шейд.

Формата на управление няма никакво значение. Каквато и да е, хората имат нужда от "Бащица".
Некой като Батман, Айрънмен или Спайдърмен. Законите и формата на управление им е на хората през крачьолите.

Мисля, че няма новопоявили се монархии, нали? Колкото ги има днес са все наследство от миналото и просто хората са свикнали с тях и ако останалото им е наред не виждат смисъл за промяна. В края на краищата повечето монархии са само с представителна функция и не от монарха зависи какво ще стане с държавата. При това положение да си имаш кралска фамилия даже е израз на традиция и национална идентичност. Обаче да намаш традиции в монархията, но да си сложиш монарх ще е пълня тъпня и никой няма да го приеме. Именно по тази причина изобщо не може да се говори за някаква алтернатива за държави като нашата. Просто където няма монархия да се създаде такава изобщо не стои на дневен ред.

Аз първо ще разгледам чисто математическата страна на въпроса, който си поставил , а ако се получи дискусия, ще споделя някои невчесани мисли, защо според мен, парламентарната монархия е най-добрата форма на управление в момента.

За база ще взема "Инекса на човешко развитие" който включва :

"Продължителност на живота и здравословен начин на живот, който се преценява според вероятната продължителност на живота към момента на раждането; позволява да се изчисли косвено задоволяването с продукти от първа необходимост, между които достъпа до питейна вода, жилище, добра хигиена и медицински грижи и услуги.
Знание или равнище на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните. Това е процент от населението над 15 години, които могат да четат и разбират кратък и лесно достъпен текст за ежедневния живот. Отчита се и общия сбор от съотношението на записалите се учащи начално и основно, средно, и висше образование (тежестта му е 1/3). Това число изразява задоволяване от нематериални блага като възможността за участие при взимане на решения в обществото или на работното място. (тежестта ѝ е 2/3)
Жизнен стандарт – естествен логаритъм от БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност, за да могат да бъдат включени елементи от качеството на живот като мобилност, достъп до продукти на културата и др., които не са отчетени от първите две категории."

Ще разглеждам само първите 20 държави, година по година, от 2006 до 2016 и накрая ще изчисля по формулата, какъв е шансът това да е статистическа случайност.За база приемам 200 държави и съотношение на републики към монархии 7 към 1.Понеже няма да се събера в един пост, давам линк само за индекса от 2016, всеки може и сам да си намери другите.И така :

https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_cou...velopment_Index

2016 - от първите 20 , 11 монархии и 9 републики
2015 - 11 монархии и 9 републики
2014 - 10 монархии и 10 републики
2013 - 11 монархии и 9 републики
2012 - 12 монархии и 8 републики
2011 - 12 монархии и 8 републики
2010 - 11 монархии и 9 републики
2009 - 11 монархии и 9 републики
2008 - 11 монархии и 9 републики
2007 - 12 монархии и 8 републики
2006 - 11 монархии и 9 републики

Ако правилно съм сметнал, шансът 10 пъти поред да изтеглиш числа в съотношение 50/50 от две групи, едната от която е 7 пъти по-голяма от другата е около 1 на 486 000 000.
При положение, че съотношението е същото от създаването на индекса до сега.
А при Топ 5 е още по-трагично за републиките.

А това е едно твърдение, с което категорично не съм съгласен.
Историческият анализ на развитието на обществата, показва по-скоро една обща тенденция към усложняване.Започвайки с племената, когато вождът е бил президент, съдия, и парламент , и завършвайки с днешните демокрации, при които имаме независими законодателна, изпълнителна и съдебна власт, контролирани от омбудсман, неправителствени организации, средства за масова информация, и в някои (по прогресивни според мен варианти ) и от кралска институция. Това, според мен, е несъмнено една тенденция към усложняване.

Българската история,а вероятно и чуждата показва че успешните царе са много по-малко от неуспешните.Особено красноречив пример е римската империя.Жестоки,а даже и луди императори са властвали не толкова поради способностите си от колкото поради качествата на своите войници и главнокомандващи.Парламентарната система властва 4г.,а царят до живот,че и по-нататък чрез наследниците си.Поради тези причини евентуален парламентарен неуспех трае по-кратко от царския.А, успешните царе както казах са доста голяма рядкост.

Темата е "Парламентарна монархия VS Република".Или аз не съм разбрал автора?

Хронологично си писал след Cury.

Той пише:
"Колкото ги има днес са все наследство от миналото и просто хората са свикнали с тях и ако останалото им е наред не виждат смисъл за промяна."

Цялата статистика, която си привел като довод отива по дяволите.
Ако вземем за пример един що годе съвременен новопоявил се и залязал монарх - Жан-Бедел Бокаса, то нещата изглеждат другояче. За да приемеш налагане на монархия означава, че приемаш някой да е повече от теб, априори.

Боя се , че имаме известно неразбирателство..... "за да приемеш налагане на монархия....." Още в другата тема, писах, че монархията не е алтернатива, и не бива да се създава наново.Което не ми пречи за смятам, че действащите вече монархии, в по-голямата си част се справят с управлението по-добре от републиките.И статистиката ми е точно на мястото си.Ти как я обясняваш, случайно се е получило сигурно?

Ами пак ще цитирам Cury:
"Колкото ги има днес са все наследство от миналото и просто хората са свикнали с тях и ако останалото им е наред не виждат смисъл за промяна."

Ще вземе и той да се превърне в класик.

Ами щом виждаш толкова много логика, цитирай си го.На мен съждението ми куца малко, значи, тия на които всичко им е наред, си трайкат в монархиите, тия на които не им е, си правят републики.Ама, като си направят, пак се оказва че са по-зле, от тия в монархиите-)))

Освен това, щеше ми се, освен цитатите, да чуя и някоя твоа мисъл - защо според теб, хубавите неща за хората, се случват в монархиите 7 пъти по-често, отколкото в републиките?

Откровено,, никога не съм си задавала въпроса под този ъгъл.
При мен , така се стекоха обстоятелствата, че израснах и се изучих в в Кралство. В училищните ни стаи си имахме портрети на Краля и Кралицата.

Ммм, на Коледа +на 21 юли (националният ни празник) обръщението на Краля към сънародниците си : истински момент на сплотяване на нацията.

Има някаква логика в това монархиите да осигуряват по-добър стандарт за масата от поданиците си...
И ние си имаме имитация на това в съвсем близката ни история.
В края на 60 те години завършва овладяването на властта от Тодор Живков - и за да експериментира какво е да си цар - създава на 9 юли 1971 ва Държавен съвет и става негов едноличен собственик/ нещо като цар комунист/ - Назначава си министерски съвет и парламент да работят или имитират работа и си царува до измисления край на социализма...
Периодът 71 - 89 та е сравнително спокоен за масите от хора - имат работа и някакви доходи осигуряващи що годе сносен живот /тук нямам намерение да събуждам носталгиии или противостоене, а разсъждавам по отношение на тази тема/.
Т.е. дори простия правешки селянин се е досетил кое е най-добре - ами да си цар

Парадоксът впоследствие е че новоизлюпените демократи преименуваха Държавния съвет в Президентство което така и 28 години по-късно не знае защо съществува - нито риба, нито рак

Ама те не се оправят, защото са монархии. Управляват правителствата, а монархиите стоят за символ на държавността. Бети да не би да се меси в управлението на Великобритания? Даже много внимава да не изкаже позиция по политически въпроси. Например когато беше референдума за брекзит никой от кралската фамилия не показа никакво предпочитание към единия или другия отговор.

Всъщност това много добре обяснява, защо в топ 10 има 50% монархии. Да речем преди 200 или 100 години е имало много повече монархии, но в топ 10 са си седяли същите държави както и сега. Тия извън топ 10, да ги наречем недоволните, решават, че монархията им е виновна и преминават към република. Обаче - греда! Положението не се подобрява.
Извод: монархия или република - няма значение. Просто тия, които са били добре преди 200 години, сега пак са си добре.

Ами да, били са зле и после пак са си зле, което значи, че не е в монархията работата. Виж ако бяха добре като монархии, а после са станали зле като републики, щеше да има логика.
Ама и ти не си съвсем прав - къде беше Китай с император, къде са сега? САЩ пък са станали САЩ, когато са скъсали с английската корона. И Турция тръгва напред след като става република.

Къде е Китай сега?Според класацията , която съм дал, на 90-място, почтено намърдан между Есвадор и Монголия.По императорско време, 100% от хората там акали на улицата, а сега само 72%.Но те и технологиите са мръднали малко, нищо чудно по императорско време Китай да е бил в по-предна позиция, ако някой прави такива класации де.Турция - и тя е там някъде....
САЩ са друга бира, ярък пример , че нещата, които са постигнали повечето парламентарни монархии, могат да станат и по друг начин.

А сега си задай въпроса как Белгия стоя без правителство почти две години и защо ги премина тези две години без НИКАКВИ сътресения ?!

От европейските монархии ни една не е реална монархия - с пълна власт на краля. Кралете и кралиците са навсякъде с представителни функции. В тоя смисъл алтернатива няма.

Съвсем лаишки си мисля, че държавите, които все още са монархии, са по-консервативни и развитието им е с по-малко сътресения, оттам и добрият стандарт, макар че например Холандия доста е пострадала по време на втората световна война. За сметка на това Швеция е била като оазис сред окупираните от Германия съседни страни.

Странен извод...... Значи формата на управление няма пряка връзка с благосъстоянието?Защо тогава в този Топ 20 никога не успява да се намърда някоя президентска република или абсолютна монархия?

А това , че същите заподозрени са си били по-добре и преди 200 тодини, е несериозно, виж списъка, половинато от тях са били по зле от България под турско преди 200 години.....

Белгия мина през този период без сътресения, защото генерално има работеща икономика, канализирани политики и действаща социална система. Едва ли кралят е отскачал да пише бюджет или да разпределя данъци. Тя просто е държава със стабилно развитие. Да не забравяме, че и огромната част от европейските институции са там, това също дава стабилност и регулация.

Коя държава в Европа е абсолютна монархия?

Нито една, а това каква връзка има с темата?Класацията е за целия свят.

Много пъти съм го казвал и ... показвал (ама кой да чете) : монархиите не служат за нищо когато ... всичко е наред!

ОБАЧе !!! когато има проблеми, тогава се вижда ролята на Монарха

Естествено, естествено, Кралят не служи за нищо!

Може би трябва да се помисли по-сериозно ?

Както и България !

За какво точно е темата ?!

- Ако е дали трябва да се прави референдум за възстановяване на монархията в България, отговора е НЕ!
Такъв референдум ще раздели, противопостави и излишно нагнети напрежение в без и това напрегнатата българска атмосфера

- Ако е дали парлементарната монархия е система, осигуряваща политическа стабилност и от там по-спокоен живот на населението - ДА, но не е за България, поне за сега !

Информацията, което предлагаш, не посочва на базата на какви мотивационни фактори и фундаментални механизми следва да се заключи, че парламентарната монархия е най-добрата форма на управление. Това са статични данни за текущо състояние без сянка на отговор защо е така. При тази постановка излиза, че е излишно да се умува, а е редно нещото да се приеме за основополагаща истина и да се приключи.

Обаче работата е там, че когато само дявол знае защо нещо е така, нищо не пречи да е така примерно поради натрупване на случайности. В случай, че има добра причина, тя ще изпъква и все някой някъде ще я е формулирал еднозначно.

Обичам кратки отговори по същество и ще дам пример за това от моя личен опит.
Пред няколко години се кандидатирам за работа във фирма, която търси софтуерен инженер със специфични умения. Първо телефонно интервю, след което ме канят на интервю на място. Следващата седмица ми се обаждат и ме канят на второ интервю. Посреща ме мениджърът, обявява, че на този етап предстои да направят избор на единия от двама останали кандидати и ми връчва разпечатка на таблица с две колони, където са описани умения и оценки (едната колона отразява мен). Каза да я разгледам и да дам добро основание защо да предпочетат мен. После се опъна на стола и скръсти ръце и крака. Гледах го няколко секунди, след което откъснах лист от стека, сложен на масата, извадих химикалката, написах три изречения: 1. ..., 2. ..., 3. ... и му го подадох. Това беше неочаквано и той ме погледна объркано. Очакваше дълга реч (опитът ми от неговата страна на масата е, че обикновено в подобна ситуация точно така става - подробна изповед, чието начало забравяш, докато дойде краят). Взе листа, прочете го, помоли да го извиня и излезе от стаята. След 5-6 минути се върна и директно попита: "Кога можеш да започнеш?"

Налага се от своя страна да изразя контра-несъгласие.
Само на пръв поглед изглежда, че разделението на властите е усложняване, защото на практика е точно обратното. Концепцията за разделение на властта е формулирана още през 18-ти век. Идеята е всяка една от три независими институции да се специализира в отделна задача, определена от конституцията, като трите власти взаимно се контролират и балансират.
На съвременния етап тази концепция кристализира в "обектно-ориентирания подход". Всеки обект си има вътрешна структура, която изпълнява определената задача, а връзката между обектите се осъществява чрез предварително дефинирани входно-изходни интерфейси за комуникация.
Структурата "вожд на племе", съвместяващ едновременно функциите на обвинител, съдия и съдия-изпълнител води само до усложнения. Знаем докъде стигнахме с Партията с главно "П", която сама си се хвалеше, сама си се "критикуваше" и беше винаги права.

Темата поставя въпрос в какво точно се изразяват предимства на монархията пред републиката.

Ти по-горе поставяш две забележки в този аспект. Ще бъде чудесно да чуем конкретните отговори.
Ето ги:
1. Как точно благодарение на монархията Белгия премина две години без правителство и без сътресения?
2. Да помисим по-сериозно за какво точно служи Кралят.

На теб какво не тия ясно в цитата?
След Първата световна война Германия, Австрия и Турция губят и от монархии стават републики.
Дали републиките им са по-зле от монархиите?
България също губи, но за съжаление се разминава само с абдикация на Фердинанд.
След ВСВ Италия също губи и се разделя с монархията. Дали е по-зле като република отколкото като монархия?
Нещо като работи добре не го пипат, затова и останалите от средновековието монархии в Европа все още съществуват. Там парламентарните демокрации и пазарната икономика си функционират не защото са парламентарни монархии или парламентарни републики.
Това обяснява ли "защо според теб, хубавите неща за хората, се случват в монархиите 7 пъти по-често, отколкото в републиките?"

OK, няма как да те убедя. И явно всички грешат, само ти си прав, пак хубаво. Не знам само какъв е смисълът на този спор? Да не е намек, че ако си сложим Симо за цар и ще съфнем и вържем?

Да не би да казваш, че кралят е заестил правителството? Ама нали говоримз апарламентарна монархия, където кралят не управлява? Ако е така кралят може само д агледа, как няма правителство и...да си остане с гледането.

Добре.А каква ще е функцията на монарха в тази система?Като имам пред вид англичаните,- да усвояват едни пари отпуснати от парламента.А по празници,да махат с ръчичка на безмозъчната тълпа.

Добре бе, съседе, да те питам пак и аз: как точно? Моля, вместо да повтаряш за амнайсти път тезата си (ами то просто е така!), дай ПРИМЕРИ, ФАКТИ за това, че само монархиите са в състояние да решат проблемите си, и то точно благодарение на преките действия на монарха, а републиките в подобна ситуация просто не се справят. Ако дадеш такъв пример (даже повече от един), това ще бъде доказателство, че монархията има уникален механизъм за осигуряване на стабилност, който липсва на републиката. Ако повториш за осемдесет и пети път, че монархът решава проблеми, значи просто няма смисъл да се говори с тебе на тая тема, защото ти нямаш доказателства, имаш мнение. Но нали знаеш, мненията са като задниците - всеки си има.

Учен човек си, аз ли да ти обяснявам как се изгражда аргументация?


П.П. Като спомена преди за Андора, че си имала двама князе, що не каза, че единият от тях е президентът на Франция, а другият - некъв испански епископ? Тоест, няма династична приемственост, и двете са изборни длъжности и само по съвместителство княжестват в Андора, която по същество е една дълга търговска улица между Франция и Испания и не може да бъде пример за икономически просперитет.

Не знам!

Много е горещо, за да мисля (30 °C нощта)!

А каквото и да ви кажа, ще го отречете, както обикновено - нема сми - отивам на плажа

ПС : Отговорът е и за Комшийката

"Never complain, never explain" La reine Victoria

Очеизвадно 11/89 в полза на републиките, от 99/1 от преди три века*. Ако искаш, за домашно сравни теглото на републики/монархии през БВП. Хайде бонус — диктатурите дето официално се водят републики, може да ги пишеш към монархиите, ако на власт е дошъл сина или внука на предишния диктатор.

----------------
*Няма да придиряме, дали монархията е била абсолютна (всичко е зависело от онзи под короната), или монарха е под чехъл... такова с ограничена власт, затисната с републикански орган.

Никога и по никакъв повод.

Дали само аз съм прав или ... само вие : Крадецът вика : "Дръжте крадеца!" "laughing"


Ми питай Шеида. Аз по-долу го питах и той ми изясни

Ми аз някъде казах, че първият ми пост (за Люксенбург) беше майтап, ама наскочихте и тя се развъртя, завъртя ...

Та за Андора, също беше да се порастърсите малко - бях сигурен, че ТИ ще успееш!

От една страна, Кралят е искрено обичан и ценен в страната и оттук е един вид естественият гръбнак за нацията. Има нещо като сплотяване около Краля, което свързва сънародниците помежду ни.

Също така, тои е *над* всички политици така да се каже : политически е неутрален и обективен (не принадлежи на никоия партия) .
При правителствената криза, която продължи 541 дни (!!!) и бихме всички световни рекорди по протакване на формиране на правителство : Albert II успя да запази равновесието като арбитър между диванетата ни политици, които само се лигавеха при преговорите.
+
Де факто, тази липса на правителство цели 541 дни показа видно доколко са ни ненужни политиците и до каква степен страната си живее и се развива чудесно без тях. Всичко вървеше от самосебеси през тези 541 дни, та дори и БВП (така ли се казвае на български...) се увеличи с еди колко си процента, не помня точните цифри...

При нас Кралят има сравнително доста мощ в сравнение с някои други европеи'ски крале : тои' примерно назначава министър-председателя, тои' подписва законите, тои приема или отхвърля евентуалната оставка на министър председателя, тои' е шеф на армията,.. има и други де, ама аиде че стана дълго....

Некоректно ти е зададен въпроса, или поне аз така го възприемам.Аз не твърдя че САМО монархиите са в състояние да решават проблемите си, и че републиките не се справят.Въз основа на това, което съм чел, чул, и живял, мисля че в определени кризисни ситуации монархиите се справят ПО БЪРЗО с проблемите от републиките благодарение на монарха.И понеже изграждането на просперираща държава е процес, а не еднократно действие, с течение на времето се получава натрупване с изпреварване. Много хубав пример ти дадох в предната тема, но ти го отхвърли с мотива "Ако Австралия беше република пак щеше да се справи".Сега да го разгледаме от другата гледна точка - аз твърдя че уволняването на австралийското правителство от Елизабет е било НАЙ-БЪРЗИЯ И ЕФЕКТИВЕН метод за решаване на кризата.Метод, с който републиките не разполагат.И да, Австралия щеше да се справи и без кралицата, но щеше да и струва 3-4-5-16 месеца повече.И като погледнем в по-дълъг период от време, няколко такива намеси за стотина години, "спестяват" няколко години кризи.И се получава изпреварване.

А! виж отдолу iridium (ex iktos) го е обяснила достъпно и ясно !

Добре, аз ще се опитам да формулирам, защо според мен, парламентарната монархия е по-добрата форма на управление.
Ще започна от вторият ти въпрос - за какво точно служи кралят.
Разпространеното мнение , че кралят само си харчи едни пари и маха на хората от балкона не е съвсем вярно.Ще посоча само няколко от правата на короната във Великобритания:
- правото да забрани на партията спечелила изборите да състави правителство (досега неползвано)
- правото еднолично да уволни правителството на Великобритания, Австралия, Канада, Нова Зеландия и още десетина държави - ползвано
- правото, по еднолична преценка да забрани изобщо разглеждането на даден законопроект в Парламентите на Короната, ако той засяга интересите на кралството - ползвано само от Елизабет 39 пъти.
- правото да наложи вето на изпълнение на вече приет закон (неползвано)

Ако вече имаме някакво единодушие, че краля не е съвсем безгласна фигура, да премина към главния въпрос :
Развитието на парламентарните демокрации не е една възходяща линия, поради същността на системата, то по-скоро може да си опише с израза "3-4 крачки напред, 1-2 назад".Това е поради спецификите на избирателните закони, и понеже избирателят не винаги избира най-доброто, подведен от популизъм, временни кризи или еуфории.Точно в моментите на "1-2 крачки назад" се проявява ролята на монарха, чрез навременните му действия, той ограничава това "назад" във времевия интервал, респективно като икономически и социални ефекти.А с течение на времето, се получава ефект на натрупванията от тези ограничения, и монархиите дръпват напред.Така мисля аз.

Още един малък пример -
- Всички предполагам помнят австрийската криза отпреди 12-тина години, когато си избраха един неонацист и едва не изгониха Австрия от ЕС.Това в монархия нямаше как да се случи, монархът просто щеше да му забрани да състави правителство, и едногодишната криза в Австрия щеше да приключи за два месеца.

А! виж отдолу (iridium, ex iktos) го е обяснила достъпно и ясно !

А! виж отдолу (iridium, ex iktos) го е обяснила достъпно и ясно !

Аз мога да ти обясня за Испания, пуча февруари 1981.
Но първо, вече съм го обяснявал тук, без някой да обърне внимание - така ще бъде и сега, ако опитам да обясня!

Второ, не те подценявам и съм сигурен, че можеш сама да си го намериш !
Аз го следях директно по телевизията - беше много напрегнато и ролята на Хуан Карлос беше решаваща

Като имам предвид какво имаш предвид - правя извода, че правомощията на английската кралица са ти напълно неясни и непознати.

Пиша тук, че иначе трябва да повтарям на много места едно и също.
Всички изброени до тук реални или имагинерни предимства на монархиите важат само за традиционни монархии, в които кралят има дълбоки корени. И всички тези предимства изобщо няма да ги има, ако някой република реши да става монархия. От което следва, че спорът кое било по-добро е безпредметен, защото монархията не е опция за републиките.

Към днешна дата, териториите на тези три държави са общо около 150 000 квадратни километра по-малко , отколкото са били през 1919г.Това сигурно е от много хубава републиканска политика.