"Представете си сега какво му е на него. Да се вглеждаш в очите на всеки, който слага на масата ти чинията със супа. Да гадаеш не е ли намазал някой лъжицата или бельото ти с безцветната гадост, преди предназначена за Навални. Да мислиш не е ли застъпил в нощната смяна на охраната човек с фамилия на убилия някога императора и във всеки прибижаващ се военен да виждаш полковник Щауфенберг, подготвил атентата срещу Хитлер.
Да знаеш, че целият списък на руските богаташи на Forbes иска смъртта ти - за дългогодишните унижения - смърт, по възможност мъчителна. Да знаеш, че твоята смърт (по възможност по-скорошна) иска и целият свят. Да се досещаш, че твоето съществуване е голям кървав тумор даже за собствените ти деца. Че да бъде някой твой близък, е унизително, а вече и опасно.
Да разбираш, че сега за теб няма на Земята по-родно място от бункера в Алтай. Че ти всъщност вече си под земята. Че отдавна писналият ти Шойгу също може да те продаде някой ден, когато стане крайно напечено. Че целият този твой покорен Съвет по сигурност мечтае да те изтъргува със света. Че плъховете ще побягнат от кораба, аха...ама те вече побягнаха...
И в душата ти няма нищо, което да оправдае страданието: нито идеи, нито принципи, нищо. Ти просто искаше сладък живот - и сам не разбра как се случи всичко това. Кога попадна в дяволската примка на властта, от която няма изход... И ти се иска да се събудиш в Дрезден - млад, с бира в ръка, а се събуждаш с прихлопващо старческо сърце пак там, в бункера.
Представете си всичко това.
А в следващата секунда ще разберете най-накрая, че в тази ситуация да даде команда за ядрен удар - за него съвсем не е страшно."
Виктор Шендерович
Все пак лилипута не може да я даде сам командата! Гаден плужек