Няма нужда да си бил танкист, за да знаеш, че това с бутилка бензин срещу танк е част от филм за ВСВ. Върви само срещу камиони от обоза и с късмет срещу джипове. Не те знам в какви войски си бил. А за това дето "цивилните мятали разни неща" ей ти една нормална гледна точка в подобна ситуация:
"... От барикадата полетя какво ли не. Мятането на разни неща беше анкх-морпоркски обичай, а нещо у Ръждьо го превръщаше в чудесна мишена. Събра остатъка от достойнството си, пак вдигна рупора и успя да каже:
— С настоящото ви предупреждавам, че… — Камък изби рупора от ръката му. — Така да бъде — отсече и се върна със сковани крачки при стражниците. — Сержант Кийл, заповядай на хората си да стрелят. Един залп стрели над барикадата.
— Не — изрече Ваймс и се изправи.
— Сержант, мога да приема единствено, че си бил зашеметен. Мъже, готови за изпълнение на заповедта.
— Ей с тази ръка ще съсека първия, който пусне стрела — заяви Ваймс.
Не викаше. Простичко обясняваше какво предстои да се случи.
Изражението на Ръждьо не се промени. Той го изгледа от главата до петите.
— Сержант, това да не е метеж?
...
— Аха, аз като че проумях проблема, капитане — весело се намеси Ваймс — Както и твоя, редови стражник. Имаше дребно недоразумение, сър, но това би трябвало да го отстрани…
Щеше да помни дълго удара. Беше хубав. Достоен за учебник. Ръждьо рухна като отсечено дърво.
В заревото на всички изгорени мостове Ваймс пак пъхна ръка в задния си джоб. „Благодаря на вас, госпожо Гудбоди, и на богатия ви избор от месингови изравнители на шансовете.“
Обърна се към стражниците, застинали в безмълвния ужас.
— Нека бъде записано, че това бе извършено от сержант-пристав Джон Кийл. Ваймс, какво ти казвах за размахване на оръжия, които не се каниш да използваш?
— Вие го проснахте, сержант! — прошепна Сам, вторачен в безчувствения капитан.
Ваймс разтри изтръпналата си ръка.
— Нека бъде записано и че аз поех командване то след внезапния пристъп на безумие, сполетял капитана — добави той. — Уоди, Уиглет… завлечете го в участъка и го заключете, моля.
...
— Сержант, питам той луд ли беше?
— Той поиска да стреляте по хора, които не стреляха по вас — изръмжа Ваймс и закрачи напред. — Това показва, че е луд, не мислиш ли?
— Сержант, но те мятат камъни — изтъкна Колън.
— И какво? Стой там, където не могат да те ударят. Ще се уморят преди нас.
... "
Пак от "Нощна стража" на Пратчет ама съм съкратил част от текста
Пак ще ти припомня, че ако "бутилката" попадне в люка, може да направи големи бели. Войниците се предвижват и с камиони. Предполагам и по теб да хвърлят такива неща и ти ще се ядосаш. Ако стрелят по теб, със сигурност ще се и уплашиш. Преди два часа, ако си загубил приятели, ще искаш да си отмъстиш и ще търсиш на кого. Такива са хората и ти не си по-различен.
