Шофираш по път с непрекъсната осова линия.До хоризонта няма жива душа.Ще нарушиш ли правилника да направиш обратен завой.
Претърпяваш катастрофа,след което колата се запалва.От сътресението на мозъка за минути губиш зрение и не можеш да откопчееш колана.Изгаряш.
Пешеходец си на червен светофар .Отново няма коли във всички посоки.Ще преминеш ли?
Кое е с по-голяма тежест? Целесъобразността /улесняване движението и пропускателността на пътя/,или дисциплината.

Дисциплината.
Демек правилника за движение по пътищата.
Четох преди време как някакъв стоял в колата си 24 часа на червен светофар.

Обтатният завой не е опасен ако наистина няма никой, но обикновено се получава, че докато завъртиш и някой моторист вече си го пратил на оня свят.

При второто. След като не е могъл да се разкопчае, кво да го обсъждаме. Нещастен случай.

Дали е червен или зелен, гледам и минавам щом имам видимост около километър.
В тъмното е опасно щото не се вижда добре идва ли кола или не.
В смисъл, тия които карат без пуснати фарове.

Винаги съм нарушавал правила, които аз смятам че са нечестни.
Всички мои познати емигрираха от юар в страни,
където ако живееш и работиш минимум 5 години получаваш 500 евро пенсия.
Това за България си е 1000 лева на месец, за напън от само пет години.
Аз няма да го направя, защото ще е нечестно спрамо моите сънародници,
които са се трудили цял живот за пенсия от 300 лв.
Ква ша кажеш!
Наис а!

За такива дребни неща нарушавам законите, още повече, че нефелни условия ме принуждават. Онзи ден ходихме с детето до Айко хем да покара кола, хем да видим там нещо. И стигаме до Айко, ама там мантинела и двойна непрекъсната линия. Отминаваме мантинелата, но линията остава. Коли няма, ама детето не иска да нарушава (аз не я и натискам) и карахме поне 10 километра към Сърбия, докато стигнем някаква отбивка с ляв завой и там завихме и после обърнахме. Е, аз сам няма да направя така, ще наруша правилата, защото са кофти.

Като пешеходец също минавам на червено, но никога не прецаквам коли и само след анализ на ситуацията. Мразя наглеци, дето ти скачат пред колата даже без да се огледат, затова.

Колан обаче слагам, защото шансът, споменат от теб, е много по-малък от шанса да избия стъклото с глава.

Говорим си не рядко за липсата на общество.
Ако живееш сам на този свят и чакаш на един червен светофар, ако някой те гледа от космоса, ще си помисли че не си добре. Може и един ден роман да напише за теб.
В реалността не си сам по принцип, на теория напротив.
Може да няма кола наблизо, ако минеш няма да попречиш на никого. Но не си сам на този свят. На светофара, около него, около тебе винаги има и малки деца, които се учат как да се приобщят към света. Как едно дете ще повярва на родителите си, че трябва да спазва законите, след като вижда, че всички около него са социопати и се вълнуват единствено от мизерния си живот и някаква целесъобразност?!

Усещаш ли понякога, че не си сам на планетата?

Целесъобразност трябва, другарю, целесъобразност :


Помня един американски филм, където съдиха полковник за това, че не е спазил устава и е наредил на танковете да си пуснат фаровете нощем. Причината беше да ги предпази от приятелския огън на хеликоптерите и човекът беше оправдан.

Човека пита, ако няма никой. Като се едно бомба е паднала.
Така бях на 25.12. миналата година у метрото.
Само аз и тоя, дето кара влака.

Но ме подсети за един случай.
Светофара срещу МОЛа на Ал. Стамболийски.
Светва червено, а един дядо с внучето си, като го фанал, тегли го и търчи да пресича, а колите в същото време тръгват на зелено.
Маани другото, ама и пресече. И кво като пресече, като не бързаше за никъде.
Той около 60 а лапето около 4
И родителите на тва лапе си мислят, че е в сигурни ръце.

Хм ... В дадените от тебе примери изобщо няма движение, което да бъде улеснено, нито пък е нарушена пропускателността на пътя, защото по него движение няма. Не мога твърде да разбера къде е драмата.

Преди години, идвам от Тунис, където масата разсъждават като изказалите се (до сега) тук.Отивам в Нанси и бях безкрайно изненадан, че посред нощ, няма кьорав човек, всички, ВСИЧКИ, чакат на червен светофар : урок за дисциплина, цивилизация и гражданска отговорност!

Та като видя това в България, може да кажем, че е станала европейска страна!

Страна, в която на никой даже не му идва на ум да поставя въпроси като горните!

За успокоение, в южна Франция, подобни явления (като горните) са не рядко срещани!

Европейска страна е Швеция, където нощем като наближиш светофара, и ако няма други коли, той автоматично превключва на зелено за да не спираш. А това посред нощ да ти работи светофара, вместо да мига, е глупост.

Така е, глупост е! Ама те в Лотарингия, ту са във Франция, ту са в Германия и виж к'ви глупости правят!
Българио, Българиооо, кога ще се отърсиш от азиaтщината?!

Това последното не беше нужно. Какво очакваш, ние азиатците да седим на колене докато ти пишем ли? Понеже сме прах в нозете на бай ти Горски, дето отиде у Европата и сега вече не моеш да му насмогнеш на самочуствието?

Нощем по много от улиците коли почти не минават и е неоправдано да работят светофари в дневен режим. И затова има две умни решения - или шведското, или светофарът да мига. Е, има и гениално, на бай Горски, ама де ние азиатците ще му схванем гениалността...

Тези празни приказки с праха в нозете на този или онзи ги пишеш вече редовно, като не ти стигат аргументите. Не си струва.

Всъщност аргументите му са смислени:


Безсмислено е това:

То показва, колко лесно се обижда българинът и как смята, че всеки се опитва да го унижи и да му покаже, как нищо не струва. Ниско самочувствие е това. Не можем да се отървем от психиката на руско-съветското крепостничество.

Вярно е, че не си струва.
Но на теб колко пъти са ти го писали?
А Горския и Ганеф редовно гледат от много по-високо.

Тц. Аргументите ми са си много хубави и аз не видях никакви контрааргументи, които да оборват моите.
А това с праха го пиша заради обидното и високомерно отношение, което някои емигранти демонстрирате непрекъснато към простите хора, останали в България.

А аргументите, понеже явно не си ги прочел, са следните:
Посред нощ трафикът на много кръстовища е практически нулев и е глупаво кола, която наближава такова кръстовище, да спира и да чака няколко минути. Това хем бави колата, явно тръгнала не току така за кеф посред нощ, хем замърсява въздуха, хем шуми на живеещите наоколо. И е много по-рационално нощем такива светофари да се оставят на нощен (мигащ) режим, ако няма пари да се направи автоматика като тази, която видях в Швеция.

Ха сега дай ми разумни контрааргументи на това. Иначе и ти си от онези наскоро станали въглищари с почернели задници, за които всички останали тук сме паплач.

Ми и това също е обидно, не мислиш ли? Какво общо има руско-съветското крепостничество с това, че ми е писнало неколцина форумци-емигранти винаги да се изказват високомерно за нас тук? Просто такива силно аргументирани ппостинги има непрекъснато и на всеки ще му писне със или без руско-светско крепостничество. Другият дежурен лаф, когато тези колеги нямат аргументи за нещо, е да наричат опонента си "Мурзилка" и да смятат, че с това са доказали правотата си... Е, сега вместо "Мурзилка" бях наречен "азиатец", което явно е творчески подход.

Яяяяяяяя........глей ти........
Начи си бил тук-там и си видял по нещо от белия свет, а?
И аз така...... Тва, Албания, Косово, сръпско, остави, ми да видиш у гръцко.......Тц, тц, що свет съм изръшкал.........

Може ли човек като чете дискусията до тук, от написаното да си направи извод, кой от къде пише?
Къде споменах аз къде съм и ти къде си? Как заключи, че ти си роб и паплач еди къде си, а аз се мисля за еди какъв си? Така като прочетеш моето мнение по темата и твоето, освен подбраните думи и подредбата им, в смисъла виждаш ли разлика? Не казахме ли и двамата едно и също?

Ако ти се чувстваш паплач, не търси у мен причината!

За съжаление има. Ние, българите, сме свикнали да възприемаме себе си като 2-ро качество хора. Това е крепостничеството.
Също така ориенталският начин на мислене ни е особено присъщ - това е от географската ширина. Искаме да сме европейци, ама все още сме по- азиатци.
Не си "мурзилка" и не мисля, че някой изобщо би те окачествил така. И азиатец не си. Ти се бориш против азиатското мислене... с азиатски средства. Лошото е, че в БГ каквито и правила/закони да се приемат, те винаги са против хората. Никога не облекчават. Затова, аз например, започнах да пресичам много повече на червено от как въведоха безумните светофари с копче в София, заради които мога да си отвися 3-4 минути без видима причина. Виждам как е по другите европейски страни и там не е така. Също не е перфектно, но това у нас е просто отвратително. Всъщност нашите управляващи от това най-много ги е страх - да станем способни да сравняваме. Защото тогава много ще започне да си личи, как ни цакат с какво ли не. Крепостници се управляват много по-лесно.

Щеше да си прав, ако не се знаехме от сто години. Трябва ли непременно в тази тема да си личи кой от къде е? И нямам ли право да си спомням какво си писал в други теми??? Ние тук не почваме начисто всяка тема, а си имаме предистория все пак.

Нашите управници не могат да спрат сравняването, както и ние не можем да излезем на глава с тях (много пъти съм писал, че заради електората никаква реформа не може да стане). И от тази патова ситуация изходът е един - Терминал 2. Както и ти си направил да кажем. Но някои от нас са решили да не го правят и не ми харесва заради това да бъда азиатец или мурзилка. Затова се запънах, понеже не веднъж и дваж е имало случаи на високомерно отношение от страна на емигрантите и понякога на човек му писва. Да не говорим, че в конкретния случай си бях дал аргумент, а с какво ми се отговори?

Аз пък си признавам, че в качеството си на пешеходец не чакам на червен светофар при липса на коли, ако светофарът е без бутон за пешеходци. И далеч не съм единствен. Стриктно чакане съм виждал само на рекламни клипове.
Друг е въпросът, че почти всички светофари тук са със сензори за трафик. Никога няма светне зелено за ляв завой, ако няма спряла кола пред светофара. Също така няма да стои зелено на празна пресечка, при положение че на другата пресечка има кола.

Много ви е на носа обидалото, вместо да помиcлите, за какво иде реч!

Ти видя ли какво писах накрая : "За успокоение, в южна Франция, подобни явления (като горните) са не рядко срещани"
Cега и южнофранцузите ще вземат да ми се обидяT

И в Нанси, и другаде светофари нощем мигат! Обаче, когато има някаква причина - работят и ти спираш и чакаш, а не разсъждаваш, колко глупаво било!!!

Ако човек рядко вижда безпричинни неща ще допусне, че има причина и ще чака. Обаче ако всеки ден виждаш безумия ще си минеш като едното нищо, защото това ще е само поредната безумица. И не само в България минават така. Ама в Азия може и да чакат, де да знам.

Според зависи.
Струва ми се ,че винаги ,когато аз карам трафикът е най-силен,а когато синковецът шофира няма никой около нас.Не ми се е случвало,но ако се наложи бих нарушил закона.
Нощно време,когато няма никой по улиците светофарите пресветват жълто.

Гюро Михайлов е спазил закона до последната точка. Това мога да кажа като отговор на въпроса ти

Европейска страна сме по отношение шофирането и спазването на Правилника.Спира се пред пешеходна пътека,ако пешеходец е стъпил на улицата.За светофарите и предимството да не говорим.
За мен критерият е паркоместата за инвалиди.Ами не паркират вече колегите ,ако нямат право.Поне аз не съм виждал.

Забравяш, Горски, че дисциплината, цивилизацията и гражданската отговорност не се наблюдава само у чакащите на червн светофар, но и у тези, които са го поставили там и са решили на какъв точно режим да работи. Т.е. дисциплината, цивилизацията и гражданската отговорност трябва да са на всички нива, за да не се оказват някои в ролята на балъци, дремещи, като мисирки на безсмислени светофари. При това положение човек може да си чака чинно, защото знае, че някой е мисли по въпроса и така не се чувства прецакан.

Ние сме за това,да обясняваме.Стоиш на червения светофар.Улицата е широка.Ако минеш на червено,ще успееш да преминеш спокойно.Ако чакаш зеленото може да се забавиш и да накараш колите да те чакат докато стигнеш заветния тротоар.Ако не пресечеш непрекъснатата линия,ще треба да удължиш пътуването с няколко км.,а това освен разход на гориво е и замърсяване на околната среда.

За сведение в Щатите,на червено е разрешено завиване на дясно ,ако не пречиш на движението.Освен в Нанси и в Берлин ми разправяха за подобен случай.Огромна опашка чакаща някой да поправи повредения светофар.Радвам се че живея в България,сред нормални хора.А пруската дисциплина е повече проява на крепостничество от гъвкавия ум.

И все пак правилата по-важни ли са от мисълта?

Предполага се, че правилата са създавани с мисъл. Освен, ако не са.

Стига ,който ги е писал правилата да е мислил.
Ще стоиш ли в 01 часа през нощта пред червен светофар,когато на километри няма МПС?!?!

Именно, мисля, че в никоя държава няма толкова много знаци за скорост 60 км/ч при движение по първокласен път. На практика ако човек ги спазва трябва да кара със средна скорост от 70 км/ч и да пътува до другия край на страната цял ден. И какво става? Шофьорите не сапзват и разумните ограничения заради масата неразумни. Това става.

От описаните случаи как мислиш добре ли са обмислени?А, случаят с Гюро Михайлов,/ако си запозната с него/,е апотеоз на дисциплината и трагична липса на ум.

Всъщност да си призная изпитвам неудобство от децата,и тогава си чакам реда.А, да не забравя,и от катаджиите.

Да, ще стоя и стоя !

Ами ако светофара е повреден?

А готов ли си да си платиш? Щото винаги забравяте, че свободата да избираш, върви в комплект с последиците от избора. Сам си на пътя и там обратния завой...
— "Закон за големите числа" (повечето го знаят като "Закона на Мърфи", че най-лесно се обяснява)?
— Нет, не слышал!

За червения светофар и другите подобни "няма на кого да попреча, ако го направя" да ти подскажа ли, че като си се замислил, навиците поемат контрола, а когато навика е целесъобразност... И се почват едни: "ама не видях камиона", "дървото ми изскочи насреща" и другите подобни оправдания за това, че навиците са въртели геврека, а не акъла. Ама избора си го имаме, основния въпрос е "Готов ли си да си платиш за решенията?"

Тук говорим за нормално функциониращ светофар - предполагам?

При нормално функциониращ светофар, това ще ми отнеме най-много 1 минута - никога загубата на една минута не е фатално, освен в много рядки, специални случаи.

Разбира се, че ако забележа, че е повреден, ще мина! Обаче, нормално когато е повреден, изобщо нищо не свети!

Повреден светофар може да се случи и през деня. Тук ставаше въпрос за 1 през нощта!

Този е имал топки, и за това 140 години не са го забравили, че и е станал нарицателно. Я сега дай едно име на дребен нарушител, дето да е нарицателно...

От първа ръка да ти разкажа, един точно така решил че в 1,00 през нощта няма смисъл да чака зеленото, и после получил една снимка, от онези скъпите дето ги пращат от пътната полиция (щото не е станало у българско). Да ти подскажа, станало е в "бяла държава", дето сума ти народ емигрира там, и явно ги кефи да чакат пред червен светофар посред нощ...

Марко Тотев

Я пак, ама първо малко реалност за размисъл. Два булеварда се пресичат. И по двата булеварда на всяко кръстовище светофарите мигат жълто. Да знам, че се гледат знаците, обаче се оказва, че навика не гледа знаците. Един куп катастрофи ставаха (във Варна) точно щото след второто кръстовище дето си с продимство, всеки по навик си мисли, че е на по-главния булевард и на всеки остана светофар си с предимство, а останалите са със "СТОП"... Да, ама не, щото "винаги има по-голяма риба" (както казват джедаите) и се оказва, че другия булевард е с по-голямо предимство от твоето... Именно заради това бяха оставили светофарите да си работят и през нощта, та да се разбият кофтито навици дето огъват ламарини и пращат в гробищата. Горе-долу е същото и с останалите закони. Виж, проблем имаме с това, че едни хора гласуват едни закони в ущърб на обществото, прагматичността и целесъобразността, ама там вече говорим за рушвети, заплахи и излизаме от темата.

Тоз е карък. Нарицателно за човек без късмет. Хайде сега се опитай да се сетиш за име на дребен нарушител, дето посред нощ минава на червено или с други подобни дребни нарушенийца. Може да ползваш интернет за търсене, ама надали.

Нарицателно за какво обаче

Като е повреден светофара, спазваш знаците. БАси, на вас шофьорските книжки без изпит ли ви ги дават. Ми ако на жп.прелеза бариерата стои вдигната, ще минеш ли без да се огледаш за влак? Аз не, щото съм карък и може бариерата да е повредена. Е, това че някое съоръжение е повредено не отменя законите и здравия смисъл (който понякога се разминава с целесъобразността), ма там опираме до друго.

Последно каква е ситуацията?

или


Знаеш ли какво ми се струва? Струва ми се, че си търсиш индулгенция. Искаш тук в един глас да ти заявим, че правилата няма нужда да се спазват чак пък толкова, когато това не е "целесъобразно". Думата "целесъобразно" е доста обтекаема. Тя включва огромна порция субективност. Целесъобразно - съобразено с целите. С чии цели? С целите на законодателя, който има за задача с разпоредбите си да спаси живота и на най-голямото говедо, често дори въпреки самото говедо? Или с твоите цели, дето ти напира отвътре да пресечеш на червено, щото мразиш да чакаш? Или да направиш обратен завой на забраненото, щото не ти се разкарва до следващата отбивка (а не щото много ти дреме за околната среда)? М? С чии цели?

Разпоредбите на правилника са създадени така, че да обхващат възможно най-широкия набор от ситуации и предписанията им да минимизират рисковете и щетите. Те са създадени така, че да са недвусмислени и да не подлежат на тълкувание, защото на пътя ти често имаш секунда-две, в които нямаш никаква възможност да седиш и да мислиш кое как може да се интерпретира. Просто се подчиняваш на правилото и ако и другите го правят, имате сериозен шанс да избегнете кофти ситуация.

И преди да ми гракнеш за каква се мисля и дали аз винаги спазвам правилника, бързам да те уверя, че не, не винаги. Нарушавам го, макар и рядко. Но не съм тръгнала да вадя от девет кладенци вода и да карам хората да ме обявяват за невинна и напълно в правото си да правя нарушения, щото правилата били тъпи или ситуацията позволявала да се затвори едно око. Ако ме олепят, ще си понеса последствията. Това е.

Лайк! Лайк! Понасянето на последиците от избора ми е много любима тема.