Във всички линкове, които си дал, пише, че Джон Атанасов е американски учен. В някои от тях е указано , че призходът му е частично български. Това няма нищо общо с лъжите ти, че “българите са измислили компютъра, дисковете и елките, а после са продали патента на японците.” Срещу теб лично нямам нищо.
Въпрос на интерпретация. Твоята е една, моята друга. Фактите обаче са си факти.
Ето една интересна гледна точка по въпроса, ако имаш време да четеш:
https://amuseum.bg/publikacii/neobiknovenat...obiknovena-elkaМоже би истината е пак някъде по средата между нашите с теб две крайни мнения. Но няма да споря повече.
Факт е, че преди 1989-та не сме били бананова рапублика в която сме яли доматите с коловете и сме се били с боздугани, напирайки да станем съветска република. Не е вярно това. Държавата ни е била една от най-развитите в света за времето си, в края на 70-те и през 80-те на миналия век. Да, взела е няколко милиарда долара дълг, но е дала двойно повече заеми на африкански и азиатски държави, ако не знаеш. Дългът, който сме взели, и до днес го изплащаме. Обаче. Този, който сме дали, на такива като Ирак, Либия, Алжир, и др., ни го отписаха, щото някои от тези страни вече ги няма, а които ги има, голем брат нов рече, да не си го търсим. За да сме бедни и лесни за манипулиране. И погубване, като народ. Това е. Затуй, без да се обиждаш, можеш да се дупиш на голем брат колкото си щеш, аз не го харесвам. Впрочем, не харесвам и преден голем брат, московски, да уточня. Въобще не си падам по биг брадъровци. По което се различаваме. Държа на родината си и на нацията си, обичам народа си, макар и да е малоумен и хитър, и никога няма да приема някой отвън да ни определя съдбата. Не че не. И сега отвън ни управляват дистанционно, чрез такива като Бойко, Слави, и цялата тая мутренска пасмина. Но, и това ще мине. За жалост, някои няма да доживеем новите времена, а те ще дойдат, рано или късно. Растат нови поколения, необременени от робското ни минало, които се надявам да променят нещата, дано. А ти бъди здрав!
-----------------
Долавям личен елемент в отношението ти към мен, но не ми е проблем. Важно е в крайна сметка да се стигне до истината и фактите, по всичко. Това е идеята. Хубаво е, че и двамата се стремим към това.