Има един дядо до нас присмиваше се на негов връсник - вдовец, че си намерил няква баба там, възмущаваше се, че така хубаво го гледала дъщеря му, пък той, се държал така неприлично, заедно с жена му му се присмиваха и такива неща приказваха, жената на присмиващия се дядо почина и сега той е сам и често го чувам как плаче по нощите, тъжно ми е за него, той и той, ако беше по-млад щеше да си намери баба, нищо, че съдеше ония другия дядо, но вече е над осемдесет и не може да вижда. Та така. И сега тепърва на личен гръб осъзнава колко хубаво гледат дъщерите. Дано да не го дадат в старчески дом, щото там ще цъфне и ще върже. Казах ви, никой от нищо не е застрахован в този живот, колелото се върти и всеки си получава това, на което се е смял.
Понякога си виждаме бъдещите наши проекции, понякога миналите.
Аз например си виждам една баба до нас. Дъщеря й е гледа, но все ходела по командировки, а тя иска да е при нея.
Взе й жена, но не я хареса. Изгони я. Дъщеря й в чудо се вижда.
Тя беше добре до 70-75 се оправяше сама. По времето на ковида не ходеше да пазари с пенсионерите, че да не я мислят за стара.
Преди все по екскурзии ходела.
Но от една година нещо се е предала - диабет и сладко си яде вече, костите ... много жени виждам с проблеми с кости.
Уж всички ядат кисело мляко ...
Мъжа пък вижда до себе си човек, който е разведен и живее сам. Цял живот работил за семейството и накрая - живее сам.
Един мъж до нас си почина в апартамента без никой да разбере. Когато го разбиваха било страшна миризма. Бабата ми каза, друг пък с куче.
Кучето му умряло една седмица след него.
Вече хората си умират сами по апартаментите. А някои се чудят какво ще правят с къщите, които цял живот плащали щото децата им нямало да живеят тук. Ще ги продават най-вероятно.
Та всякакви случаи има. А хора болни от рак например избират да умрат в Швейцария, щото там е позволено.
А има някои си умират като Луиз Хей в съня си и това е най-добрия случай. Други както си вървят. А трети на 45 от инфаркт ... до нас, наш близък... Цял месец с кръвно над 200 и не се лекувал. Тъкмо отива до болницата и там си умира.
Та човек сам идва на този свят и сам си отива. Иначе самотата е илюзия. Ако искаш да останеш сам - няма такава възможност. Все някой ще ти се пречка.
Но не всеки получава това на което се е смял, а всеки получава това, което си е записал в подсъзнанието.
Затова си правете точни записи. Интересен е въпросът и кои записи остават и колко. Защо едни остават цяла вечност, не можеш да се отървеш от тях, а други се изтриват за ден. Да, тези въпроси са много интересни.