Да, в продължение на 160 милиона години е имало с какво да се хранят диновзаврите. Преди 65,5 милиона, обаче, се случва събитие, което променя климата на Земята толкова драстично, че изхранването на големите динозаври се оказва невъзможно.
Има доста теории по въпроса, като за най-достоверна е приета теорията, асоциирана със сблъсъкa на Земята с астериод с диаметър около 10 км. Той пада на полуостров Юкатан на територията на днешно в Мексико. Връзката с падането на астероида идва отттам, че никъде не са намирани скелети на динозаври от периода след това. По въпроса как точно се променя климатът в резултат на това събитие, е писано много.
Първите хуманоди се появяват на тази земя преди около 5,5 милиона години.

Т.е. динозаврите са си живяли благодатно 160 милиона години и са изчезнали не от глад, а поради космическа причина.А ние хората за някакви си 5 - 6 милиона години изядохме всичко почти...Динозаврите ги е ликвидирал 10 километров астероид, а нас хората ни ликвидира 10 микронен вирус...Парадокс

Всъщност динозаврите за изчезнали именно от глад. Не помня подробности и не ми се рови да търся, но при падането на този астероид се образува кратер с диаметър някъде към 150 км и дълбочина 20 километра. В резултат се отделя енергия, еквивалента на милиарди атомни бомби от категорията на онази над Хирошима. Ударната вълна предизвиква колосални земетресения, цунами, вулканични изригвания, горски пожари и в крайна сметка огромни количества пепел в атмосферата. Която затъмнява Слънцето за продължителен период от време. Най-засегнати са масивните форми на живот. Големите тревопасни динозаври умират от глад, след което съответно умират от глад и големите хищни динозаври.
Но Природата винаги намира път...

Хората ливидирани? Отчайващо звучи без да изпъква подобна тенденция.
По време на Испанския грип човечеството е било под 2 милиарда, от които са заразени 1/4 (500 милиона). Днес човечеството е почти 8 милиарда, но не се наблюдава еквивалентен градиент към нарастване до 2 милиарда за аналогичен период от време.

Откъде си сигурен!? Може да са изчезнали, поради други причини - например от някакъв вирус.
Те за разлика от нас не са знаели как да му противодействат, нямали са ваксини, лекарства ...

Нищо не е сигурно. Както споменах, доста теории по въпроса са пуснати в обращение. Но за най-достоверна се смята теорията за падането на гигантския астероид или комета. Предизвиканите климатични изменения от това събитие, оценени въз основа размера на кратера, и съвпадението му по време с изчезването на динозаврите, звучи в по-малка степен като спекулация без преки доказателства.

Даа, не е било справедливо за динозаврите, но пък е благоприятствало развитието на хората, т.е. справедливостта е субективно понятие. Интересно, ако динозаврите не бяха изчезнали, какъв ли щеше да бъде животът днес!?

Кой знае. Може би разумни влечуги, а може би не. Преди динозаврите (влечугите) са процъфтявали трилобити (членестоноги). А след това се развиват млекопитаещите. Птиците като произлизащи от влечугите са по-древни, но мелопитаещите са ги надминали. Птиците имат по-малък мозък от мелопитаещите и кости, пълни с въздух. Не е изключено развитият мозък да е много тежък за летене. Най-древни са насекомите и при тях има най-голямо разнообразие, но и те не са поумнели.

Когато не може да се отговори адекватно на промените и се стигне до смърт /ако живота и оцеляването определя кое е справедливо/ то промените предизвикали смъртта, дали са справедливи? В случая, ако беше станало нещо друго и бяха оцелели други, пак е справедливо за оцелелите. Ако стане нещо /двама си чешат егото и почнат да пускат, кой, какви ракети има примерно/ и остане само пясък, за кого е справедливо това? За пясъка, който е оцелял /в красиви дюни примерно, а не така разхвърян/ за идиота, който е показал на другия, че ще го накаже или за теб и мен, който хал-хабер си нямаме за тяхното мерене на ...ракетите?
А, ако момиче /от село Галиче примерно/ не реагира на неадекватно променената среда на нахлул тинейцжър-психопат и умре, кое е справедливо? Че идиота е оцелял?
Винаги има оцелели ми е мисълта. Винаги е справедливо по тази логика на "да оцелеем, значи справедливо".

Пп. А ако намесим нещата и от другия раздел с малко по-различен поглед на "оцелял" /спасен/ и "умрял", нещата стават още по-сложни. Но да не говорим тук за тоеа.

Твърде по християнски звучиш с тези по детски наивни притчи, които си дал за пример. Не ми идва отвътре да се включвам в тази игра, така че само ще ти обърна внимание, че което е от значение за оцеляването на живота, е по-близо до категорията "целесъобразно", отколкото до религиозно-благата в случая категория "справедливо".

Да, но категорията "справедливо" съществува и тя не е само религиозна, а и не е само блага...

Никакви притчи не казвам. Ето, пак те питам. Имаме три страни -оцелял пясък, двама идиота, всеки показал на другия, че е достатъчено силен да го унищожи и ти и аз / в една група по случайност/ косвени жертви. За кой е справедливо случилото се? Спраедливост има, ясно /щом има оцелели/, но за кого?

Пп/в пясъка има и форми на живот/

Ппп грешка е да ме мислиш за наивен, много хора изгоряха така, започвам да се плаша. Наивният е лековерен, вярва на всякакви лъжи.

Кое е справедливо, кое не, и за кого? От гледна точка на гладна лисица справедливо ли е да не се нахрани, ако види заек? Ако пък я няма лисицата, зайците ще се размножат така, че ще изгризат всичко. Както се е случило в Австралия през 19-ти век, когато докарали зайци, а не докарали лисици. Справедливо ли е било тези зайци да унищожат поголовно цялата реколта и да обрекат населението на глад?
Категория "справедливо" съществува, но религиозно-утешителният аспект я свежда до наивно персонално ниво с категорично разделение на добро/лошо. Приказките за непораснали деца избуяват в тази сфера

Не ме питай, не бих желал да те плаша. Така поставени, тези въпроси са за Х-фор, там всички ще се отзоват с готовност да поучават и утешават.

Виж, колко по-сложно и свързано било да се определи кое е справедливо.
По отношение на оцеляването, на практика знаеш ли какво става през моите очи? Човек се самоубива! Не толкова ясно, както в случая с ракетите, но достатъчно ясно, ако може да виждаш.
Например идиота от Галиче, уж е оцелял, но вече всъщност е умрял.

Аз точно затова ти казах, че справедливостта е субективно понятие - за гладната лисица е една, а за заека - друга. Аз не знам дали животните имат чувство за справедливост, вероятно тях ги води най-вече инстинктът и хич не им дреме нещо справедливо ли е или не. Но пък те са образец за смирение - приемат обстоятелствата такива, каквито са - без да мрънкат. Но справедливост има - и тя се търси в съда например. Ако нямаше този стремеж към справедливо уреждане на отношенията, ние вероятно нямаше да съществуваме като вид или щяхме да бъдем изтикани в ъгъла на вселената от някой физически по-силен животински вид. Човешкото общество обаче печели с това, че има морал, има справедливост, не се ръководи единствено и само от инстинкти, а и от "целесъобразност", както казваш, може да мисли с два хода напред и т.н. и т.н.

Идеята на темата ти вкарана със заглавието и, предполага "Безкрайна справедливост" - както и вселената е безкрайна...В този смисъл безкрайността на справедливостта предполага неопределимо голям брой гледни точки - както на милиардите жители на планетата, така и на неясно колко вселенски възможни гледни точки.
Човек от своето предимилионно появяване и до днес не е отговорил на въпроса "Какъв е смисълът на живота?" и вероятно няма и да отговори, докато е обитател на планетата...
Никой не знае дали динозаврите при своето 160 милионагодишно съществуване не са развили разум - в непознат за нас хората модел, но разум позволяващ им да съществуват и се развиват, а защо не и да творят, каквото и да означава това... Струва ми се безумно живи същества да са съществували само да ядат, серат и се размножават и то 160 милиона години...
А и друга посока на "вселенска справедливост" - посоката на технократско развитие на човечеството - доколко е справедлива за самото човечество? Нима технократството не създава понижение на интелекта и не влошава до изтъпяване перспективата в мозъчното усъвършенстване на масата хора - изключвам тясно ангажираните мозъчно единици хора (единици в преносен смисъл на фона на милиардите консуматори в летаргия и инерция)И т.н. темата е многопосочна...

Убийства? Човеколюбие ли желаеш да коментираме ни в клин ни в ръкав?
В недалечната човешка история са вадили очи, рязали ръце, горили живи хора и ги клали като животни. Перверзии в името на Бога, изтълкувани "правилно" от писанието свято. Никога ли не те смущавал този факт? Никога ли не си се замислял дали "грижовно-човеколюбивото" замазване на тези факти на съвременния етап от страна на хитреците не е тактика за привличане на некритично мислещи в религиозния бизнес? Тези двулични игри виреят добре само на едно място. Извън него аудиторията слабо кълве на наивни силогизми.

Щом коментираме оцеляване, смятам, че всичко свързано с оцеляването може да се коментира. Или въвеждаш морални норми?
Убийството и самоубийството е част от всичко. То не винаги е ясно определено, но видимо или невидимо, то съществува.
Ако караш с двеста и се шибнеш в дърво, не е ли самоубийство? Ако летиш с онези летящи костюми при статистика 30% смъртност, не е ли самоубийство? А ако убиеш някой с двеста /или 150 както убиха Милен/? И оцелелият е носител на справедливост?! А при самоубилите се?

Всъщност човек е разбрал, че не му е дадено да знае отговора на въпроса "Какъв е смисълът на живота?" Не сме наясно защо сме тук, нито откъде идваме, нито накъде отиваме. Обаче едва ли всичко това е лишено от смисъл. От гледна точка на вселенската логика прахосването на индивидуалните натрупани знания и постижения е безсмислено. Може би по някакъв начин те се запазват някъде, а не са само еднократен проблясък...
Въпросът за технократското развитие на човечеството има древни корени в съответен аспект. Например траките се подигравали на гърците, че използвали писменост. Според тях това било много вредно за тренирането на човешката памет.

Животните образец на смирение? Хайде де! Далеч не всички животни са крави в касапница.
А иначе ако очакваш някой отгоре да ти спусне обективна справедливост с прокламация, има много да чакаш. За да си осигуриш справедливост, трябва здраво да се бориш за нея. Това е заложеният вселенски принцип.

Оня с ракетите и той се бори! Иначе, да, прав си, трябва да се бориш, да устояваш, но понякога хората се самоубиват в тази борба. Това справедливо ли е? Как се определя справедливост при самоубийство? Явно няма да е по оцеляването. Друга логика ще е.

Можеш ли да поставиш категорията "справедливост" по отношение на самоубийците, убийците и безразсъдните така, че тези явления да изчезнат от реалността?

Защо ме питаш мен, какво очакваш да ти кажа? Не се наемам да бъда говорител на самоубийците. Но ти звучиш като подготвен. Посочи я другата логика, която ще реши визираните проблеми на практика.

Защо трябва да изчезнат? Това справедливо ли е? Ми някои искат да се самоубият, също и да убиват, да са без разум /да изгубят контрол по светски казано/. Справедливо е да им се даде тяхното, а не да се налага някаква странична справедливост. Щом оцеляват, значи е справедливо и няма нужда аз или дриг да премахват тези явления. Ако ли не оцеляват, защо го правят?

Въпросът е, че не е тази логиката "оцелял, значи е справедливо". Понеже много често оцелелите се самоубиват.
Налагането на справедливост е сложна задача в ситуация. Според мен, знаеш, каква логика /връзка/ ще ти посоча. Тя не е за този раздел. За този е тази "оцелял, значи справедлив", а тя не е върха на сладоледа, понеже за да оцелеят, мнозина се самоубиват.

Това са дълбоко философски въпроси, на които едва ли може да се даде еднозначен отговор. Поради върешни противиречия. Които искат да се самоубият, вероятно си имат основателна причина. Които искат да убиват, също си имат причина. Различни причини, обективни, субективни, психологични. Дали са основателни, кога са основателни, оправдани или не, е бездънна яма..

Самоубийството обикновено е свързано или с психични проблеми, или с реална безнадежност (примерно неизлечима болест с нетърпими болки). В общия случай така или иначе смъртта в крайна сметка е неизбежна перспектива, но след като не ти е дадено да знаеш защо живееш, прибързаното напускане на терена с лека ръка едва ли е разумно и целесъобразно.

Хммм...тя и темата ми се струва философска. Не е толкова просто да се определи справедливостта. Зависи от гледната точка и то забележи, не само за моментно оцелелия. Победата не е важна, ако изгубиш войната.

Да, в явното самоубийство. Обаче мнооооого повече са случаите, когато човек се самоубива и никой не разбира, най-вече той.

Всъщност вселенската справедливост и персоналната справедливост слабо се застъпват. От индивидуална гледна точка вселенската справедливост е жестока и избирателна. От вселенска гледна точка индивидуалната гледна точка може да изглежда спъваща.

Въпрос на избор. Нима е нужно и възможно всеки да разбира всеки?

Нима това ти мнение не е индивидуална гледна точка? Или имаш инфо канал към дебрите на вселената...

Нямам такава информация. Затова съм посочил "може". Значи може и да не е. Просто така го усеща индивидът, когато го засяга.

Ами да, смирение не означава примирение. Да си смирен означава да приемаш това, което се случва без излишното мрънкане, самосъжаление, неприемане, отричане и т.н. да ти отнемат от енергията, която ти е необходима, за да намериш и реализираш ефективно решение.

Всъщност за вселенска гледна точка можем само да предполагаме, а не да използваме като факт. То дори и по-реално звучащото "от човешка гледна точка" е пак неясно - защото няма всеобхватен анализ за общо човешко мислене, за да се извади постулат "човешка гледна точка", което пак ще вкара индивидуализъм в използващия го...

Няма вселенска справедливост, справедливостта е изцяло човешко понятие.

Добре е самоубиеца /погубващият се/ да разбира, какво прави. Едва ли неразбирането ще го съживи, ако се блъсне в дърво и най-вече не знам как се определя справедливостта при самоубийство по критерии "оцеляване", понеже оцеляване няма.

Тук разискваме по критерии " оцеляване". Ти го каза просто така, без претенции, че е всеобхватно и общовалидно /макар, че малко "вселенски" прозвуча/ но нарочно се включих, защото мнозина мислят така и не разбират, че оцелявайки се погубват. Затова самото оцеляване като критерии за справедливост е нонсенс.
Отделно, падне стена върху някой, метеорит, пиян шофьор, ковид 19 и т.н.

Въпросът беше какво тук се предполага да разбира страничният наблюдател и защо?

Понятието "Вселенска справедливост" представя вселенския цикъл на зраждане, развитие, упадък, възраждане, развитие... Да, той не се покрива с дребните желания на индивида и не е ясно защо някои непрекъснато въртят и сучат около търсене на човешка справедливост в това представяне.

Гледайки самоубийци, които оцеляват за момента, разбираме, че оцеляването им, нито е доказателство и знак за справедливост, нито, че наистина са оцелели.

Оцеляване? Какво са няколко хилядолетия човешко развитие на фона на милиардите години съществуване на Вселената? Въпросът за оцеляване няма смисъл при безсмислието на понятията "вечен живот" и "вечна смърт".

Да ти кажа, за мен е видимо умирането тук и сега. Гледаш го жив, но вече умрял. Въобще не се водя за живота след смъртта /но това е друга тема/
Става въпрос за празни хора, празни души. Нищо не ги радва, вечно нямат и искат. Нервни, изгубили мира си. Изпадащи в паника по незначителни поводи. И това ли е цената да оцелеем? Ми то по-добре да съм умрял, ако ще живея така.
Пълно е с мъртви души. Само да виждаш. /да не си мислиш, че ми пречат. Не. Просто това тяхното, не мога го изтрая един ден/

Познаваем ли е светът? Въпрос, който винаги е съществувал и ще съществува. Ако категорично не е, всякакви разсъждения и дискусии са излишни. Ако има познаваема компонента, как се стига до нея: с вяра или с аналогии?

Защо толкова те вълнуват празните души или мъртвите души? За какво са ти? Други по-интересни неща не те ли интересуват?

Да си смирен, означава именно да си примирен. Представителите на тази категория не реализират ефективни решения. Независимо от това дали мрънкат или не, те най-вече пасивно чакат и се надяват.

В такъв случай не гледай самоубийци. Техен си проблем, който на теб явно не ти понася.

Свързано е с темата. Трябва да имаме предвид, колко оцелява оцеляващият и защо самото оцеляване за момента, не може да бъде доказателство за справедливост.
А имаме и събития от случаен характер. Каква връзка със справрдливостта има, че тирът вчера поднесъл и оставил семейство без баща.

Има пряка връзка с оцеляването, а ние това разискваме.

Защо да разискваме, че някой не желае да оцелее. Иам право сам да си реши. Несправедливо е да му се бъркаш.