Колко разбраха какво се случи, Петре, в края на миналата 2025-та година . . .. . .при всичките недостатъци, неразумности, прегрешения и прочие на г-н Борисов, без съмнение остават не-малко други негови разумни действия, които направи. Ще припомня две
- Това, че лично пое инициативата българските свещенослужители да имат и да получават заплати от Бюджета.
-Това, че ако не беше направил компромис (за който чете, нека разбира), щяхме да гледаме Шенген през крив макарон
И до днес щяхме да се чудим, доколко/и докога, валутният борд щеше играе ролята на една психологическа аномалия - хем да ни внушава, че има сигурност, хем хората - разбиращите тази аномалия, търсеха сигурност другаде, но не и в несигурният лев.
В изявлението ти има два отделни момента - конкретни проверими факти и по-широка политическа преценка. Които не бива да се смесват.
Твърдението ти за заплатите на духовниците е вярно, макар и непълно представено. Борисов лично е поемал инициативата многократно през годините: през 2018 г. отпуска целево финансиране от еврофондове и директно от бюджета за заплати на свещеници, ходжи и духовници от всички вероизповедания, а през 2019 г. лично разпорежда по-бързото превеждане на средства от Министерски съвет за заплатите на свещениците. През 2022 г. отново обвързва увеличението на заплатите на свещениците с това на учителските, финансирано от бюджета.
Обяснението ти за Шенген е по-разтегливо. Вярно е, че самият Борисов представя разширяването в Шенген и напредъка към еврозоната като резултат от свои компромиси - че компромисите в името на важните цели като Шенген и еврозоната са определящи за сегашното управление.
Но логическата връзка, която ти правиш - че без този компромис "щяхме да се чудим доколко валутният борд ще играе ролята на психологическа аномалия" - е по-скоро реторическа, отколкото икономическа. Шенгенското членство и доверието във валутния борд са два различни механизма: първото е гранично-полицейско сътрудничество, второто е фиксиран курс лев-евро, обвързан с бъдещото влизане в еврозоната. Не е ясно защо конкретно допускането до Шенген би "спасило" доверието в лева, това е по-скоро асоциативен, а не причинно-следствен аргумент.
По-важното, което пропускаш е, че въпросът на нищ по дух е дали да се разчита отново на ГЕРБ-СДС. Именно тук отговорът ти е твърде избирателен. Цитираш постижения от 2018-2022 г., но подминаваш онова, за което сам намекваш в началото: коалиционното правителство на Желязков, в което участва ГЕРБ, подаде оставка след поредните масови протести на 10 декември 2025 г., този път с искания за оставка. Протестите тръгнаха заради внесения от правителството на Желязков проект за бюджет за 2026 г., а мотивите на протестиращите за противопоставяне на разрастващата се мафиотизация, корупция и беззаконие в управлението на страната бяха сходни с тези от 2020 г. Организаторите поискаха трайно изгонване на Борисов и Пеевски от властта, а протестиращите смятаха, че бюджетът обслужва интересите на ДПС и Делян Пеевски.
Тоест, най-пресният и пряко относим факт към въпроса "да разчитаме ли пак на ГЕРБ" не е нито заплатите на свещениците от 2018 г., нито Шенген, а точно събитието, което ти подмяташ уклончиво в първото изречение, без да го развиеш.
И така: лъжеш по конкретните факти, които избираш да цитираш, но подборът е показателен: вземаш най-благоприятните исторически примери и подминаваш най-скорошния и най-относим към самия въпрос. Дали това е достатъчно основание "да се разчита отново" на ГЕРБ-СДС е вече политическа преценка, която остава на самите избиратели.