Динозаврите не са били подложени на масов геноцид, те са измрели, поради някаква природна аномалия.

Искаш да кажеш, че не си борбен човек и от първо лице знаеш що е това смирение?
А то според теб е равно на примирение, правилно ли съм те разбрала?

Очевадно нищо не си разбрала. Не само искам да кажа, но и директно казвам, че форумът е място, където много рядко говоря за себе си.
А ако на теб ти се говори за себе си, няма лошо, можеш да пуснеш проповед по въпроса що е това смирение и равно ли е на примирение.

А, значи "природата така е устроила нещата, че едни същества да се хранят с други същества, не е справедливо, но е естествено и природно обусловено".
Ей сега transalp ще дойде да ти удари една другарска критика, задето приемаш това ужасно явление, понеже не засяга теб. Ако динозаврите не бяха изчезнали, а те гонеха, за да се нахранят с теб, защото е "естествено и природно обусловено", смирена ли щеше да бъдеш или примирена?

Хайде сега да чуем според теб това справедливо ли е или не? Според transalp е несправедливо, според мен е целесъобразно. Което означава, че е извън класификацията справедливо/несправедливо.
Щеше да е по-интересно, ако хищните динозаври съществуваха до днес и дълбоко моралните се чудеха как да избягнат превръщането си в динозавърска вечеря. Какви ли вариации на категорията "справедливост" щяха да предложат тогава...

Ако питате африканците (поне селските жители) би било страведливо да се изтрепят лъвовете, понеже ги преследват. Нищо че няма да идват туристи на фотосафари. Европейци, американци и прочее искаме да опазваме лъвовете, нищо, че ще изядат някой друг местен жител или козата му. Всичко е относително.
Само дето са измрели всякакви динозаври, не само хищни. Предимно наземни и едротелесни, със бавна смяна на поколенията животни. Но и много влечуги са оцелели от онова време, примерно крокодилите и разни морски плезиозаври.
И къде тогава да търсим вселенската справедливост? Или мъдростта на Твореца? Ако приемем, че по онова време на Земята не е имало хора (в съвременното ни разбиране), то може би истреблението на донозаврите е целяло да се промени еволюцията по такъв начи, че разумното същество на тая планета да произлезе не от динозаврите, а от други, млекопитаещите. Та може би това е бил тогавашния замисъл на някаква разумна сила, нацелила премерено въпросния метеорит.

Че аз си имам моя справедливост по много въпроси е един друг въпрос, който в случая е без значение. Преди всичко трябва да се уточнят връзката определяща справедливостта и страните, за да говорим, че по отношение на тази връзка, между тези страни има справедливост.
Примерно е справедливо най-подготвеният да спечели състезание по културизъм. Да, ама ако питаме черният му дроб /че и всички органи/ това въобще не е справедливо. Справедливо ли е да загубиш живота си, съсипан от химия, за да спечелиш? Въобще справедливо ли е да загубиш повече, отколкото спечелиш? /мнозина си остават само с идеята да спечелят, но са съсипани безвъзвратно. Има клипове за информация/ Гледайки победата, справедливо си "оцелял" на първото място. Като удариш чертата обаче, не винаги е справедливо, защото победата ти, всъщност е загуба.

Да, прав си, Транс, НО!

Освен връзка има и друго. Единият случай , катаклизъм. Динозаврите не са го искали. Въпросът е на живот и смърт. Нямали са избор.

Културистът и черния му дроб. Имат избор. Може и да не е вземал анаболи....

Ако искат да спечелят нямат избор. Трябва да вземат. Поне засега, друг начин няма. Системата е който издържи поне до съзтезанието. После, кучета го яли. .https://m.youtube.com/watch?v=xHEtfQPEqaI /това е от ниската захар, преди съзтезание, но пак не е нормално/

Не, не е равно. Както казах и по-горе, но уви, изглежда някои хора обичат повече да пишат, отколкото да четат, животните са образец за смирение - те не мрънкат, не роптаят, не се оплакват, че едно или друго обстоятелство било такова, каквото е, но това не им пречи да вземат подходящите мерки, ако някой се отнася зле с тях, за да се спасят и да оцелеят.

Не бих очаквала от динозаври да стоят гладни, за да не наранят човек, също както не бих очаквала метеор да промени траекторията си, за да не блъсне земята, което означава, че съм смирен човек, но пък бих направила всичко възможно да попреча на динозаврите да се нахранят, което означава, че съм несправедлива спрямо тях, след като искам да ги държа гладни и не съм примирена.

Целесъобразно е, защото отговаря на твоите цели - ако не бяха измрели, сега щеше да ти се налага да живееш с тях в съседство, но на природата изобщо не й пука какво ти намираш за целесъобразно и какво не, тя си се променя, според както се променя без посока и цел.

Забавна си. Някъде по-горе изказваш убеденост, че "живорните са образец за смирение и приемат обстоятелствата такива, каквито са, без да мрънкат", а сега, в рамките на хипотетична подобна ситуация с твое участие, започваш да се оплиташ в собствения си хаос.
Е, в качеството си на животно в тази ситуация би ли била образец за смирение, приемайки обстоятелствата такива, каквито са, без да мръкаш? Или ще се проивопоставяш на хранителното си предназначение?
Най-добре първо пусни тема с аналогична насоченост в религиозния форум, където експертите несъмнено имат изчистена представа за категориите "смирение" и "примирение". И тогава ела да ни смаеш с фундаментални познания.

На много места е споменато в какво се изразява целесъобразността в отпадането на динозаврите от сцената. Да обявяваш това за моя цел, звучи наивно и невежествено.
Явно е безсмислено да ти се обяснява, че палеонтологичните изследвания разкриват, че Природата неявно използва и случайни събития за усъвършенстване на творенията си. Защото пак ще се изолираш в черупката си. Динозаврите просто са променени към по-адаптивни форми. Ако не беше станало така, със сигурност и ти нямаше да съществуваш, за да ми приписваш произволните си заключения.

Звучи неуместно. Не мрънкат, не роптаят и не се оплакват означава, че не държат речи. С каква цел го споменаваш?

Искаш да кажеш, че Природата е разумно същество, Творец, което не само създава творения, но и ги усъвършенства!? Има си цели, намерения и т.н.? А емоции и други подобни преживявания Природата има ли!?
Винаги съм смятала, че всеки атеист на подсъзнателно ниво е силно вярващ човек и колкото по-силно отрича съществуването на Бог на повърхонстта, толкова по-силно подсъзнателно вярва.

Да, точно така, животните са образец на смирение, те не си губят времето да се съжаляват и в други подобни непродуктивни психически състояния, а действат, за да оцелеят.



Ти, ако те нападне примерно някой гладен лъв, ще мрънкаш ли или ще бягаш?

Те за това са животни, щото не осъзнават, за какво живеят.
Един човек почва да се пита - за какво живея, за да ям или ям за да живея/примерно/.
Щото човек осъзнава, че не оцеляването е важно заради самото оцеляване, а има и нещо друго зад това.
Животното това не го осъзнава и не се пита и затова не мрънка.
Ако ще живея, за да оцелявам - на мен този живот не ми е нужен примерно. Това съм го осъзнала отдавна. и т.н. и т.н.

Отклоняваш въпроса, който беше много конкретен, на база развитите от теб философски концепции. А именно, ако ти се окажеш в безизходна ситуация да нахраниш някой хищник, ще бъдеш ли кротък образец за смирение, приемайки обстоятелствата такива, каквито са, подобно на теле в касапница?

Що се отнася до мен, нито мрънкането в критична ситуация е в стила ми, нито разтягането на локуми в обобщена ситуация.

Вече споменах, че представата за Бог, която имат праволинейните апологети на казионните религии (разумно същество с приписани човешки атрибути като име и образ, което се трогва от молитви), е трогателно примитивна. На нивото на познанията, което са имали хората през безпросветните времена преди хилядолетия.
А тъй като никъде не съм се обявявал за атеист, опитът ти да ми го припишеш, е поредния ти забавен опит за налучкване. Което показва липса на разбиране.

Аз ти обясних, че смирението не е непременно кротост. Убедена съм, че при подходящи условия и ситуация, напълно смирено можеш да забиеш шамар на някого, ако обстоятелствата налагат това, дори и да не го искаш... Мислиш стереотипно, затова изпадаш в подобни незадълбочени размишления.

Няма значение каква представа имат хората за Бог, важно е да им върши работа. И да, молитвите действат, дори и Бог да не е трогващ се.



След като не си атеист, какво те кара да осмиваш вярата на другите вярващи, какъвто твърдиш, че си и ти?

Да, много точно - трогателно примитивна представа.

ПП Към Дани. За мен има огромно значение каква представа имаш, тоест вяра.
Щото ако вярваш, че няма задгробен живот, ще пиеш и ще ядеш и няма да мислиш нито за деца, нито за бъдеще, нито за идни поколения ... и още подобни.
Ако вярваш, че има живот след смъртта и не умираш, мисленето и действията ти са коренно различни.
Същото е с всяка вяра, която като снежна топка си привлича сходните мисли и става един голям снежен човек ...
Вярата ти предсказва бъдещото на човека, както и миналото му виждаш от сегашното ...
Никак не е за пренебрегване ...

Пълни глупости. На подсъзнателно ниво, всеки се опитва да манипулира късмета/шанса от който зависи съществуването и просперитета му. Е, някои му дават формата на божество, та да могат да го подкупят (молитви, дарове, спазване на канони, приношения или нещо подобно) та всемогъщото същество да нагласи жребия в тяхна полза. Нищо религиозно, просто сме свикнали на междучовешките отношения (подкупването и пазарлъка са в основата им), и по навик ги прехвърляме към граничните области между човека и неживата природа с нейните неподвластни вероятности...

На съзнателно, на подсъзнателно ниво се случват други неща.

Не мисля, че е така. На много атеисти им пука и то доста за идните поколения.

Не се и съмнявам, щото всеки вярва в нещо си. Няма атеисти.
Тези, които не вярват в бог, вярват в себе си примерно и богът им е себето и т.н.
На други науката, на трети спорта. Така погледнато няма атеисти. Всички са вярващи.

Подсъзнанието. Там нищо не се случва, само това, което съзнанието си е записало/добро или зло/.
Даже там няма знак. Човека каквото си е записал в подсъзнанието, подсъзнанието го проявява и това е всичко.

Друг беше началният въпрос. Пренасочването му към остереотипно обсъждане и дефиниране на категориите "смиреност" и "примиреност" е обект на съвсем различна дискусия.
Но след като настояваш за задълбочени размишления в тази насока, добре.
Къде прочете, че при подходящи условия можеш смирено да забиеш шамар на някого? Собствено Евангелие ли пишеш?
Дори само мисълта при допускането ти, че можеш да забиеш на някого шамар, е дълбоко греховна. В разрез е с основната добродетелност на християнския морал. Казано е да не се противиш на злия човек и ако те удари някой по едната буза, да му обърнеш и другата. Прави добро на онези, които те мразят, благославяй ги и се моли за тях!
Съзнателното пренебрегване на Писанието с изказване на тези греховни мисли е крачка към Огненото езеро. Не ти остава друго, освен продължително отдаване на пост и молитва. За да изпросиш опрощението на Милостивия. Нищо по-ужасно от разминаването с Вечния живот!
В противен случай си носител на уклон за връщане към Мрачното Средновековие, когато реки от кръв са пролени в изстъпления, извършени уж в името на Бог от овластената Християнска религия (Света инквизиция, Кръстоносни походи).

Не е нужно някой да се напъва, за да я види тази представа. Тя се самопредлага наивно и обилно като на длан.
Ето я наивността:
"За мен има огромно значение каква представа имаш, тоест вяра". Да, ама представа никак не е задължително да означава вяра, което автоматично води до обезценяване на предложената от теб интерпретация на "трогателно примитивна представа".
"Ако вярваш, че има живот след смъртта". Задължително вярваш? А ако нито приемаш, нито отричаш съществуването на живот след смъртта, защото при липсата на преки доказателства неподкрепеното със съответстващо познание е наивна вяра? Или този вариант е изключен за вярващите, които са убедени, че всички са като тях?
Най-смешни са религиозните, когато твърдят, че нямало разлика между вярващи и атеисти. Атеистите били вярвали точно толкова силно, че няма Бог, колкото вярващите вярвали, че има Бог. Класически пример на мислене в калъп, в рамка. Не са в състояние да осмислят, че ако за атеистите Бог не съществува, несъщественото няма как да е обект на размисъл. Просто мисъл за подобна същност не съществува.

Интересно. Вие двете уж една и съща философия споделяте и една и съща книга препрочитате, а сте на диаметрални позиции по нещо основополагащо.
Последно на коя от двете да вярваме? На Dani, която лобира за "Много атеисти" или на viara, според която "Няма атеисти"?
Може би си струва да пуснете отделна тема по въпроса тук, където необременените с религиозни догми биха могли да съдействат за изчистване на представите.

ПП. viara, ако нямаш възражение по същество, моля те, не показвай отново емоционална нестабилност като предишния път, когато при невъзможност да отговориш на кротко зададен въпрос, ни в клин ни в ръкав написа следното:

Дани ми е интересна като съзнание и затова я чета. Не виждам противоречия.
Атеизмът също е вид вяра.

Прощавай. Много паметливи хора имало тук. Някакво предположение съм си направила явно относно въпроса ти.
Обикновено обичам да отговорям на въпроси.

Не виждаш противоречие между изявленията "Има много атеисти" и "Няма атеисти"?
Бива, нямам повече въпроси.

"А-теизъм" означава липса на вяра, а не вид вяра. Подробности в по-долния постинг:

Моите изводи са други.
Да, представа може да бъде и всяка фантазия. А вярата била убеждение. За фантазиите не е нужно убеждение, просто може да си фантазираш и без убеждение.

Не е задължително да го вярваш, ако знаеш. Вярата е до знанието. Когато идва знанието, вярата не е нужна.
Който вижда други животи например и това, което е видял се потвърждава от действителността.
Той има знание вече.
А при мен нещата ги узнавам чрез словото-код.
Например физичния закон гласи: нищо не се губи, само се видоизменя. Следва, смъртта не е загуба, а само видоизменяне. След това прочетох подобни публикации, които потвърждаваха изводите ми на физици и лекари.


Едните вярват в един бог, другите в друг. Вече отговорих на този въпрос.
Бог е толкова различен за всеки, че ... За едни е белобрад старец, както казваш. Това е детската представа, да не кажа бебешката. За други друго. Колкото човек израства, съзнанието, толкова и представата му за Бог израства. Например за мен Бог беше белобрад старец когато съм била на три годинки навярно. Така си го представях. После Светлина, после друго ... Много измерения има Бог и много образи, да не кажа, както вече е казано: В Него движим се, живеем, съществуваме.
А светлината е инфо, инфото код-слово и т.н. Та представите се променят с израстване на съзнанието. Последно Бог ми се откри като един голям фрактал от малки фракталчета като лице.
Но не ми остана ред, да прочета основното по тези въпроси. Само една книжка има и то на руски.
Та не разбрах какво точно те интересуваше, но както и да е.

Липса на вяра в белобрадия старец, но пък всеки друг вяра се води атеизъм.
И тук можеш да приложиш физичния закон:няма празно пространство и ще ти се изясни.
Имаше пример за чашата наполвина пълна и наполвина празна. Та същото е. Нищо сложно.
От ясно по-ясно е, защо ми се задават допълните въпроси като всичко е ясно, не ми е ясно.

А липсата на вяра до какво води? Или изключваш възможността да си жив и без нужда от вяра? Как точно я изключваш, освен по умозрителен път и аналогия със себе си?

Няма живи без вяра. Все вярват в нещо си. И кръговрат. Вярата води до знанието, знанието до нова вяра и отново пак вярата до знанието и знанието до нова вяра. Та това е житейския кръговрат за всички.

Как го узна, с четене на книжки, където вярваш нарочено на написаното, без да си задаваш въпроса откъде пишещият знае? "Много ми допада написаното и някои други писачи го потвърждават, следователно е боговдъхновено". А писачите, които не го потвърждават? "Те, разбира се, са вдъхновени от Дявола".
А ако "боговдъхновеното" просто е писано, без да е боговдъхновено? Този вариант се изключва, нали? И нямаш притеснения, че може просто си оставаш на ниво "вяра до знанието", само вяра без знание, т.е. невежество, заблуда.

Е, това се учи цял живот няма как да ти се обясни в един пост в някакъв си форум.
Нито едно от предположенията не ми отговаря.
Възможно е, ако го вярваш. Но при мен доста бързо си идват потвържденията от сигурни източни.
Иначе с една дума, от опит се познава, от живота.
Макар, че и това е относително. Но думите са само фрагменти от цяло, така че не може да се обясни, достига се. Както при учените. Същото е.

Значи, казваш, вярваш в нещо, защото знаеш със сигурност, че вярата го прави възможно. И научи това след цял живот целенасочено самоубеждаване в единствената вярна доктрина от източници, набедени за "сигурни източници". Толкова сигурни, че дори не можеш дадеш смислено обяснение защо са толкова сигурни. Гола вяра и няма шест-пет.
И нито за миг не те впечатли, че доста алтернативни виждания са не по-малко убедителни и поддръжниците им са не по-малко сигурни от теб, че именно тяхното е за вярване, защото се позоватат на "сигурни източници", от които са го учили цял живот.
Ами че това е ситуация, при която всеки критично разсъждаващ човек би се замислил дали пък при толкова едностранчивост не загърба нещо по-истинско. Но не, фанатична праволинейна вяра до дупка, до степен пълно игнориране и отхвърляне на всичко обкръжващо, което не се вписва в нея.
Да ти имам потрисащата самоувереност! Типчина за една позната общност на "коне с капаци", всеки от които е убеден, че само и единствено той не е кон с капаци.

Говорим за съвсем различни неща. Изобщо не си вникнал и не си разбрал. Това прилича на предубеденост, но както и да е. Няма да се обяснявам. Няма нужда.

Различни неща? Наистина ли?
Видна е вярата, че с една самомнителна декларация (обикновено закърпена с цитат при дискусиите в цитатаджийския форум), елементарното се превръща в нещо специално и различно. Но както дори ти осъзнаваш, няма нужда. Вярвай си.

Само защото ти вярваш, че е така? Обаче вярата ти ни най-малко не го прави вярно. Единственото, което е вярно, е че си го вярваш.
Да ти има човек самочувствието на експерт по общовалидна вяра.

Това са разговори от пусто в празно, абстрактни.
Задавай точни въпроси, за да получиш точни отговори.
Интересува те какво е истина и как се доказва ли?
Сама се доказва, в живота.
Обърни внимание, че има променливи истини, които се променят с място, време и човек.
Има и такива, които не се променят като: каквото сееш си го жънеш.
Нямам никакво самочувствие нито на експерт, нито на неексперт и затова мога да преценявам обективно, а не субективно и без предубеждения.
А и с общи приказки не се проверява и доказва нищо. Та говори си не ми пречиш.
Тези диалози отдавна са ми безинтересни и безполезни.

Е, ти си знаеш дали е така.
На мен не са ми е безинтересни, това е форма на дискусия. Общите приказки, с които се обосновават всички форми на фанатизъм, са интересни и забавни.
Някой от световните класици беше писал, че от всяка дискусия се научавало нещо. Там смисълът беше да научиш как да постъпваш и как да не постъпваш, но може да се интерпретира и в по-широк смисъл.

Явно не знаеш какво е значението на думичката фанатизъм, та можеш да погледнеш и да си изясниш, преди да я използваш, за да не звучиш фанатично.

Би ли ми разкрила значението и нефанатичното изполване на думичката "фанатизъм"?
Любознателен съм да се обогатя с това ново познание.

Ти насочи дискусията към "смиреност", "примиреност", върни се и виж какви си ги писал, изглежда тези въпроси те вълнуват, затова. Ако е така, чувствай се поканен да си отвориш нова тема тук или пък заповядай във форум "Християнство" там мисля има тема по темата, ако вече не са я заключили и спокойно си постави въпросите, които те интересуват.





Да удариш шамар на някого, понякога може да е добро.

Проявих интерес към същността на някои понятия, въведени от участващите тук. За съжаление ударих на камък. Не стана ясно дали има много атеисти или изобщо няма атеисти. Не се разбра какво е значението на думичката "фанатизъм" и кога се използва. Не беше даден дори зачатък на отговор на един куп други конкретни въпроси. Изясни се само, че тези неща ги пишело в някакви хипотетични "сигурни източници" и вместо отговор по същество, беше предложен упрек в детски стил "Не ги разбираш тези работи".
В съответствие с елементарните принципи на разговор и логичката, това отразява понятието "затваряне в черупката на тесногръдието".
Запознат съм с онзи форум. Дискусионен стил на преливане от пусто в празно, доведен до съвършенство. Среща на изолирани експерти по материя, по която никой не е в състояние да даде със свои думи отговор кратък и ясен. Замерят се с цитати, писани от някога от някой и обявени за безусловна истина, и всеки се възхищава самовлюбено колко правилно именно той ги е разтълкувал. Нещо друго случва ли се там?
Тук стигаме до същото празно въртене в кръг, но ако нещо те интересува около тези въпроси и желаеш да чуеш какво мисля, пусни ти тема, може и да се включа.

Сигурно наистина е добре понякога да удариш шамар, но никак не си убедителна с тази гола декларация в познатия стил. Посочих ти смущаващия момент, а ти отново се затваряш в черупка. Някои в такива случаи поне опитват да минат по тъча с мътни и неясни обяснения.

Нещо не разбрах. Как хем не дават отговор със свои думи, хем тълкуват самостоятелно със свои думи?
Ако може да обясниш по-подробно какво имаш в предвид?
Щото така изказано прилича на човешки речник, който не знае какво точно иска и какво говори.
Може и да не съм разбрала правилно, затова питам де. Да не правя предположения от предубеждения.

ПП Пропуснала съм относно въпроса:Нещо друго случва ли се там? - Какви очаквания имате, да се случват там? ... Каквито и да са, обикновено почти всички очаквания с изключенията от правилото водят до разочарования... Та това моя отговор със мои думи, кратък и ясен/ забележи, щото явно си пропуснал, да забележиш кратки и ясни отговори/.

Какво имаш в предви под "свои думи... мисли". Би ли ми обяснил?
Щото моят кратък отговор и мисъл по този въпрос е, че човек няма свои думи и мисли, а просто прихваща според честотата на която е мисли и думи.
И за да не си мислиш, че си налагам мнението/щото това е фанатизъм/. За да не си правиш подобни предположения от предубеждения. Пояснявам, че просто споделям мнението си, своите си мисли.
Кой разбрал, разбрал, кой не ... когато ... а може и да не разбере ...
Това няма абсолютно никакво значение за мен.
Споделих, за да се видиш отстрани чрез думите си, какво се вижда. Щото може и други да виждат същото, но да си мълчат ... та да имаш представа как се виждат думите ти от страничен наблюдател ...
Затова коментирах, един вид да се огледаш в собствение си слова.