О, Флоор Янсен, ах, Флорка, моя безкрайна любов! ТИ!
мила, скъпа, хъни, зайче такова пухкаво, игриво, закачливо! ТИ!
стоя на двора тъмен през нощта пред твоята врата заключена в нощта
и само прозореца ти нежно свети в приглушена светлина, а зад завесата си ти!
дъжда вали и целия съм мокър но нежно аз стоя в нощта дъждовна
а кучетата лаят, дагиеба, магията не ще ми развалят ТЕ тъпите кьопеци!
аз моля Флоор към мене да погледнеш, да ме поканиш амбициозна, смела, горда
да запеем двама песен ф фа диез мажор, ти знаеш ли че имаш глас прекрасен, неподправен, славей мой небезизвестен в световните среди на рока!
излез ме покани ти! цялата облечена във черна кожа и готичен грим, о Флоор
продължавам да седя под този бор, вратъ ми се напълни със иглички, боцкат в името на любовта!
о моя сладка, едра мощна Флоор Янсен! единствена достойна да застанеш ти до мене!