Като изключим мелодраматичните залитания, дискусията е забавна.

Въпросът ти е ясен: изградил си си някаква представа за справедливост. Убеден си, че това е единствената възможна истина, и въртиш, и сучеш само за да получиш потвърждение.
Работата, обаче, е там, че изобщо не споделям вижданията ти.
Напълно справедливо и в реда на нещата е, когато по обективни причини настъпят глобални промени, които не позволяват изхранването на гигантски динозавърски туловища, тези туловища да слязат от сцената. За да освободят място на адаптивни видове с разумни размери, включително производни на динозаври.
Ама как си щял да почувстваш, ако си се родил един гладен динозавър? Ами как, съвсем правилно е да си заминеш, след като не си в състояние да се адаптираш към променените условия.
Бог го нямало в тази тема. Защо да го няма? Защото под Бог не се разбира абстрактна същност, а нещо конкретно, близко до любящ баща. С приписани човешки атрибути като име и образ, както си го представят онези, които имат трудности с абстрактното мислене.
Бог са законите на физиката, които движат тази Вселена. Законът за гравитацията, законите на термодинамиката и т.н., плюс много закони, за които дори идея си нямаме.
Ако има Бог под каквато и да е форма, осигуряващ хармоничната връзка необходима за справедливост при оцеляването, тогава вече е друго, защото имаме тази основополагаща връзка за справедливостта. Самото оцеляване без връзка, не е показател за справедливост. За да говорим за справедливост, трябва да сме наясно с връзките между страните, които я осигуряват, а не просто "оцелял, значи справедлив".
По тази логика може да се избере всяко нещо. Щом не се интересуваме от връзките осигуряващи хармония между страните и самите страни. Примерно, слънцето е жълто, значи е справедливо да е жълто. Белите носорози са отстреляни всичките, значи е справедливо. Птиците летят, значи е справдливо. Червеите пълзят, пак е справедливо. Спрямо кого, защо, не е ясно.
Когато говорим за справедливост се набляга на връзката между страните и самите страни, а не просто един факт във време, когато другата страна, дори не е съществувала и дори не е сигурно, че има каквато и да е връзка между така измислените страни.
За мечките около Чернобил е много справедливо, че гръмна реактора, но спрямо десет други страни, то не е никак справедливо. Самото оцеляване нищо не доказва.
Отделно, че физическото оцеляване не е върха на сладоледа. Ако живота е само тук на Земята, то е все тая, дали ще живеем 20 или 100 години. Дали 10 000 или 100 000000 като човечество. Кое му е справедливото един ден да умрем? Спрямо кое е справедливо?
Какво е животът, ако е само плът и кости, както е казал поетът?