Тая приказка (и вариантите от рода "бързата работа срам за майстора") я има откак майсторите имат клиенти...

Няма да повярваш, но понякога не е само срам, но и чиста проба глупост.
Когато бях млад нАучен сътрудник в БАН, заплатата стигаше колкото да се усмихна, за почивка на море с малко детенце – йок.
Та тръгнах тогава по клиенти да правя водопроводи.
Веднъж имах да поставя допълнителен водомер в едни тесен ъгъл на баня в стара сграда. Воденето на тръбите си беше кръстословица от всякъде. Клиентът си беше набавил единствено водомера, тръби за заготовки нямаше.
Понеже очаквах нещо подобно се явих с целия набор инструменти и парчета 1/2 и 3/4 цолова тръба, та не се наложи да се връщам или да ход до склад.
Свърших работа – нарязване, резба, монтаж – за 2 часа и поисках 10 лв. Клиентът се развика, как можело такава наглост, за няма половин ден работа цели 10 лв.
"Идиот"

ме захвана един колега, който си докарваше подобно на мене допълнителни джобни като плочкаджия. "Да му беше казал, че трябва да изкараш един чарк на струг, да му беше спрял водата за цял ден или два, да се беше запилял и дремнал следобеда в къщи, после и 20 лв. можеше да му искаш и щеше да плати като поп!"
Та така с бързата работа, и майсторите се учат.