Хи-хи, "за мен има за теб няма... щото вярвам". Мноооого мутренски, бе, немаш ли нещо по-завоалирано в арсенала?

Света си го има от преди мен, и ще го има след мен, ама аз го осмислям, и твоя бог се бори да го приема (на гола вяра при това) щото без мен него го няма, няма кой да го осмисли като бог. Именно заради това, смисъла на живота е моето живеене. Дори в твоите свещени указания е описано — предизвикал потоп заради хората, ама ги оставил да оцелеят щото ако издави всички, кой ще го осмисли та да го има.

... хм ... всъщност, още един вид ескейпизъм ... развлечения според вкуса ...

... но да - да не се налага да ровите за ключове из джобовете си прибирайки се у дома е достойна цел/смисъл ... мисля :.) ...

- - -

... организираното, деструктивно поведение изразено в отчуждено наблюдение на недъзите на света е възможно да се превърне в смисъл на живота и извор на самоутвърждаване ...

... изобщо /и без преувеличение/, обхващайки събитията в тяхната динамика, трябва да сте внимателен с хора, които говорят само "истината" и по-интересното - отъждествяват себе си с "истината" :.) ...

Добре.
Само не разбрах с какво представената от теб епохална зодиакална система противоречи на Вярата и писаното в Книгата?
Ти сам по-горе донякъде хармонизираш вяра и знание /не казвам наука, друго е/, но пък за единия спор ми опонираш само защото твърдя... същото. Подозирам, че си вярващ, и то християнин, подтекстът е красноречив, но едва ли ще го признаеш.
-----------------------------
Къде прочете, че разчитам само и единствено на писаното в Библията?

О, разбрах те. И то прекрасно. Благодаря за съвета! Внимателен съм, и още как.
Схванах и критиката, конструктивна е, признавам - имам залитания в тази насока по "десктруквино поведение изразено в отчуждено наблюдение на недъзите на света". Схванал/а си прекрасно нещата. Да, изкушавам се често в тази посока, най-малкото съпротивление е, прав/а си. Но, какво да се прави, все някой трябва да ги казва тези неща, гадната "чест" тук се падна на мен. Е, не само де. Проблемът е, че някои, и то повечето, се самозабравиха във вакханалията на консуматорския "рай", и, ако никой не ги приземи и предупреди отсега, рискът да се приземят фатално скоро е изключително голям. Някои вече се и пльоснаха пред коронованата особа, за съжаление. А едва сега се почва! Но, ти знаеш, на теб поне да не обяснявам...

Да е жив и здрав бат Бойко! Не само заради наредбата, знаеш. Отпусна му края наш Батко, като за изпроводяк. Няма лошо. Ако така беше почнал преди 10 години, до живот щяхме да си го кътаме за управник. Не че и сега няма да е. Но, вече не като добрия Бате. Различно е. Но, да не се отклоняваме.
Смъртта, казваш. Ето тук дилемата е вечна. С теб сме класическият пример. За единия е краят, за другия ново начало. Но, виж какво се получава: Ако ти си прав, няма как да разберем, наистина, по разбираеми причини. Краят си е край. Тхе енд, ла финито, канец, и так далее. Вечна тъма, и толкоз. Обаче, ако не си, тогава... Ето тук трябва да поспреш, и да поразмислиш. Ако? Все пак. Не е краят. Тогава какво? Тогава отиваме към Книгата, а там има едни критерии, за два варианта, мисля ги знаеш. И, ако си му разпуснал края, вярвайки, че после няма нищо... А то има! Тогава? Само предположѝ. Е, какво правим?

Точно идея. Идеите творят и правят нещата. Как се раждат идеите и какво представляват? За мен те са дух.
Дали вярваме в истини или лъжа много по-често е лесно да се провери. Има и вери, които не могат да се проверят пряко, но чрез вярата в деня ни, в ситуация, то пак се вижда дали сме в истината. Ако често се лъжем в деня ни, то май е добре да направим ревизия на вярата си. Вярата в истината е направо пророчество. Сбъдва се. Вярата в Бог си има всекидневно измерение и водителство на вярата с която подхождаме в ситуация. Ако вярвам на думи, но в ситуация си трайкам и все не ми достига вяра за да направя нещо, то в какво се изразява тази вяра? В приказки?!
Когато вярвам и подхождам с вяра, то не си гриза пръстите от страх и съмнение. Правиш нещата спокойно и за теб е нормално да станат така, както вярваш. Може да се излъжеш, но въпросът е, че не го правиш с неверие. Ако се излъжеш, значи си бил заслепен от нещо.Ако не се излъжеш обаче, то ставаш още по-вярващ. Тази вяра е много свързана с обещение. Не е просто увереност, а е преди всичко общение.
И атеистите вярват и общуват с водителите на сърцето си /според вярата си/, така че говоря принципно за верите. Всеки си има бог, водител на сърцето.

Не ти опонирам. Това за епохите беше в отговор на въпроса ти

От астрономична и астрологична гледна точка епохата на Риби, дълбоко асоциирана с християнството, изтича. В процес е бавно и постепенно навлизане в следващата епоха на Водолей.
При внимателен прочит на Книгата изпъква силната зависимост на описваните събития от текущата епоха: периодът на Новия завет с Риби, важността на тръбенето с Овнешки рог; Телец (бик) като символ на борбата за освобождаване от робство в Стария завет, и т.н.

Разбира се, че ще му помогна, но това няма да го спаси от неприятностите, които вътрешната му нагласа ще донесе. А точно от подпомагането се променя вътрешната му нагласа към по-зле. Доброто и хубавото, което си направил е закоравило сърцето му.

Това е заради "скритите доказателства". Ей ти го описано от умен човек:

" Проблемът със скритите доказателства

Една от главите на книгата разказва историята на онези, които са вярвали в Бог, които са били на прага на корабокрушение, но са успели да избягат след молитва. Разбира се, подобни истории (вероятно разказани от оцелели) бяха посрещнати и разпространени от църквата и духовенството, но веднъж един от слушателите зададе неприятен въпрос: „Но можем ли да разпитваме онези, които също се молеха при подобни обстоятелства, но не бяха спасени?“

Всъщност мъртвите не говорят, въпреки че вътрешно усещане подсказва, че е имало много повече, които не са били спасени, отколкото тези, които са имали късмет. Резултатът е изкривяване на причинно-следствените връзки (разказ), което допълнително намалява вероятността от всяка точна прогноза. Но не просто не можем да интервюираме мъртвите. ... "
от "Черният лебед" на Насим Талеб

Ами много психически заболявания и зависимости има. Това сила ли е? Понякога парите прикриват много слабости. Просто мерната единица често е пари и има ли пари, не го жали. Силен е. Пред света тези хора са силни, но всъщност те си знаят, колко сила имат.
Заблуждавам ли се, като представям алкохолизма, наркоманията и хипохондрията като признак на НЕустойчивост?
За религиозният фанатизъм съм съгласен, но за света ми беше думата. Колко един фанатик не е от света е един друг въпрос, но за момента приемам, че не са от света и не ги коментирам.

Нелъжливата е когато не се излъжеш да вярваш в лъжи /то е ясно де, но понеже питаш/. Когато ти посочва истината. Примерно едва ли ще ти посочи, че ще ще се премести планината освен, ако не и е дошло времето да се премести. Вярата ни насочва, какво ще се случи, а не че каквото си искаш можеш да повярваш и то се случва.

Това е лесно — всяка вяра, в която вярващите вярват достатъчно, та да отсвирват фактите. Ако вярват достатъчно в светите инструкции че "планината е преместена", няма да я видят, дори да се блъснат в нея.
Така де, щом вярваш в нещо дето няма доказателство че го има, то е логично и обратното — да вярваш че нещо е преместено, въпреки че не е мръднало от мястото си.

Планината ще се премести, ако й е дошло време да се премести? Това не само не е насочваща, но е напълно заблуждаваща теория, наместена в рамките на вярата.
През минали геологични епохи преди милиони години не само планините, но и континентите и океаните са били с други форми и разпожения.
Ако наистина вярваш в толкова дървена теория, е излишно да дискутираме.

Тези номера ги учат децата в началното училище, а ти си тръгнал да ни ги прилагаш. Ей ти да си припомниш:
...
— Господарю, над кого царувате вие?
— Над всичко — отговори съвсем простичко царят.
— Над всичко ли?
С едно скромно движение царят посочи своята планета, другите планети и звездите.
— Над всичко това ли? — рече малкият принц.
— Над всичко това… — отговори царят. Защото той беше не само абсолютен, но и универсален монарх.
— И звездите подчиняват ли ви се?
— Разбира се — каза му царят. — Те веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.

Подобно могъщество смая малкия принц. Ако той разполагаше с него, би могъл да присъствува не на четиридесет и четири, но на седемдесет и два или дори на сто, че дори и на двеста слънчеви залеза в един и същ ден, без ни веднъж да мръдне стола си! И тъй като припомнянето на неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли царя за едно благоволение.
— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе… ...
— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.
— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление, ще почакам, докато условията станат благоприятни.
— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.
— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути! И ще видиш как хубаво ме слушат.
...
от "Малкият принц"

"Има много психически заболявания" и "парите прикриват много слабости" е несъстоятелно като аргументация за потвърждение на изказаната от теб крайна гледна точка:

Търси други аргументи. Стойностни аргументи.

Интересна е методиката за аргументация, прилагана от вярващите: планината така или иначе рано или късно ще се премести. Както се е е появила, така един ден ще изчезне.
И нищо не засенчва убедеността, че то ще е резултат на силната им вяра.

Ти описваш нагаждачите. Тези дето имат едно зрънце вяра, ще броят планината за преместена на момента, нищо че дори едно камъче от нея не е мръднало. Сещаш ли се, зрънцето вяра е по-голямо от цяла планина-факт. Ми те, всичките религии, точно такива последователи търсят.

Да, верско нагаждане. Това е, което се котира, и се оценява високо.

Така е, да и това си е негов проблем.

Добре, но е станало чрез моята помощ. И колкото повече му помагам, толкова повече отлепя, направо полудява. Екстра добро му правя.

Това е светът, без значение дали ще го сметнеш несъстоятелно. Ако отхвърляше това като факт, то значи си на друго ниво.

Затова на човек в истината, няма да му се даде такава вяра.

Става въпрос на момента. При свлачище може да се даде такава вяра.

Е, не. Фактите ако не виждаш, значи нямаш общо с истината. Примерно да казваме, че е несъстоятелно да твърдим, че има много психически заболявания и зависимости.

Човек в истината? Какво имаш предвид? Та нали имено Истината (Пътя и Живота) ти дава такава вяра. Пробутвайки внушението за възможност с команди или щракане на пръсти да преместиш каквото ти попадне на пътя, било то черница или планина.
Така че с настоящия си отговор затъваш още по-дълбоко в блатото на схоластиката. Можеше поне да опиташ с класическото измъкване по тъча, че Библията следва да се тълкува метафорично или алегорично. С други думи всичко е възможно на сън.

По-достойно е да си замълчиш, отколкото да изопачаваш толкова несъстоятелно.
Да, има много слабохарактерни и безволеви индивиди в света. Това никой не го отрича.
Но ти не споменаваш, че има такива хора, а твърдиш, че хората са такива. Това е различно. Прочети още веднъж изявлението си:

Да, също така и на сън. Става за всеки момент.

Да, ако си в сън, също може. Все пак говорехме за човек в истината, което предполага, съзнанието му да е във връзка с нея и доста будно.

Говоря за света, за ученията му. Светът това прави -роби и трева на вятъра. Така пише и това се вижда. Може да не знаеш библейските неща, но не виждаш ли света? Измислям ли си? Виждам борбата и нападките за душата/личността на човека. Всеки ден и постоянно го виждам. За мен е най-нормалното нещо. Само с розови очила или заваръчни шлем не се вижда.
За света с княза си, това е смисъла на живота.

Пп светът и ученията му не ходят по гората, а по хората.

Много пъти съм казвал, че не мога да вярвам по желание. Вярата ни насочва, а не ние нея!

Това е истина, вярата е външното оправдание, за вътрешното щуране и слабостта на егото. Онези дето ги насочва истината (научната, фактите и реалността), на тях ни е по-трудно, щото повечко самоопознаване требе (а и самокритиката трябва да си понесем в пълен размер), а и риска си го смятаме и поемаме без да се надяваме, че връзките ни с нЕкакви богове ще ни помогнат и ще обърнат късмета, ма се справяме някак си, де. По-трудничко е, ма дявола чака на края на лесния път... и заради това го оставяме на вярващите.
По-интересното е, че тези с външното оправдание много държат и на нас да ни го пробутат, та заприличват на лисицата с отрязаната опашка, дето убеждавал останалите лисици че е модерно и правилно да си без опашка, та да си ги отрежат...

Доказан край и недоказано начало. Който го е страх от истината прегърща вярата, пък дори да попадне в ад. Страха е голяма работа.

О кей, не оспорвам подобна символика. Тя е доста над нашето ежедневно, да не кажа дори научно разбиране за нещата. По-глобално е, съгласен съм. И, понеже не се интересувам от чиста езотерика и от зодиакалните алгоритми на епохите, прости за въпроса:
Кога свършва епохата на Рибите, и кога почва тази на Водолея?

Повтарям, та дано го схванеш. АКо някой приема за истина нещо, за което няма реални доказателства (като съществуването на богове), то съвсем лесно ще направи обратното — ще игнорира реалните факти все едно че ги няма. Просто му трябва определен стимул. Да ти подскажа ли, защо вярата премества планини, а не морета? Щото дори да игнорираш планината, то най-много да се блъснеш в нея, да ти излезе цицина, ама ако сбъркаш така с "преместено" море, се давиш и после кой да вярва и да плаща за свещи и тамян...

Пропускаш едно основно качество на истината. Излиза през ноздрите. Ако трябва да я видиш де. Има хора, които са оставени в лъжи.

Тук се говори за лично господство, а аз говоря за водителство на вярата. Не може да вярвам в кавото си искам, нито да планувам, как ще вярвам в ситуация.

Вярата рано или късно става факт и там е трудно да се заблуди човек. Мога да я сравня с разума. Той първо съобразява нещата, а не ги създава по желание. Това съобразяване му дава възможност измисленото да стане реален или лъжовен факт. И както казват, че нечии разум е по-слаб, а друг по-силен, така и с вярата. Виждат се резултатите.

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Гьобелс Този от къде мислиш, че го е научил, това, а?

Е точно де, истината е труден път, и заради това някой е измислил вярата. Ти представяш ли си, ако няма вяра, как вярващите ще трябва да погледнат в себе си и да потърсят истинския смисъл на живота си. Мъка, мъка. Критично мислене, самокритика, самоконтрол, проверка на факти, егото го отнася постоянно (щото издънките са повече от успехите), абе накратко собствен ад. Пък когато вярваш, някой отвън ти е виновен, той ти е разписал маршрута, спирките, той отговаря за късмета, абе ти си само колелце, ма иначе егото ти е "на шест" щото нали си от към правилната машина, и ще има вечна награда, Ако да не е гарантирана с някакъв факт...

Това е детинско обяснение за вярата в Бог. А иначе всички се водят от вярата си. Както и всички "мислят" и ума ги води нанякъде.

Няма точна дата на смяна на епохите, преминаването е плавно и постепенно в продължение на 100-150 години. И след като продължителността на епохите е около 2150 години, а епохата на Риби е започнала някъде около началото на новото летоброене, пълното преминаване към епохата на Водолей ще е приключило към средата на 22-ри век.

Виждаш го, защото съществува. Но очевидно е твърде интензивно в обкръжението ти, доста над средностатистическото, след като го гледаш през тъмни очила.

Няма да споря, но и няма да скрия, че тази вяра звучи доста примитивно. Струва си да й се вдигне нивото с добавки от друга категория. Казано е: "Науката е познание".
Но ти си знаеш.

Разума е друго естество. Емоциите друго. Колкото те разбере емоционалник, неотворил една книга в живота си, че разума създава, предвижда и т.н., толкова и невярващ /неразбрал и не използвал съзнателно силата на вярата/ ще разбере какво означава да живееш чрез вяра.

Да, много интензивно. Виждам в същият свят и много с розови очила и заваръчни шлемове. Ако взема да изброявам ще ми свърши мастилото да пиша. Скоро свалиха от въжето един 30 годишен момък. Вече направо си отивал, не било театър. Братовчед му пък постоянно мисли да се самоубива. Далече са от мен, а и в нищо друго не търсят помощта, освен в пари и емоции. Друго 28 годишно момиче скочи от втория етаж на болницата та се дотроши. Знам я от малка, беше като ангелче, но продадоха имоти и нещо се опаричиха, та се разпадна. Друг се обеси преди години след побой от малоумния си баща. Половината приятелки на дъщеря ми са на хапчета и с панически атаки /на 16-18 г./, без да са употребявали наркотици и всъщност са едни много добри деца. Снощи едната споделила, че майка и и казвала "Няма да успееш, защото си мърша!?" Що за идиот? /тя е алкохолик, но ще съсипе и психиката на детето си/
Навсякъде е това. Не познавам майка с малко дете, която не изпада в паника, ако детето се закашля. За температура се отива направо на ЯМР. Луда работа. Подлудиха хората.
На нас лично ни се случиха някои неща и всички /ама всички/ близки казваха, че без баячки и психолози няма да се оправим, най-вече детето. И дрънкаха постоянно, аха да ме убедят. Друг на мое място би тръгнал и ето как ставаш трева на вятъра.
Сега с този коронавирус дезинфектанти, маски?! СТРАХ! Приятел беше "диагностициран" положителен и в карантина. Аз бях посочен да му нося провизии -подавам и бягам, че е "опасно". Е, влизах, говорихме си като едни джентълмени. И като кажа на някой АУУууу почва воят, че може да умрем. За протокола, смъртта е най-сигурното нещо от всичко. Все някога ще умрем, но нека не живеем в слепота, страх и други емоции.

Твоето "навсякъде е това", представено като лайтмотив в тема за смисъла на живота, е потрисащо! Отгоре на всичкото подпряно на една отнесена религиозна вяра за вечен живот!
Наистина ли в обкръжението ти отсъстват нормални хора, които си стоят на краката?

Съзнателно използване силата на вярата, за да разбереш какво означава да живееш чрез вяра? И да те разбира някой, когато сам не разбираш себе и противопоставяш разум на емоции?

На "детинско обяснение", термина му е "бръснача на Окам" и яко се използва из науката. Сега, ако нЕкой се чувства заегнат, че обяснението не включва нЕкакви свиши сили и въжделения, а само страхове, мързел и други отрицателно приемани неща, то си е негов проблем.

Всички се водят от вярата си?
Тази наивна убеденост е отличителна черта за вярващите. Въобразяване, че тяхното е задължителен шаблон: "Няма разлика между вярващи и атеисти, едните вярват, че има Бог, а другите вярват, че няма".

И накъде ги води умът?
Несъмнено по калъпа на вярващите атеистите по цял ден не правят друго, освен да "мислят" как няма Бог.

Така е устроена психиката. Ако искаш ми вярвай.
Вярата, че в жунглата ще се оправят сами със съответните и закони. Ето, това вярват например.