Ми, здравейте!
Прост е въпросът, едва ли с прости отговори. Макар Питето да изхитрува и в предшестващата тема се измъкна с "42" от предговора на класически фентъзи роман. Едва ли само аз обаче ще приема това без пояснения. Потребител също има шанс да се доизкаже, както и всеки друг. Вие сте!
--------------------------------
Да, знам, знам. Едва ли ви се говори много на фона на случващото се напоследък у нас. Но не пречи да внесем малко философски и духовен привкус на цялата тая гадост, защо не. Така че, така де - вие сте!
Размисли за смисъла на живота, паралелно с мерзостите в него. Защо не? Да опитаме.
Е-хоо, има ли някой тук?

Смисълът на живота е да направиш живота на хората, които обичаш, по-добър и по-приятен. Освен това, ако имаш възможност да направиш същото и за хора, които не са ти чак толкова близки, т.е. да направиш така, че колкото е възможно повече хора да живеят добре на този свят.
Хубава тема! Поздравления!

"Смисълът на живота".
Смисълът на живота те вълнува?!!??

Ти не вярваш в този живот. Тук и сега. И на "това покварено днешно поколение"...
Ти копнееш за небесния - вечен живот в нетленно тяло.
Как така сега си задаваш този въпрос?
Защо, след като .....вярваш в друго....

Ще ме разбереш ли, ако ти кажа...

И хубав отговор. Поздравления също!
Няма лошо да живеем добре и на този свят. Но, защо не винаги се получава, и не за всички?
Всички уж искат справедливост, но не всички допринасят да я има. Само политиците ли са виновни?

Много бих искал да ми кажеш, но... ти си решаваш. Особено, ако е лично.
Иначе, да, добре си ме разбрала. Но не докрай. Чакам и копнея за небесния, новия живот, нетленния, така е. Което обаче не изключва да обичам и този, сегашния. Той си е част от това, което в Книгата е наречено Вечност. Брънка от нея. То това е вярата, да имаш надежда, че животът не е само от раждането ни до смъртта. Ако е това, то смисъл няма. Негодувам не срещу самия живот, той е дар Отгоре, свят е, чудо е. Негодувам именно срещу "това покварено поколение", което не само от днес го съсипва този небесен дар, пропилява го и го скверни с делата си. Разбира се нямам предвид всички хора, глупаво е така да се обобщава. Но е факт, че моралните устои днес са тотално сринати, рухнали, и поголовно се насърчава предимно злото, нечестието, насилието, омразата, макар и зад паравани от прекрасни лозунги, слова и закони. Но истинската реалност е друга, не е добра, и, ако не бях минал през това, не бих го казал. Повечето хора се правят на добри, но зад тази мимикрия на нечестието вършат ужасни неща! Не всички, но повечето. И това съсипва този свят дар, живота. Дори в плътта. А можеше да е иначе. За съжаление вярата в доброто изчезна, в справедливостта също, а знаеш какво е писано - когато няма правосъдие, развращават се нравите, и народът погива. Това и виждаме.
-------------------------
Не случайно от Брюксел най-много ни натискат за истински и реални реформи за една действително независима и работеща Правосъдна система. И с основание. Защото, един справедлив и независим Съд и работещо, некорумпирано Правосъдие не би позволило на политиците да си развяват байрака както си искат, и не само на тях. Ако перефразирам дори текста от писанията, справедливата и работеща Правосъдна система е в основата на благоденствието на едно общество. Иначе става това, което наблюдаваме и сега - боричкане на мутри, бараби, бандити и ченгета облечени във власт кой да прецаква и ограбва народа. И няма край, поне не се вижда скоро. А е така, защото... абе защото Дякона си го написа, в тефтерчето:

НАРОДЕ????

И какво пък чак толкова се е случило напоследък, че да не ми се говори?!
1.Българският национален отбор по футбол очаквано загуби втория си мач от Лигата на нациите от Уелс.
2.Отровното трио начело с някакъв резидент Радев организира и проведе метеж, който кръсти Велико народно въстание, което нито беше велико, нито народно, а за въстание да не говорим.
Това е, за което се сещам.Ти нещо да добавиш?!

За мен смисъла на живота е да се уча от грешките си.
Да бъда трезвен и осъзнат днес и сега.
Подхлъзнах се за един известен период от няколко мевеца.
Макар и да не пиех всеки ден.
Или по-скоро се успокоявах с 1-2 питиета от време на време.
Стана по-често,стана почти всеки ден..и ето ме обратно в АА
Глупаво беше да прекъсна над 2 години трезвенност.
Но най-важното е че се осъзнах и отново ходя на сбирки и не пия.
Повярвайте ми..пари,коли,жени..дуене и показване за мен нямат никаква стойност,ако днес съм пян.
Схванал ме е един кръст,от работата.
И не можах да заспя,дори и с хапчета.
За миг ми се прокрадна мисъл са туширам болката с чашка или две..и си плеснах в тъмното шамар,буквално.
Два часа чета в тъмното извадки от голямата книга на АА и подобни материали.
Нямам здраве за глупости,както и нерви.Вече.
Идва времето в който искаш простите тихи семейн неща,и осъзнаваш че от домашния уют и семейството по-добро няма.
Всякакви "приятели" и "сакъ прятели за маса" остават в миналото!
Аз лично с бившите ми авери по чашка в бг,просто като седна на едно кафе с тях,и след час -два максимум си тръгвам.
Всичкото го знам,пиянския шаблон е същия.само където вече сме побеляли и една част вече са си пикали в калеврите.
Повече блъскат по масите и вдигат врява,отколкото да помпят количества като едно време.
Не са ми интересни.
Метъл музиката ни свързваше,ама като погледна сега реално..най-вече пиенето ни е свързвало на по-късен етап
Аз съм като еретик между тях.
Не пия.
И догадки имаше много..доколко тежи хитлеристкия ботуш на жена ми върху врата ми относно алкохола.
Един от тях имаше наглостта да ми го каже пиян в ефир.
С два развода и деца от две жени.Плюс любовници.
Хайде като видиш себе си,тогава критикувай мен!
Аз избрах нов живот,семейатвото си и душевен мир.Доколкото съумявам да го постигна.
Той избра алкохола.
Не е изобщо странно че правейки се на мъж пред бившата си жена,скочи от 4 етаж на блок за да я впечатли..или да и направи напук.
Една друга част хора дробовете им закъсаха и се спряха.
Аз също не съм здрав особенно

Но всеки един трезвен и осъзнат нов ден е крача напред и нагоре.
Към по-високо стъпало и ниво на осъзнаване.
И аз съм човек,и аз греша..но не им крещя в лицата че едначаст са пропаднали алкохолици и стават за смях.
Има мъдрост в АА-"По-добре анонимен алкохолик,отколкото известен пияница"
При мен си върви в рода обремененоста.
По бащина линия,дядо ми също.
Но аз реших ..дай боже с мен да свърши!
Понеже ако ти дадеш правиония пример на детето си,то ще попие правилните неща.
Надявам се!
И се моля на Бог да го пощади от тази тежка и коварна болест.

Мога да добавя много неща, но, виж темата:
Какъв е смисълът на всичко това, според теб, въобще на живота?
Можеш да споделиш, ако искаш... отвъд националния по футбол, и драпането по ограбване на нацията.

Благодаря ти за откровението.
И, понеже и аз донякъде съм минал по този път, интересно ми е да те питам: Защо човек пие? За алкохола говорим.
Бягство ли, от какво? Надрусване, за да забравим - какво? Ежедневието? Жената, децата, задълженията, отговорността... целия този товар! Непоносимо е понякога, знам. Но има смисъл, нали, за бъдещето, поне някакъв - съхранява живота поне, засега.
Споделѝ пак, ако искаш. Все едно си на сбирка на АА, защо не.
Домашното огнище като смисъл на живота. Не е лош отговор.
Семейството като умален модел на Всемира, на живота въобще, дори на Небесния свят.
Любопитна асоциация. Но, колко семейства са в хармония?
А дали самият ни живот тук и сега е в хармония?
Затова ли пием, понякога? Или?
Ти си...

Смисълът на живота по принцип или личния живот? Има щото дискретна разлика.

За живота по принцип не съм много сигурен. Животът на индивида има само един смисъл, ендорфини. Колкото се може повече и колкото се може по-често. Независимо от начина на постигането им. Секс, наркотици, рок енд рол, леки жени, тежки метали, алкохол, изкуство, мързел, професионална мастурбация, мастурбация с обществото, насилие, самоунищожение...всико което прави човека усмихнат води до смисъла.

Хората сме носители на информация, от някого за един друг. Не питай КОЙ, няма значение. От теб се иска да предадеш информацията. За да се случи това трябва да си усмихнат до момента, в който си изпразниш топките. От там насетне не си интересен, а само полезен в прекия смисъл на думата. В химията има един основен закон, в природата нищо не се губи, а само сменя формата си.

Смисълът на живота е да останеш жив.

...или просто да се събуждаш. Спреш ли да се будиш и смисъла го няма...

Всеки си вижда или не смисъл да се живее. Няма такова нещо като някакъв единен и всеобщ, едва ли не вселенски смисъл на живота. Едни да си довършат книгата, други – пълнителя с патроните...
Отделно ние още не сме се научили да различаваме живото от неживото и оттам и правилните изводи.

42 е добре — простичко, стегнато, лесно се помни, пасва на много неща (дори и приблизително). Въобще защо очакваш сложен отговор на сложен въпрос? Ми то, и това (-80538738812075974)3 + (80435758145817515)3 + (12602123297335631)3 = .... не може да го сметнеш нито на ум, нито с калкулатора, обаче отговора си е стегнатото двуцифрено 42.
"Когато си изясните въпроса, ще разберете и какво означава отговорът." (цитат пак от там, дето е 42).

"..Това са те, Смъртните – продължи Смърт. – Дадени са им едва няколко години живот на този свят и те правят всичко възможно да го усложнят. Очарователно!...”

Ми, когато времето те притиска, нЕмаш много възможности... А и като се позамислиш, Смърт също е усложнил нещата (а той няма лимит от време, та да припира), когато е допуснал Смърт на мишките да си остане отделно от него. Абе стана ми сложно, нищо че е интересно, та 42 си е някак си по-стегнато и лесничко...

Добре.
Но не е ли всичко живо, в нашия свят?
/Извинявай за философското питане, но първо то ми хрумна като прочетох поста ти!/
Ясно е, че не можем да съхраним и опазим всичко, но, в момента не сме ли като скакалци, които изпояждат всичко?!

Аз пък залагам на 3.14
Ха сега де! И то е простичко и стегнато, че и универсално.

Оооо, то е опростено!
Иначе е в безкрая....

Айде нека си е 42

П.п. всъщност, вие какво точно обсъждате? Какво е това : "42" ?! Рап група, президент, космонавт, години......
Извинете ме за тъпия въпрос....

Стегнато, Пи?
То, само с вяра не става, трябва и математика. Иначе ще продължават да ви премята поп Глигор с "голямо" и "малко" опело. Опс, това беше от към литературата, ма и тя си е часто от отговора/въпроса на живота, та пак е в темата.

Ми провери си го в "Пътеводителя", а ако нямаш такъв под ръка, провери го в гугъла. Едно маркиране и две-три кликания е, а и подозирам, че обичаш да четеш, та може и по-нататък да разцъкаш. Тери Пратчет не е единствения, дето е писал по въпроса за живота и части от него в лек, закачлив и приятно-разпускащ стил.

Да! Обичам да чета, НО!

Би ми било интересно да чуя твоята, точно твоята гледна точка.

Е, ако нямаш време ( трябва да помогнеш на жената да измиеш пода, пуснеш миялната, прахосмукачка) и т.н. ще те разбера

Живеене му е цаката на живота. Никакви сложни въпроси дето изискват планета-компютър за да ги зададеш, никакви извишено-възвишени цели, никакви велики планове за цели светове, еле пък живот след живота, прераждане и подобните "продължения на мача".

Даааа..
Преди малко го написах и аз това в Х- фор, НО!

Както и да е...

П.п. разбрах, благодаря!

И като живеете, кво? Пак ще умрете. И ти си като едни описани в Книгата, дето казвали: "Да ядам и пием, и да се веселим, щото ще умрем, и всичко си е както от отците от древно време, нищо ново под слънцето." Да де, ама точно тук идва онова, дето се нарича ВЯРА. А вярата е да се надяваш на нещо, което не можеш да видиш, пипнеш, чуеш и за което нямаш доказателства, че го има. За теб няма живот след живота, но за мен и всички вярващи има. Затуй и не се разбираме. Нормално. По останалото прескочи до другия, до Х-форума, там си говорим за тия неща, и за още. Бъди здрав!

По-стегнато от Безкрайността, приятелю, няма.
Но, как да го обясниш това на човек, в който капка вяра липсва?
Честно казано, нямам идея.

Не, приятелю, няма нищо стегнато в това. Само пушилка.
Позовавайки се на Словото, верният израз не е "капка вяра", а "вяра колкото синапово зърно". Виждал ли си синапово зърно?

И ето го проблемът: очевидно вярата ти е далеч под размера на синапово зърно, т.е. близка до нула, след като очевидно не си преместил нито планина, нито дори черница.
На фона на тази реалност би ли пояснил въз основа на какво се наемаш да обясняваш смисъла на живота? Без вяра и без данни, факти и доказателства. И най-вече без никакви свидетелски показания от страна на индивиди, прехвърлили се в онова измерение, което несъмнено дава по-широк поглед върху този смисъл...

Здрасти!

Ми напиши ми Пи, до последния знак, без закръгляне. Така де, нали безкрайността била стегнато нещо, колко му е.

Абе има Един, дето се прехвърли в "онова измерение", и после се върна със "свидетелски показания". Като преди това каза едни неща, дето трябва да вършим. Дали капка, или зрънце синапово, на Него най-много вярвам. Иначе за вярата доказателства и факти не са нужни, вече не е вяра. Отделно от това нямам претенции да поучавам, само споделям. Конкретно темата дадох като въпрос, за да споделяте и останалите, нищо не съм обяснявал.
Не разбрах обаче това за "пушилката" и безкрайността. Как така ги свърза? Можеш да поясниш, ако искаш.

Добре. В този смисъл се предавам. Разтегливо нещо е, безкрайността, точно като... безкрайност.
/Използвах "стегнато" в контекста на темата и смисъла на живота, който сам по себе си е... безкрайност. Това имах предвид. Щото по-стегнато нещо от живота знаеш ли?/

Чудесен отговор, по темата.
Какъв е смисълът на живота?
Здрасти!
Ето това го разбрах, наистина.

... способен сте да се учите ... много добре! ...

... но, да благодарим на нашите германски приятели за новините около зоофилията на запад ...

- - -

... сега, отговор на лайтмотива в темата:


бимберон

страден

дистационно

карантира

плухарче

глигант

небенце

себристро

и т.н.

U+2122

:.)



Поздрави!

Онзи, дето се прехвърлил в "онова измерение", още не се е върнал със "свидетелски показания". Сведущите ежедневно и ежеминутно разкриват и посочват базирани на вяра "непосредствени доказателства и факти", че връщането му наближава. И всеки момент го чакат да се върне. Вече в продължение на 2000 години непрекъснато започва да се връща. Но все още не се е върнал. Остава само обещанието му да се върне.
Ако, обаче, не се върне в близките 130 години, когато епохата му изтича, повече няма и да е нужно да се връща.

А пушилката е по повод това, че "по-стегнато от Безкрайността няма".
Безкрайността, т.е. Вселената, е пространство.
Знае се, че най-разпространеният елемент във Вселената е водородът. На какво опростено да се оприличи присъствието на материя под формата на водород в празното пространство, освен на рядка газова пушилка?
Това е философски погледнато.

Научно погледнато с концентрацията на молекули водород около начално ядра започва бавен процес на сътворяване на нов свят. При обект с масивна концентрация на водород в един момент започва термоядрена реакция и се запалва нова звезда, Слънце. След голям период от време звездата изчерпва термоядената си енергия и експлодира, разпръсквайки материята си обратно в пространството.

Съществува и ненаучен религиозен поглед...
Но всичко това, разбира се, не посочва смисъла на живота.

Благодаря за изчерпателността!
Няколко бележки, пак само като споделено мнение:
Обещанието за Връщане на Онзи, от Книгата, е също като вярата - въпрос на надежди и чакане. Е, има някои податки в т. нар. пророчески текстове, от които можем приблизително да маркираме това ново Идване. Посочил съм ги в друхия, в Х-раздела, тук ще ги спестя, не му е мястото. /Ако искаш иди чети там по въпроса./ Но, понеже посочи конкретни 130 години, любопитен съм откъде това заключение?
За Унивърсума. Вселената де. Тя не е само пространство. Да, и това. Но е и живот, светове. Дори новите слънца и галактики, планети и звездни системи са светове в това пространство. Прекалено незначителен човек съм, за да опонирам на официалната наука по въпроса, но, според мен тя и до днес няма категорично становище и стройна система обясняваща Всемира, Вселената, Космоса и всичко свързано с макро и микро живота около и в самите нас. Днес някой си мастит капацитет казва едно, утре друг друго, точно обратното, после трети съвсем различно... Мисля, че дори науката все още гадае кои сме, какво сме, какво е около нас, навсякъде там при звездите, също вътре в самите нас... В който контекст си прав, че няма как да знаем смисъла на живота, ако не сме наясно какво е той, ние самите също, всемира около нас... Та така. И, след като науката все още се лута в дебрите не само на философската схоластика и всемирните тайни, какво ни остава на нас, смъртните, като обяснание на всичко? Ми религиите. И вярата. Тук нещата са прости и ясни. Има Творец. Има творение, свят, светове. Поставени са задачи, на творението. Сключени са договори, завети, споразумения. И всеки да си изпълнява задълженията. Поне са някакви ориентири, основа, нещо, на което да стъпим, за да не ни погълне всемирната празнота, вкл. тази в самите нас. Отплеснах се, ще спра дотук. Можеш ти да продължиш, ако искаш.

Почти като "42" и 3.14.
Благодаря за изчерпателността!

Поздрави и от мен!

Смъртта е по-стегната. Докато живеем, имаме време да отпуснем, ама след живота никой не съм видял да разпуска, та явно държат доста стегнато. Дори смъртта по-стегната от данъчните, щото те май ще отпуснат "наредба Н-18"...

Не ме препращай към другия форум. Там само се дъвчат цитати с гола вяра.
Да не задълбаваме в онова, което вече сме коментирали. А именно, че е изолиран ген, водещ до склонност към религиозна вяра за сметка на критичното мислене и волята. Аналогично на гена за склонност към алкохолизъм.
По въпроса за редуващите се епохи също е дискутирано. Библията описва живота през трите епохи на Телец, Овен и Риби. Известен е гневът на Мойсей, който по времето на навлизане в епохата на Овен слиза от планината Синай и вижда, че хората му обожествяват погрешен символ, символа на отминаващата епоха на Телец.
Съответно Рибите са силно застъпени в християнството: Исус се сприятелява с рибари, нахранва народа с две риби и др.
Широки интереси и познания са нужни, за да се осмислят всички тези явления. Моля те не приемай лично мнението ми, че четеното и препрочитането само на Една Книга е сигурна гаранция за тесногръдие и не може да бъде база за определяне смисъла на живота.

Познавам хора, които оправят живота на околните. Много го оправят, помагат, въобще всичко. Ларж са, широко скроени са, силни са и т.н. Голямата работа с две думи. Слез това, когато ти оправят живота искат само да ти вземат душата. /често са семейството, защо не родителите ни/
От друга страна, помагаш на някой и той се чувства добре, става ларж и голямата работа. Вика "кой беше ти? Къде съм аз, къде си ти, разбираш ли?" / или "пази Боже, сляпо да прогледа", както е казал Алеко Константинов/
Това са двете крайни положения, когато правим живота на хората по-приятен и по-добър. Въпросът е те да не се случват, ако случайно стигнем до доброто и приятното. Ако все пак влезем в гореспоменатите крайни положения от смисъла на живота с доброто и приятното, идват едни други положения на зло, неприятно и респективно безмислено.

Принципно моето разбиране за прочетеното от Библията е, че колкото повече се доближаваме до Бог, толкова повече виждаме грешките си. В смисъл това съм разбрал от Библията, без значение личната ми вяра. За липса на критично мислене, дума и лаф не може да става. /това, че някои с повярването тръгват безгрешни и направо отлепят от земята не означава, че е по Библията/
Волята и характера също стават малко или повече канаристи. Наистина няма демонстрация на това и мнозина се заблуждават в "слабостта" на вярващия, но се случват някои неща за да разберат, ако толкова много държат да изпитат волята и характера.

Ако се замислим малко над тези думи, всъщност планината ще се премести, само ако не се усъмниш в това. Но кой здравомислещ човек ще повярва, че планината ще се премести? Вярата в истината те кара да вярваш само на истини, затова не може да си вярваш в каквото поискаш и да местиш планини като джедай.

Като се замислим малко над тези думи, установяваме, че си съвсем прав. Под влияние на силен наркотик е не само възможно, но дори и в реда на нещата да станеш свидетел как планината се мести. И тъй като в такава ситуация не си здравомислещ, няма да се усъмниш в това.
Ето това е вярата, силен наркотик.

Две неща:
1. Белетристика с хилядолетна давност като коректор на грешки е несериозно самовнушение. Е, върви, ако живееш в балон, в някакъв свой измислен свят, откъснат от реалността и практическото грешки/корекции/развитие, свързано с нея.
2. Да, споменавал си, че твоя свят преобладават, направо гъмжи от слаби индивиди: "Аз виждам хората колко са уязвими. Виждам го всеки ден. Жените и децата са направо трева на вятъра, мъжете понякога ги надминават".
Може пък това да е светът на разчитащите на вяра и молитви...

А в света са силни? Да, изглеждат силни. Светът е пълна каша, но ще кажем, че е пълен с устойчиви личности. Алкохолизма, наркоманията, хипохондрията е признак за устойчивост. Воля и характер е да започнеш с тях от 14 год. възраст. И самокритичност от високо ниво.

Да, има и такава вяра. Като зомбита стават! Вярата в лъжи води до това.

По същество, всяка вяра е идея, която се крепи само и единствено върху парадокс и непризнаване на факти. А не ги признава, щото да не се прецака парадокса в основата и да рухне "логиката" на съответната идея. А ако приемаш парадокс за факт, то за ква истина говорим...
От там и странните логики извиращи от свещените инструкции на религиите, и съответното объркване у последователите. Ей ти нагледно Лати 1960 какви фермани пише за да нагласи някак си реалността към парадоксите, и пак не му се получава. У религиите няма логика и факти, а истина без факти и логични връзки, не нещо друго, но не и истина.

Настояваш, че хората по света само изглеждат силни, а в действителност са слаби? Ама всички ли?
Как стигна до толкова крайно заключение? По аналогия с извадката от близкото ти обкръжение или по друг начин?
Хората са еднакви навсякъде по света. И никъде не е само черно и бяло, както ти го описваш. Съществува огромно количество нюанси.
Заблуждаваш се с представянето на алкохолизма, наркоманията и хипохондрията за признак на устойчивост. Религизният фанатизъм като разновидност на горното също не е признак на устойчивст.

Би ли могъл да бъдеш малко по-конкретен?
Коя е нелъжливата вяра, при която наистина

Амиии, не знам защо така се получава.
Най-лесният, а може би и най-правилният отговор е: защото животът е такъв, какъвто е.

Ако знаеш , че някой ще стане "ларж и голяма" работа и ще ти вика "кой беше ти?", не би ли му помогнал, ако наистина има нужда от помощ!? Защото, помагайки, ние не очакваме признание от този, на когото помагаме, а от Бог. Един вид, помагайки на другите, всъщност човек помага на себе си. Няма нищо алтруистично тука, всичко си е здравословен егоизъм, плюс, че се чувстваш по-добре ,когато хората около теб също се чувстват добре, всичко е взаимосвързано.