Тя е при "перфектната" (абсолютната) нула, някъде между идеалните газове и абсолютно черното тяло...
Каква "перфектна справедливост" търсиш във вселена, в която няма нищо перфектно? Аз, като се знам колко съм неперфектен, хич и неща да ми идва до главата каквото и да е перфектно нещо, камо ли перфектна справедливост. Предпочитам реалните (20/80), работещи и доказани неща, нищо че понякога са тегави и неприятни.

Дали е било справедливо и за динозаврите? Тяхната адаптация приключила. Едни видове /индивиди/ изчезват, други оцеляват, но защо оцеляването да е задължително справедливо? Дали това е с право?

А, има лесно. Или ще монтират огледала на луната (ще уплътним графика на ракетите на Мъск) и ще оправим недостига на светлина, или всяка зима ще правим дълги почивки из Африка...

Справедливостта е функция на ефективната адаптация. Защо да е несправедливо за динозаврите, които съществуват и до ден днешен? Не си ли виждал гущер? Изчезнали са гигантските динозаври. Имаш ли идея какво количество растителност е нужно да бъде унищожена, за да се нахрани туловище с тегло 70 тона.

Динозаврите са получили съвсем справедливи последици от/заради нивото си на адаптация, точно както и останалите биологични видове. Май трябва да се уточни "що е това справедливост и с какво се руча". Примерно справедливостта в град Хваниглупаци е... абе подобна на нашата, въпреки че сме отдалечени на 120години и една книга.

Винаги може да се погледне на оцелелия като ефективна /справедлива/ адаптация. По тази логика, ако останат само хлебарките, то може да го определим като върха на справедливостта. Сигурно ще си казват "знаете ли колко ядяха тез 100 кг. туловища" затова е справедливо.
Ако оцелеят само камъните, те пък най-малко ядат и унищожават. /все повече пустини имало, значи, все по-справедливо за пясъка става/
Мисълта ми е, че справедливостта е доста сложно да се определи.

Не винаги е справедлива смъртта. 'Щом е оцелял, значи е справедливо" е някакво измислено правило. Самото оцеляване, доказателство за справедливост?!

"В продължение на повече от 160 млн. години, започвайки от късния триас преди около 230 млн. години, те са най-широко разпространените сухоземни гръбначни животни на Земята."
Значи е имало толкова милиони години с какво да се хранят... Ние хората, колко години сме на тази земя?